За близо пет десетилетия, Великотърновския филиал на НАИМ при БАН израсна и се утвърди като една от значимите културни институции в страната. Негова е изключителната заслуга за разкриването, проучването и популяризирането на културно-историческото наследство на гр. Велико Търново и особено разцвета през неговия столичен период 1185–1393 в. От създаването му през 1974 г. и до сега, работата на археолозите във филиала е свързана преди всичко с проучване на историко-археологическите паметници на територията на града и околността. Особено интензивни археологически разкопки се провеждат във връзка с подготовката на националните чествания – „България 1300“ в периода 1974-1981 г. и „Търновград 800“ през 1981-1985 г. Съставът на археологическия филиал включва професори, доценти, асистенти, проучватели, геодезисти, лаборанти и реставратори. Безспорно в центъра на проучвателския интерес стои изучаването на материалната и духовна култура на Търново и особено обектите от столичния период на града XII–XIV в: крепостите Царевец и Трапезица, кварталите в подножието им (т. нар. Нов град и този при Западния склон на хълма Момина крепост), Великата лавра „Св. 40 мъченици“, манастирът при църквата „Св. Димитър“, Шишманова баня, Килифаревският манастир, Старият Преображенски манастир, църквите при селата Леденик и Горско Ново село, крепостите Раховец и Джулюница и др.

Археолози от филиала с натрупан опит и ерудиция ръководят и участват в разкопките и на други важни обекти в страната, като култовият комплекс при с. Воден, Ямболско, металургичните пещи при с. Надарево, Търговищко, в Разградско, Троянско и други райони на страната. Издаденият юбилеен том „Средновековно Търново. Археологически проучвания. В. Търново, 2004“ е специално подготвен от колегиума на филиала, по случай 30-годишнината на звеното. В него наред с публикациите се съдържа подбрана библиография на археологическите проучвания и трудовете на сътрудниците на филиала, които отразяват теренната работа и научната продукция на звеното.

Разкриването и изучаването на столичния център остава сред основните и най-важни изследователски проекти на филиала на НАИМ. От 2007 г. стратира дългосрочна 30-годишна програма за проучване на втората по значение цитадела на столичния град – крепостта Трапезица, чиято реализация продължава и в момента. Първоначално разкопките започнаха интензивно в шест сектора, което доведе до положението разкритията да изпреварят темпа на консервационно-реставрационните дейности. По тези причини разкопките в някои сектори бяха прекратени и в момента работят само три екипа, ръководени от К. Тотев, М. Робов и Д. Рабовянов, в северната, източната и южната част на крепостта. От тези обекти в последните години произхождат и представителните най- нови находки, които обогатяват не само представата за градския живот и обитателите на крепостта, но и разкриват различни страни от художествената култура и изкуство в столично Търново.

Става дума за представителните находки, открити преди всичко в северната част на крепостта и в кварталите на южния и източен склон на хълма Трапезица, като и на централния площад, около новооткритите църкви с №№ 19, 20 и 23, до Западната крепостна стена. Това са позлатени и сребърни реликварийни кръстове и кръстове-енколпиони, части от процесийни кръстове, златни и сребърни накити, придружени с останки от сърмен и златосърмен текстил от църковните некрополи, златни и сребърни медальони с емайлова украса от конски сбруи и много други находки, открити при проучванията в северната част на крепостта от К. Тотев. Последната открита църква № 23 предостави изключителният шанс по археологически път да бъде открита и сглобена нейната стенописна украса. До този момент реставраторите са събрали големи части от 7 празнични сцени от живописната програма. Уникален характер имат и скъпите одежди със златни и сребърни копчета, открити при църква № 12, както и находките, намерени в църква № 22 от Д. Рабовянов в Южния сектор на Трапезица (пръстенът-печат на Леон, византийски оловен печат от XIII в., златен пръстен с планински кристал, сребърен пръстен с римска гема, украсен с гранулация, представително сграфито блюдо с изображение на танцуващи женски фигури, златни, сребърни монети, както и над 3500 медни монети на балкански владетели, колекция реликвени дарове – византийски икони и кръстове). Изключително интересни са и откритите от М.Робов находки от Източния сектор на крепостта – части от кръстове, емайлови висулки от сбруя, както и един великолепен епископски жезъл от слонова кост. Всички тези паметници скоро ще станат знакови за културата на средновековната столица.

През изминалия период търновският филиал не веднъж е подмладяван с нови археолози. Наскоро, след проведени конкурси постъпиха като асистенти нови полеви археолози, с което успешно се сменя поколението изследователи. В момента специалистите от търновския филиал участват и ръководят редовни археологически проучвания на обекти в Казанлъшко, Троянско, крепостта Русокастро и редица други обекти, свързани с историята и културата на Второто българско царство.

Константин Тотев