BG / EN
Начало » За нас » Бележити личности
Бележити личности

Станчо Станчев-Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978). Завършва класическа филология в Софийския университет (1944). Асистент в Музея (1946-1949). Професор (1965), доктор на историческите науки (1978). Работи в областта на средновековната археология. Ръководи археологически проучвания в Плиска, Велики Преслав, Нови Пазар, Велико Търново и др. Първа публикация на прабългарски некропол - Некрополът при Нови Пазар (1958). Открива и публикува Надгробният надпис на Чъргубиля Мостич от Преслав (1955). Сред многото публикации по различни проблеми и върху различни паметници, особено значение имат Археология І (1973) и Формиране на старобългарската култура VІ-ХІ в. (1977).

Иван Велков (19.05.1891-10.05.1958). Завършва стара история и класическа археология във Виенския университет с докторат (1915). През 1919-1937 е уредник на античния отдел при Музея в София, а през 1938-1944 е директор на Музея. Работи главно в областта на тракийската археология. Ръководи разкопки на тракийски селища (Дуванли, Мезек, Брезово) и римски градове и крепости; проучва и набелязва в археологическата карта на България много тракийски крепости в Стара планина и Родопите.
Публ.: Стари селища и градища по долината на р. Вит. София, 1927.
Могилни гробни находки от Дуванли.
Известия на българския археологически институт, 1930/31, VІ, 1932, 1-64.
Мъртви градове. София, 1933.
Разкопките около Мезек и град Свиленград през 1932-1933.
Известия на българския археологически институт, ХІ, 1932, 117-170, 1937.
Прочути крепости. София, 1938.
Градища. Опит за систематизиране и датиране на укрепените селища в българските земи.
Годишник на Пловдивския народен музей, 1950, 2, 157-183.
По дирите на вековете. София, 1956.

Иван Венедиков (10.01.1916-17.08.1997). Завършва класическа филология в Софийския университет (1939). Работи като асистент в античния отдел на музея в Скопие (1941). През 1945 г. е назначен като уредник в античния отдел на Музея в София, от 1949 г. е научен сътрудник към Археологическия институт с музей, от 1958 - старши научен сътрудник, а от 1980 - професор. Основно място в работата му заемат проблемите, свързани с материалната и духовна култура на древните траки. Ръководи разкопки на редица селища, между които Аполония (1946-1949) и Месамбрия (1949-1974). Един от основните му трудове е Тракийското изкуство (1973).

Вацлав Добруски (1858-1916). Завършва класическа филология в Прага. Един от основоположниците на археологията в България. Първи директор на Музея (1892-1910). От 1891 г. частен хоноруван доцент в Софийския университет. Инициатор, автор и редактор на първото печатно издание на Музея: Известия на Народния музей (1907). Разкопки на античните градове Ескус (Гиген, Плевенско) (1903) и Никополис ад Иструм (Никюп, Великотърновско) (1906) и светилищата край Глава Панега (1905) и Саладиново (1895). Автор на над 50 статии по антична археология, история и епиграфика. Серия от статии под надслов Материали по археологията на България (1894, 1895, 1896, 1900, 1901); Археологически изследвания в Западна България (1890); За римский път и за някои римски старини в Тракия (1883).

Георги И. Георгиев (1917- 1988). Археолог-праисторик. През 1945 г. е назначен като асистент в Праисторическия отдел в Музея. От 1950 г. е научен сътрудник, от 1961 г. - старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей, а от 1974 - професор. Участвува в създаването на праисторическата изложба Бит и култура на докласовото и раннокласово общество в България (1951) и е един от авторите на Водача за тази изложба. Ръководи археологически разкопки на редица праисторически обекти: Караново, Новозагорско (1947-1957); Русе (1948-1953); Азмашката могила край Стара Загора (1960-1963); Езеро, Новозагорско (1967-1971); Казанлък (1967-1971); Чавдар, Пирдопско (1967-1971); Сапарева баня, Кюстендилско (1977-1985). Автор е на повече от 100 научни и научно-популярни публикации в реномирани български и чуждестранни издания.

Тодор Герасимов (1903-1974). Завежда Нумизматичния фонд от 1932 до 1972 г. По това време сбирката се разраства и обогатява непрекъснато. Успява да придобие за Музея 80 монетни съкровища. След бомбардировките през 1944 г. той възстановява цялата нумизматична документация, като си­стематизира и описва наново целия нумизматичен фонд.

Андрей Грабар (1896-1994). От 1926 г. живее във Франция, пише главно на френски език. Член на Археологическия институт от 1921 г., сътрудник на Музея. Специалист по византийско и средновековно изкуство на православните славяни. Чуждестранен член на Българска академия на науките (1969), професор в Страсбург и Париж.
Публ.: Боянската църква. София, 1924.
La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928.
Réchеrches sur les influences orientales dans l’art balkanique. Paris, 1928.
La peinture Byzantine. Etude historique et critique. Geneve, 1953.

Иванка Акрабова-Жандова (род. 25.05.1911). Завършва история на изкуствата в Рим (1937), асистент в Музея (1937-1949), старши научен сътрудник (1968-1976). Специалист в областта на средновековното изкуство. Прави археологически проучвания във Велики Преслав. Публикува издирвания върху преславската рисувана керамика. Първа публикация на Икони от Софийския археологически музей (1965).

Гаврил Кацаров (1874-1958). Завършва класическа филология и стара история с докторат по философия в Лайпциг. Член-основател и председател на Българското археологическо дружество (1906-1920). От 1906 г. академик. Директор на Музея (1928-1929) и на Археологически институт с музей (1940-1947). Член на Руския археологически институт в Цариград, редовен член на Германския археологически институт, действителен член на Австрийския археологически институт, член-кореспондент на Виенското праисторическо дружество. Основоположник на тракологията. Над 300 публикации в областта на тракийската религия и история: Паметниците на тракийския бог-конник в България (1938), Тракийската религия (1936), Принос към старата история на София (1910), Извори за старата история и география на Тракия и Македония (1915).

Никола Мавродинов (1904-1958). Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1926). Асистент (1931-1935), уредник (1935-1944) и директор (1944-1949) на Музея. Член-кореспондент на Българска академия на науките (1946). Изследва историята на българското изкуство; създава една от първите му периодизации.
Публ.: Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на ХІV век. София, 1931.
Старобългарска живопис. София, 1945.
Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklos. Budapest, 1943.
Византийска архитектура. София, 1955.
Старобългарското изкуство, ХІ-ХІІІ век. София, 1966.
Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.

Вера Иванова-Мавродинова (1896-1987). Завършва славянска филология и етнография в Софийския университет; специализира археология и история на византийското изкуство в Париж, Франция. Асистент (1922-1938), уредник (1938-1946) и старши научен сътрудник (1950-1964) в Музея. Специалист по средновековна археология, архитектура и етнография; провежда археологически разкопки в Преслав.
Публ.: Стари църкви и манастири в българските земи, ІV-ХІІ в. -Годишник на Народния музей, ІV, 1922-1925.
Разкопки на Аврадака в Преслав. -Разкопки и проучвания, ІІІ, 1948.

Васил Миков (1891-1970). Археолог-праисторик. От 1925 г. е асистент, а от 1931 г. - уредник и един от създателите и по-късно ръководител на Праисторическия отдел в Музея. От 1949 г. е старши научен сътрудник. Участвува в създаването на първата праисторическа експозиция през 1938 г. Един от авторите на изложбата Бит и култура на докласовото и раннокласово общество в България (1951 г.) и съавтор на Водача за тази изложба. Ръководи археологически разкопки на повече от 40 обекта: Кубрат, Разградско (1925); Криводол, Врачанско (1946); Караново, Новозагорско (1947-1957); Веселиново, Ямболско (1935); Деветашката пещера, Ловешко (1927, 1950); Михалич, Свиленградско (1945) и др. Автор е на повече от 240 научни и научно-популярни трудове върху археологията на България.

Кръстьо Миятев (1892-1966). Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, Австрия (1915); специализира история на византийското изкуство в Берлин, Германия (1922-1924). Професор (1949); академик (1945). Уредник в Музея (1920-1938); директор на Археологическия институт с музей (1951-1963). Археолог, изкуствовед; изследва средновековната българска култура и византийското изкуство; провежда археологически разкопки в Плиска, Мадара, Преслав, Царевец.
Публ.: Преславската керамика. София, 1936.
Славянска керамика в България и нейното значение за славянската археология на Балкана. София, 1948.
Архитектурата в Средновековна България. София, 1965.

Петър Мутафчиев (1883-1943). Завършва история и география в Софийския университет (1910); специализира византология в Мюнхен, Германия (1920-1922). Уредник на Средновековния отдел в Музея (1910-1920). Специалист по средновековна българска история и история на Византия. Редовен член на Българска академия на науките, професор (1937).
Публ.: История на българския народ, т. 1. София, 1943.
История на българския народ, т. 2. София, 1944.
Избрани съчинения, под редакцията на Д. Ангелов, в 2 тома. София, 1973.
Книга за българите. София, 1987.

Никола Мушмов (1869-1942). През 1894 г. постъпва като секретар в Народния музей. От 1918 г. до 1931 г. е уредник на Нумизматичния фонд. По това време в Музея са прибрани важни в научно отношение колективни находки на монети. Той е автор на шест основни за българската нумизматика труда и десетки статии.

Рафаил Попов (14/26 август 1876-15 август 1940). Уредник на отдел Праистория от създаването му в 1909 до 1931 г. В периода 1929-1938 г. е директор на Народния археологически музей. Основател и секретар на Българския археологически институт от 1920 до 1939 г. и член на Музейния комитет. Проучва редица праисторически обекти: Темната дупка, Луковитско (1925-1926); Бачо Киро, Дряново (1938-1939); Миризливка, Белоградчишко (1929); Моровица, Гложене (1912); района на Беляковското плато, Търновско (1906, 1921); района около Мадара, Шуменско (1902, 1903, 1908); Коджадермен, Шуменско (1907, 1914); Салманово, Шуменско (1908, 1912); Попово (1921-1922) и др.

Андрей Протич (1875-1959). Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг, Германия (1901). Член на Археологическия институт с музей, директор на Музея (1920-1928), и организатор на Художествения отдел. Редовен член на Българска академия на науките, академик (1946).
Публ.: Същност и развитие на българската църковна архитектура. -Известия на българския археологически институт, 1921-1922, 186-205.
Les origins sassanides et Byzantines de l’art bulgare. - Melanges Ch. Diehl II, 1930, 137-158.
Guide a traverse la Bulgarie: archeologie, histoire, art. Sofia, 1923.
L’architecture religieuse bulgare. Sofia, 1924.

Доменико Такела (1832-1913). Първият уредник на Нумизматичния фонд от 1893 до 1903 г. По време на неговото ръководство сбирката от антични монети от Балканския полуостров се разраства непрекъснато и става една от най-богатите в Европа.

Богдан Филов (1883-1945). Завършва с докторат археология във Фрайбург (1906). Специализира в Бон, Париж и Италия. Директор на Музея (1910-1920). От 1920 г. професор в Софийския университет. Действителен член на Археологическия институт във Виена. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, редовен член на Българска академия на науките. Над 100 публикации по история, археология и епиграфика. Сред най-известните му трудове са: Старобългарското изкуство (1924), Паметници на тракийското изкуство (1919), Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър (1934), Куполните гробници при Мезек (1938).

Предстоящо
Издания
Разкопки и проучвания
Достъпен за хора с увреждания
© 2012 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн