BG / EN
Начало » НАИМ » Научни звена и отдели » Секция за антична археология
Секция за антична археология

ръководителдоц. д-р Кръстина Панайотова
секретаргл. ас. д-р Марио Иванов
проф. д.и.н. Румен Иванов
проф. д-р Венцислав Динчев
доц. д-р Людмил Вагалински
доц. д-р Гергана Кабакчиева
доц. д-р Евгения Генчева
доц. д-р Христо Прешленов
доц. д-р Сергей Торбатов
доц. д-р Здравко Димитров
гл. ас. д-р Веселка Кацарова
гл. ас. д-р Светла Петрова
гл. ас. д-р Милена Райчева
ас. Анастасия Беливанова
д-р Румяна Милчева, специалист
докторанти Люба Трайкова
Калина Стоянова
Николай Русев
E-mail за контакти: saa@naim.bg

Историята на Секция Антична археология в НАИМ-БАН е неразривно свързана с тази на Националния археологически музей и на Българския археологически институт.

Музеят е част от Народната библиотека в периода 1879-1892 г. През 1892 г. става отделна институция, а през 1908 г. е обявен за Народен (в смисъл “национален”). Античният отдел на музея е негово основно звено през цялото му самостоятелно съществуване до 1948 г., когато е обединен с Археологическия институт. Антични археолози са първите директори на музея – чехът Вацлав Добруски (1893-1910) и Богдан Филов (1910-1920). В. Добруски се бори активно за приемане на “Закон за запазване на старините” (1911). Б. Филов е всепризнат лидер на българската археология през периода 1910-1944 година. През 1920 г. става пръв ръководител на новообразуваната катедра по археология и история на изкуството в Софийския университет, през 1931-1932 г. е ректор на последния, през 1937-1941 г. е председател на Българска академия на науките, а между 1940-1943 и 1943-1944 г. е последователно министър-председател и регент на България. Иван Велков развива активна теренна дейност в цялата страна, бидейки почти двадесет години уредник в Народния археологически музей, а от 1938 до 1944 г. е негов директор.

Българският археологически институт (БАИ) е създаден през 1921 г. на основата на Софийското археологическо дружество (1901). Богдан Филов е двигател за учредяване и в продължение на двадесет години фактически ръководител на Института, в който библиотекарят е единствен щатен служител. Под ръководството на Б. Филов БАИ се сдобива с имоти в София, за кратко време библиотеката му надхвърля 30000 тома, развива активна научна и популяризаторска дейност, превръщайки се в ръководен център на археологическите проучвания в България.

Водещите български археолози-античници в периода до Втората световна война специализират в Германия и Австрия. Проучват се римските градове Nicopolis ad Istrum (край село Никюп, Великотърновско), Oescus (край село Гиген, Плевенско), римски вили, тракийски надгробни могили и светилища.

След обединяването на Музея и Института в рамките на БАН (Археологически Институт с Музей/АИМ) през 1948 г. започва същинската история на САА. Водеща роля в адаптирането на българската археология към новата обществена реалност в страната след 1944 г. играе друг античник и ученик на Б. Филов – Димитър П. Димитров, специализирал също в Германия. Трудът му “Увод в археологията” (1958) е съобразен с тези промени и с особеностите на българските старини. Д. П. Димитров оглавява през 1956 г. САА, а през 1963 г. става директор на АИМ. Преди войната научният му интерес включва основно римски паметници, а след това се разширява с изследвания върху тракийската култура през елинистическата епоха. Под негово ръководство е проучен тракийският град Севтополис (1947-1953), започват българо-полски разкопки в римския легионен лагер и ранновизантийски град Novae край Свищов (от 1960 насам). Д. П. Димитров оглавява през 1950 г. и катедра “Археология” на Софийския университет, която по традиция се ръководи от античници. През периода 1965-1982 г. САА се оглавява от Теофил Иванов, завършил класическа филология в Софийския университет и специализирал във Виена. Той участва активно в проучването на некропола на западночерноморската гръцка колония Apollonia (днес Созопол), ръководи от началото (1958) българо-немски разкопки в късноантичния кастел Iatrus (край село Кривина, Русенско), разкопки в Nicopolis ad Istrum, Oescus, Abritus (днешен Разград). И през 60-70 г. на ХХ в. членовете на секцията работят главно на обекти от І - нач. на VІІ в., тоест от римския и късноантичен период. Акцент са тяхната укрепителна система, градоустройство, керамика, накити. През 1983 г. САА е оглавена от Александра Милчева, а от секцията е отделено ново научно звено на АИМ – Секция Тракийска археология. Етническият приоритет на последната дублира в голяма степен хронологичната рамка на САА. Под ръководството на А. Милчева САА съумява да запази и развие научния си потенциал, въпреки сериозните обществени сътресения през 90-те г. на ХХ в. – попълва се с нови качествени членове, разширява се кръгът на научните изследвания и международни контакти. В средата на 80-те г. на ХХ в. започват двадесетгодишни българо-британски разкопки в Nicopolis ad Istrum и неговата околност, през 1992 г. са възобновени българо-немските проучвания в Iatrus. Членове на САА работят през 80-те г. на ХХ в. с италиански колеги в римската колония Ratiaria (край село Арчар, Видинско). В края на 90-те г. френски специалисти се присъединяват към българските проучватели на некропола на Apollonia. Плод на засилен интерес към черноморските гръцки колонии са няколко съвместни публикации и изложби на членове на САА и гръцки колеги. Представители на секцията участват редовно в международни научни срещи. Нейни членове се включват активно в изработване на автоматизирана база данни “Археологическа карта на България”. През 1999 г. САА се поема от Георги Кузманов, а през 2003 година – от Людмил Вагалински. След тях от 2007 г. секцията се ръководи от Евгения Генчева, а от 2011 г. до днес завеждащ е Кръстина Панайотова.

В момента членове на САА участват все по-активно в спасителни разкопки, свързани главно с инфраструктурни проекти от национално значение. Големи обекти, които са предмет на редовни разкопки, са Novae, Oescus, Apollonia и римската колония Deultum (край село Дебелт, Бургаско).

Според закон от 1969 г. на АИМ се възлага основно изпълнение, контрол и методическо ръководство на археологическите проучвания в България. САА изпълнява тези правомощия за античните обекти в страната.

Членове на САА преподават в Софийския университет, в Нов български университет – София с произтичащи ангажименти на научни ръководители на техни студенти, докторанти и летни археологически практики.

Научните теми, по които работи САА, са: “Антична култура по българското Черноморие VІ в.пр.Хр. – начало на VІІ век сл. Хр.”, “Тракия през периода ІІ в.пр.н.е. – І в.н.е.”, “Римска провинциална култура в българските земи (І – ІІІ в.)”,“Долнодунавски лимес (І – началото на VІІ в.)”, “Материална култура в българските земи през късната античност (ІV – начало на VІІ век”).

Секцията по Антична археология на Националния археологически институт с музей при БАН е съставена от 15 учени, заемащи позиции във всички нива от развитието на академичния състав – професори, доценти, главни асистенти, асистенти и проучватели. В секцията се обучават и 7 редовни докторанта.

В последните години основните научни програми, които развиват специалистите от този отдел са концентрирани в пет макропроекта. Тези приоритети на Антична секция реално дават главните насоките на всички изследванията в Античната археология на територията на България.

Основните научни проекти на секцията са: „Долнодунавският лимес (І-началото на VІІ в.)”, с ръководител доц. д-р Евгения Генчева; „Античната култура на българското Черноморие (VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ в. сл. Хр.)”, с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова; „Римска провинциална култура в българските земи (І-ІІІ в.)”, с ръководител доц. д-р Евгения Генчева; „Материална култура в българските земи през Късната античност (ІV-VІІ в.)”, с ръководител доц. д-р Венцислав Динчев и „Тракия през периода ІІ в. пр. Хр. – І в. сл. Хр.”, с ръководител доц. д-р Людмил Вагалински.

В рамките на тези проекти членове на секцията ръководят проекти и археологически проучвания на едни от най-важните антични обекти в България: Улпия Ескус, Димум и Нове по Долнодунавския лимес; Аполония, Улпия Анхиало, римската колония Деултум и Китен по българското Черноморие; Хераклея Синтика, Сердика, Филипопол и Сандански във Вътрешна Тракия.

През септември 2012 г. Секцията по Антична археология бе в основана на организирането на ХХІІ Международен лимес Конгрес, който се проведе в Русе и на който България бе домакин за първи път. Членовете на секцията са в основата на редица Международни проекти – българо-полските проучвания в Нове, българо-френските в Аполония, както и при българо-английския екип, изследващ няколко десетилетия територията на Никополис ад Иструм.

Продукцията на секцията в последните години е изключително сериозна. Членовете на този научен отдел на НАИМ-БАН са автори на редица монографии (в: „Разкопки и проучвания”, „Дисертации”, самостоятелни монографии и др.), както и на сборници с голямо международно приложение – “TABULA IMPERII ROMANI”, “THE LOWER DANUBE ROMAN LIMES (1st – 6th C. AD)”, „Римски и ранновизантийски градове в България” и редица други тематични сборници.

(текст Людмил Вагалински и Здравко Димитров)


Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Интердисциплинарни изследвания
Достъпен за хора с увреждания
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн