BG / EN
Начало » Дигитални изложби » Петнадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2021“
Петнадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2021“

Петнадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2021“ бе открита на 15 февруари 2022 г. Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей за петнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. През 2022 г. съорганизатори са 20 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Ловеч, Перник, София, Стара Загора и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“ и Археологически музей „Марица-Изток“, Раднево, историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Ивайловград, Лом, Провадия, Свиленград и Чирпан.

Изложбата е сред най-богатите и разнообразни досега. Тя представи над 650 експоната от 40 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на палеолитните обитания в пещерите Козарника и Бачо Киро, на праисторическите селищни могили Провадия, Порой, Суворово и Козарева могила, надгробни могили от средната бронзова епоха при Изворово, Хасковско и от ранната желязна епоха при Врабча, Пернишко, къснобронзовият некропол при Балей, елинистическа гробница в м. Таш баир при с. Новград, античният Одесос (Варна), римските градове Филипопол, Рациария, Августа Траяна, Алмус, късноантичната крепост при Якоруда, средновековните столици Плиска и Велико Търново, средновековният град Лютица и Кремиковският манастир. Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по трасето на международен път Е79 в участъка Видин-София и жп линията Пловдив-Бургас, и по разширяването на газопреносната структура на Булгартрансгаз, сред които изключително интересни и непознати досега обекти в Северозападна България и други райони. Сред тях впечатляват селището от бронзовата епоха при Орешец, Видинско, многослойните обекти от халколита, желязната епоха и Средновековието при Чирпан, обект от бронзовата епоха и Средновековието при Търняне, Видинско, римските селища и некрополи при Синаговци, Слана бара и Димово, Видинско и при Драгоман, обектите от римската епоха и Средновековието при Каленик, Ловешко.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, богато украсени съдове от Балей, желязна двойна брадва от Чирпан, мраморна скулптура и надпис от Одесос, фибула във форма на гущер от Драгоман, колективна находка от сребърни римски монети от Синаговци, златни и сребърни римски накити от Слана бара и Димово, бронзови фигурки от Алмус, Пловдив, Августа Траяна и Мировяне, златни накити от Трапезица (Велико Търново).

Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания през 2021 г. бяха илюстрирани чрез постери за близо 70 обекта.

© 2022 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн