BG / EN
Фриз с релефно изображение на атлети от мраморна плоча със списък на ефеби. 26 януари 221 г. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Фриз с релефно изображение на атлети от мраморна плоча със списък на ефеби. 26 януари 221 г. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Златен пръстен-печат с изображение на почиващ атлет. Краят на V в. пр. Хр. Надгробна могила Светица край град Шипка, област Стара Загора. НАИМ-БАН
Златен пръстен-печат с изображение на почиващ атлет. Краят на V в. пр. Хр. Надгробна могила Светица край град Шипка, област Стара Загора. НАИМ-БАН
Червенофигурен кратер с изображение на богинята Нике, която награждава победител в състезание. Втора четвърт на ІV в. пр. Хр. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Червенофигурен кратер с изображение на богинята Нике, която награждава победител в състезание. Втора четвърт на ІV в. пр. Хр. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Мраморна глава на атлет. ІІ-ІІІ в. Алмус (дн. гр. Лом). ИМ Лом
Мраморна глава на атлет. ІІ-ІІІ в. Алмус (дн. гр. Лом). ИМ Лом
18.05.2018
Посолството на Република Азербайджан в Република България (http://sofia.mfa.gov.az/), Института за археология и етнография към Азърбайджанската национална академия на науките (http://www.arxeologiya.az/) и Националният археологически институт с...
18.05.2018
Изложбата „Злато и бронз“ е посветена на бронзовата епоха и показва представителна част от колекциите на Националния археологически... Още...
18.05.2018
По повод на Европейската нощ на музеите, в РИМ Благоевград се открива изложба „Автомагистрала „Струма“ — пътят към Европа.... Още...

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Людмил Вагалински, заместник-директор – доц. д-р Христо Попов, научен секретар – и.д. гл. ас. д-р Андрей Аладжов.

© 2018 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн