Секция за интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България (СИИ и АКБ) е основна част от научните звена в НАИМ при БАН. Учените в нея съсредоточават усилията си в различни области на интердисциплинарните изследвания с научен и приложен характер в българската археология. Предоставяните от тях интердисциплинарни данни целят разширяване на възможностите за получаване на по-ясна картина за допълване на археологическата интерпретация.

В СИИ и АКБ се работи по следните направления:

● Археоботанични изследвания

● Археозоологични изследвания

● Геофизични изследвания

● Теренни и подводни археологически проучвания

● Архитектурни заснемания и дигитална реконструкция на археологически обекти

● Геодезични измервания

● Фотограметрични заснемания

● Използване на математически и статистически методи в археологията

● Дистанционни изследвания в областта на археологията

● Приложение на географски информационни системи (ГИС) с цел документиране и анализиране на археологически и други по вид интердисциплинарни данни

● Приложение на пространствени статистически анализи в археологията

● Развитие и поддържане на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“

Изследването на палеоикономиката и палеосредата – растителност, земеделски култури, дивите и домашни животни, използвани от човека в миналото, и системното събиране на нови данни в тази насока помагат за реконструирането им. По този начин е възможна да се реконструира до каква степен е влиянието на човека върху околната среда и адаптивните способности на човешкото общество към климатичните и екологични промени в миналото. Комбинацията от различни еко- и археологически данни разширява възможностите за интерпретация и създаване на ново познание за миналото, за животните и растенията и тяхното място в материалната и духовната култура през различните епохи. По тази причина учени от СИИ и АКБ (доц. д-р Цветана Попова (от ср. на 2024 г. – пенсионер) и докторант и млад учен Ханна Александрова) чрез изследвания на растителни останки от различни по хронология археологически обекти целят установяване на праисторическата икономика, палеосредата, древните земеделски системи, импорти и миграции на различни видове растения в древността.

Археозоологията винаги е била неделима част от интердисциплинарните изследвания в археологията. Гл. ас. д-р Надежда Карастоянова се занимава с обработката и анализа на животински кости, откривани по време на археологически разкопки на много от проучваните обекти на територията на България.

Археологическата геофизика се прилага като неделима част от полевите археологически изследвания у нас. Възможностите на геофизичните методи и достигнатото ниво на този етап от тяхното развитие е доказано с многобройни примери в България. Археологическите структури, които успешно се регистрират от учените, спестяват материални средства, работна сила и време. Използваните методи са с висока ефективност и отлично разработена методика за проучване на надгробни могили, гробници и съоръжения в тях, което е принос на българската геофизика. Гл. ас. д-р инж. Никола Тонков е ученият, който се занимава с приложението на различни геофизични методи в археологията (геомагнетика, електросъпротивително картиране и електросъпротивителна томография) при различни по вид и хронология археологически обекти.

Изследвания в областта на подводната археология също са част от фокуса на учени от СИИ и АКБ (гл. ас. д-р Найден Прахов). Те включват методи и практики за подводно археологическо проучване и документация, дистанционни методи за морски изследвания, археологическо прогнозно моделиране за подводни и крайбрежни обекти, промени в ландшафта и реконструкцията му, приложение на ГИС в областта на събиране и анализиране на данни, изграждане на селищни модели. Близки методи се прилагат от съответните учени и при теренните археологически проучвания (доц. д-р Георги Нехризов, доц. д-р Иво Д. Чолаков, гл. ас. д-р Надежда Кечева, гл. ас. д-р Пламен Георгиев, докторант и млад учен Вероника Генчева).

С използването на статистически и математически методи в изследвания на обекти и артефакти в палеолита е свързана работата на доц. д-р Цони Цонев.

В СИИ и АКБ учени (гл. ас. д-р арх. Силва Събкова) прилагат съвременни методи за документиране на архитектурното наследство и дигитална реконструкция на археологически обекти.

Все по-масово и постоянно се използват геодезични измервания и фотограметрични заснемания по време на проучванията на различни по вид и хронология археологически обекти.

Работата на всички членове на секцията спомага за научното и приложното развитие на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“. Част от учените в СИИ и АКБ са двамата национални администратори (доц. д-р Георги Нехризов и доц. д-р Иво Д. Чолаков) и един от регионалните администратори (гл. ас. д-р Пламен Георгиев). Гл. ас. д-р Надежда Кечева също работи активно в развитието на АКБ спрямо съвременното състояние на технологиите, приложими при недеструктивните археологически проучвания, и улесненото събиране на археологически и други по вид данни спомагат изследванията в тази насока.

В СИИ и АКБ активно работят и млади учени (Ханна Александрова, Вероника Генчева и Божидар Тодоров) в сферата на археоботаничните изследвания, приложението на ГИС в изграждането на селищни модели и микроморфологията, представящи живота на хората в древността.

В СИИ и АКБ активно се подготвят докторанти (Божидар Тодоров в сферата на микроморфология на археологически контексти). През 2024 г. Ангел Григоров (редовен докторант в СИИ и АКБ) успешно защити своя дисертационен труд на тема „Динамика на развитието на селищната система в Казанлъшката котловина. ГИС базиран пространствен анализ по данни от Археологическа карта на България“.

СИИ и АКБ продължава издаването на списанието Интердисциплинарни изследвания. От началото на издаването му (1978 г.) до 2024 г. са издадени 27 броя. Фокусът му са научни статии, свързани с археологията: археозоология, археоботаника, антропология, етнология, геофизика, геодезия, минераложки и химически анализи, ГИС и други информационни технологии в археологическите проучвания. От 2019 г. е достъпно онлайн: https://publications.naim.bg/index.php/IntStudies