Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) е най-големият научноизследователски център на археологическата наука в България. Основната му дейност е свързана с цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. Институцията е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях.
Основите му са положени от Устава на Българското книжовно дружество в далечната 1869 г., където за първи път се определя необходимостта от създаването на Старинен комитет. Веднага след освобождението на страната през 1878 г. е създадена Публичната библиотека и към нея е учредена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Последният се обособява като самостоятелен Народен музей през 1892 г. (ДВ бр. 33/12.02.1893). Музеят, превърнал се в „средище на всички научни сили в страната“, осъществява своята дейност съвместно с Българското археологическо дружество, по-късно прераснало в Български археологически институт (ДВ бр. 83/15.07.1921). В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на обединените през 1948 година музей и институт.
Днес НАИМ-БАН е институция, която притежава една от най-богатите музейни колекции в Югоизточна Европа. Същевременно е и учреждение, създаващо и поддържащо стандартите за наука и музейно дело в страната, допринасящо за поддържането и осъвременяването на нормативната уредба в областта на културно-историческото наследство. Институцията съсредоточава капацитета на повече от половината специалисти със съответните научни степени и звания в цялата страна. Административните, контролни и методически функции на НАИМ-БАН са отбелязани в Закона за културното наследство и неговия правилник, Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания, Наредбата за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизираната система „Археологическа карта на България“ и др. В основата на дейността му заляга Правилникът за устройството и дейността на НАИМ-БАН.
Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва различни научни и музейни структурни звена. Институтът има пет хронологически и тематично профилирани секции („Секция за праистория“, „Секция за тракийска археология“, „Секция за Антична археология“, „Секция за Средновековна археология“ и „Секция за нумизматика и епиграфика“); една интердисциплинарна („Секция за интердисциплинарни изследвания и археологическа карта на България“) и два филиала за проучване на древните български столици в Шумен и във Велико Търново. През 2003 година в Археологическият музей са обособени отделите „Експозиции“ и „Фондове“, както и „Лаборатория за анализи, консервация и реставрация“. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси се обслужват от няколко специализирани звена: „Редакционно-издателска група“, „Научен архив“, „Фотоателие“, „Счетоводство“, „Канцелария и деловодство“. Библиотеката с две подразделения, Библиотека на археологическия институт и Библиотека на археологическия музей, съдържаща безценна колекция от издания по археология, история, изкуство, архитектура, религия, митология и филология. НАИМ-БАН притежава и поддържа най-големия научен специализиран научен архив в страната.
Сградният фонд на институцията включва сградата на Национален археологически музей (Буюк джамия, пл. Атанас Буров 1) със статут на паметник на културата, административна сграда на ул. Съборна № 2 (групов паметник на културата съвместно с Българска народна банка), апартаменти на ул. Г.С. Раковски 149 и ул. Юрий Венелин 16 в гр. София, сгради на филиалите в градовете Велико Търново (ул. Иван Вазов 29Α) и Шумен (ул. ген. Тошев 4). Институцията разполага с три археологически бази, разположени в Плиска, Преслав и с. Леденик, Великотърновско, последната от които е предназначена за съхранение на материалите от Царевец и Трапезица, както и с помещения в блок 26Б на бул. Цариградско шосе 125, София, създадено по проекта ИНФРАМАТ, съхраняващо част от фондовете на музея и предоставящо допълнително пространство за дейността на Лабораторията за анализ, реставрация и консервация.
Институцията се ръководи от Директор, Заместник-директор на Музей и Заместник-директор на Институт. Към ръководните длъжности е и Научният секретар на НАИМ-БАН.
* * *
Към 2024 г. академичният състав на НАИМ-БАН възлиза на 90 души, а разпределението му по длъжности е както следва: професор – 5, доцент – 22, главен асистент – 57, асистент – 5. Научните степени на работещите в НАИМ-БАН са: доктор – 84 и доктор на науките – 3. В институцията работят общо 146 души.
Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, различни държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Национален институт за недвижимо културно наследство), регионални и местни органи на изпълнителната власт, различни неправителствени организации, университети и др. От първостепенно значение е участието на НАИМ-БАН в подготовка на документи и дейности за Министерство на културата и Министерство на образованието и науката, обвързани с професионално и ефективно управление, и промени в нормативната уредба за археологическото наследство в страната. Представители на звеното участват в заседания на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности (СЕСОНКЦ), Съвета за теренни проучвания и комисията за разпределяне на бюджетната субсидия за редовни археологически проучвания към МК. Учени от института са включени в експертна работна група за оценка на обектите от национална пътна карта за научна инфраструктура в МОН, в мандатната комисия към Общото събрание на Българска академия на науките, в консултативния съвет по въпросите на морското пространствено планиране към министъра на регионалното развитие и благоустройството, в научния и технически съвет към Конвенцията на Юнеско за опазване на подводното културно наследство, в комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката, в Лимес комисия България към МК, в комисията от Устройствения правилник на Министерство на културата, в съвет за чуждестранна българистика към БАН, в асоциацията на византинистите и медиевистите в България и др.
Експертната дейност на нашите специалисти е в основата на взаимоотношенията с Министерство на Вътрешните работи, Прокоратурата и Съда. Наши специалисти ежегодно извършват многобройни експертизи в помощ на тези институции. В периода 2000 – 2024 г. в Президенството, екстриорните пространства на МВнР, метростанция „Сердика“, Национален исторически музей, Нов български университет, Американското посолство, хотел Арена ди Сердика и църквата „Св. Петка“ са изложени представителни колекции от каменна пластика от фондовете на Музея. Институцията е главен партньор за изпълнение на спасителни археологически проучвания по стратегическата инфраструктура на страната – пътища, железопътни линии, газопроводна и електроснабдителна мрежа и е пряко обвързана с действащи рамкови споразумения с „Агенция пътна инфраструктура“ (АПИ), Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), „Булгартрансгаз“ ЕΑД, „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО). През последните години спасителните проучвания се утвърждават като механизъм за осъществяване на допълнителни дейности, включително пряко свързани с основните му научни, методически и административни функции.
Националният археологически институт с музей е най-голямата научна институция в страната, чиято основна задача е да развива археологическата наука чрез фундаментални и приложни изследвания с практическа насоченост. Научната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН в периода 2017 – 2024 година се осъществява в рамките на редица проекти на национално и международно ниво, в пряка връзка с Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030.
На национално ниво институцията има дългосрочни споразумения за сътрудничество и партньорство с Исторически факултет СУ „Св. Климент Охридски“ и катедри „Археология“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и ШУ „Епископ Константин Преславски“. Съвместни дейности се развиват с редица институти в системата на Българска академия на науките: Национален институт по Геофизика, Геодезия и География (НИГГ), Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ), Институт по физико-химия, Геологически институт, Институт по минералогия и кристалография, Природонаучен музей и др. НАИМ-БАН работи по споразумения с десетки регионални музеи в страната, в контекста на партньорства по различни научно-изследователски (полеви и лабораторни) направления, музейни дейности, съвместни издания, като способства и за изграждането на активна мрежа от сътрудничества в национален мащаб. НАИМ-БАН организира годишни национални конференции, утвърждавайки своята водеща, в организационно и методическо отношение, роля в областта на българската археология.
Международното научно сътрудничество включва изпълнение на проекти по договори и спогодби на ниво Академия и на ниво Институт. Към настоящият момент се работи по международни проекти с външно финансиране, в партньорство с институции от Австрия, Германия, Полша и Франция. Действащи са проекти с водещи европейски и световни институти – Чешка академия на науките, Музей Лувър, Университет Бордо, Карловия университет в Прага, Университет Глазгоу, Университет Хелзинки, Австрийски археологически институт към Австрийската академия на науките, Виенски университет и др. Поддържа се активен между академичен обмен по ЕБР с редица европейски страни и регулярно се организират международни конференции. Институтът сътрудничи по международни договори и споразумения с „Василе Първан“ – Румънска академия на науките, Сръбската академия на науките и изкуствата, Вестфалски университет в Мюнстер, Варшавски университет, Университет Познан, Полша, Археологически институт – Национална академия на науките на Украйна, Институт по етнология и археология – Полска академия на науките, Институт по археология и етнография – Азербейджанска академия на науките. НАИМ-БАН е организатор на международен академичен семинар, който представя ежегодно пред българската академична общност и широката общественост най-новите постижения в областта на археологията, нумизматиката, епиграфиката и интердисциплинарните изследвания.
Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН през последните години включва планирани и спасителни археологически разкопки, теренни обхождания и недеструктивни проучвания на различни обекти, чиято хронологическа атрибуция обхваща времето от ранния палеолит до краят на османския период (XVIII в.). Сред приоритетните археологически обекти, които се проучват регулярно чрез редовни разкопки, са праисторическата селищна могила Провадия-Солницата, праисторическите селища при Дуранкулак – Големия остров и Нова надежда, некрополът от късната бронзова епоха край с. Балей, античните обекти Рациария, Нове, Улпия Ескус, Дебелт, Свети Кирик, Чиракман, Каснаково, Средновековните български столици Плиска, Преслав, Трапезица и др.
Основните направления на работа на отделните звена в НАИМ-БАН са: „Пътят за заселване на Европейския континент от рода Homo през Балканския полуостров. Генезис на културите и екологичните промени през плейстоцена и ранния холоцен“, „Материална и духовна култура на неолита в българските земи в контекста на Балканския полуостров“, „Материална и духовна култура на халколита в българските земи, Централна и Югоизточна Европа“, „Проучвания на тракийската култура в българските земи през бронзовата епоха“, „Тракийска култура в българските земи през желязната епоха“, „Антична култура по българското Черноморие VІ в. пр.Хр. – VІ в. сл.Хр.“, „Римска провинциална култура в българските земи І – ІІІ в.“, „Материална култура в българските земи през късната античност ІV – началото на VІІ в.“, „Долнодунавски лимес І – начало на VІІ в.“, „Славяни и прабългари“, „Стари български столици“, „Материална и духовна култура в българските земи през Средновековието“, „Монетна циркулация в българските земи VІ в. пр. Хр. – VІІ в.“, „Античните надписи от българските земи“, „Приложение на интердисциплинарни изследвания в българската археология в сферата на теренните и подводните археологически проучвания, археоботаниката, геофизичните проучвания, архитектурните и фотограметричните заснемания, геопространствени анализи и развитие на Археологическа карта на България“.
Научният състав на НАИМ-БАН по традиция регистрира годишно над 100 доклади в международни, национални и регионални научни форуми в България и чужбина.
Публикационната дейност на учените и специалистите от НАИМ-БАН включва заглавия във вид на самостоятелно отпечатани монографии или студии, статии и рецензии в авторитетни научни издания у нас и в чужбина, от които една пета от тях са публикации в издания, индексирани в WoS, Scopus, ERIH+. Наши учени изготвят анонимни рецензии на статии, подадени за печат в списания като Journal of Archaeological Science: Reports, Documenta Praehistorica, Journal of Lithic Studies, Journal of Conflict Archaeology, Archaeological prospection, GEPHYRA (Research Centre for Mediterranean Languages and Cultures, Akdeniz University) и др. НАИМ-БАН е издател на периодични списания и поредици: „Приноси към българската археология“ (реферирано в ERIH+), „Studia Prehistorica”, “Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“, „Разкопки и проучвания“, „Спасителни археологически проучвания по инфраструктурни проекти“, „Интердисциплинарни изследвания“, „Известия на археологически институт“, „Дисертации“, „Национален археологически музей – Каталози“, „Археологически разкопки и проучвания“, „Археология“, „Плиска-Преслав“, „Годишник на националния археологически музей“.
Научната колегия на НАИМ-БАН редовно участва в подготовката на специалисти в областта на археологията. Наши учени водят лекционни и специализирани курсове в различни бакалавърски и магистърски програми в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Югозападен университет "Неофит Рилски", Национална художествена академия и др. НАИМ-БАН има две акредитирани докторски програми по „Праистория“ и „Археология“, в които се обучават млади специалисти за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Институцията участва в Национална програма „Млади учени и постодокторанти“, по която през различни години са работили между четирима и четиринадесет магистри. Програмата кореспондира със стремежа на НАИМ-БАН да привлича в състава си млади изследователи и да поражда желание сред младите хора да започнат научноизследователска работа в институцията.
Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи, дигитализация. Последните години музеят ежегодно е организатор на десетки изложби на национално и международно ниво, сред които с научната и художествената си стойност се открояват временните изложби: „Време, материя и дух. Реставрацията в националния археологически институт с музей при българската академия на науките“; „Поток през времето. Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД“, „Огледало на времето: женската красота през вековете”, „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, „Auf der Suche nach Gold. Metalle – Ressourcen – Netzwerke in der Bronzezeit Bulgariens“, организирана в Kunsthistorisches Museum във Виена, „Сребърна Тракия“, организирана в Археологическия музей на Република Македония, „Требенище. 105 години от откриването на некропола, организирани в Национален археологически музей и др. Утвърдена традиция е организирането на ежегодната временна изложба „Българска археология“, представяща най-интересните открития от отминалия археологически сезон. В периода 2020-2024 институцията участва редовно в пан-европейските инициативи: „Европейска нощ на музеите“, „Европейска нощ на учените“ и „Европейски дни на археологията“ и провежда редовно специализирани музейни беседи, обучения и програми за работа с деца и ученици: „Праистория за деца“, „Игрите и играчките в древността“, „Археология за деца“, „Приключения в музея – летни школи за деца и ученици“. Научно-популяризаторската дейност на колектива на НАИМ-БАН включва разработване на дигитални продукти (3 D изложби, виртуална експозиция, мобилен гид), авторски разработки на сценарии за научно-популярни и документални филми, участия в тематични телевизионни и радиопредавания, многобройни интервюта за централната, регионалната и местна преса, публикации в електронни медии и социалните платформи на НАИМ-БАН (Facebook, Instagram, Twitter, You tube). От юли 2023 година официален медиен партньор на НАИМ-БАН е Българска телеграфска агенция (БТА).
