Постоянните експозиции на Музея от 1905 до 1993 г.
През целия ХХ в. Музеят заема важно място в културния и политически живот на България. Разположен в центъра на столицата, близо до най-големите сгради на политическата и икономическа власт, неговите постоянни и временни изложби поемат винаги репрезентативна роля на културното наследство и на националните ценности на България, гордост на всички режими, които директно или косвено видимо влияят върху експозиционните избори и решения. Тази първостепенна роля на Музей на националната и международна сцена превръща неговите експозиции, които на няколко пъти променят неговата физиономия, във внушителни, илюстрирани страници на българската съвременна история.

Музеят на отечеството
Музей се ражда от нуждата на България, скоро освободена от многовековното отоманско владичество, да намери отново корените си и да утвърди собствената си национална идентичност, да се представи и да направи така, че целият свят да я приеме в новата и историческа действителност. Константин Иречек още през 1881 г. мисли за новия Музей като за място, в което “всеки родолюбец” ще може “да се запознае по-отблизо с отечеството си” и “всеки чужденец - да си състави ясно и добро понятие за България и за българите”.

На тези очаквания отговаря напълно проектът за преустройство на молитвената зала на Буюк джамия, реализиран във функция на първата музейна експозиция, открита през 1905 г.; с него джамията се превръща именно в храм на българите. Срещу главния вход, пред мюсюлманския михраб намира място импозантна структура с двукрилно стълбище, със силен сценографски ефект; тя е доминирана, като че ли в идеално светилище, от поставената в люнета на централния свод гипсова отливка на релефа на Мадарския конник, символ par exellence, на отечеството. Долу, в централно положение, се намира портретът на княз Фердинанд, гарант на националната независимост пред света. Първата експозиция на Музея заема цялото пространство на молитвената зала на Буюк джамия - партер и галерия, обгръща цялото помещение, и залата на горния етаж на северозападната пристройка. На партера на голямата зала пространствата под източния и южния купол са изцяло изолирани с преградни стени, със същата височина на галерията, завършващи с метални украшения. Пространството под централния купол е обиколено от по-ниски преградни стени, които го затварят изцяло в посоките север - изток и юг - запад. Преградните стени оформят пет отделни помещения, от които едно много голямо, във форма на обърнато П. По стените на сградата вървят украшения - тънки ивици, геометрични и растителни мотиви (в синьо или червено - на места са открити фрагменти в двата цвята, но не е ясна последователността на двете нива живопис).

Залите на партерния етаж изпълняват почти изцяло функция на лапидариум, като преобладават паметниците от римска епоха. Тяхното подреждане, според сведението на Гаврил Кацаров от 1917 г., “не се базира на никакъв научен принцип; отделните групи вървят безредно, нещо което прави трудно откриването на паметника и посетителят се обърква”.

Запазената снимка от интериора на музея през първото десетилетие на ХХ в. показва, че помещението под централния купол е доминирано от присъствието на саркофага от Арчар, Видинско, поставено в средата, както и от огромната статуя на Фортуна от Гиген, Плевенско, експонирана в западния ъгъл на източния пиластър. Две колони и две бази на императорски статуи фланкират “входовете”, а преградните стени са изцяло покрити от два реда плочи - надгробни и оброчни, както и от статуи.

В пространството около стълбището е групирана голяма част от най-ценните скулптурни паметници от колекцията, като централно място заемат горната част от надгробната стела на Дейнес и статуята на Ерос от Никюп, Великотърновско, поставени съответно вляво и вдясно от стълбището. Особена важност се предава и на статуята на мъж от Гиген, Плевенско, поставена на висок постамент вляво от входа към югоизточното помещение. В това пространство са експонирани плочи - с надписи и с релефни изображения, с различно предназначение и епоха, както и паметници от кръгла скулптура; между най-известните са: плочата от Шаплъ дере, групата паметници от светилище на Дионис в Балчик, надгробна стела на Каликрита от Несебър. На двете страни на стълбището в горната част са експонирани по два реда глави от каменни статуи от римска епоха.

Друга снимка, публикувана от Гаврил Кацаров, показва ситуацията в помещението под южния купол, предназначен главно за експонирането на палеохристиянски паметници. Каменните паметници са експонирани на висока поставка, намираща се в средата на помещението и на подиум, който го обикаля; върху и по двете страни на поставката са подредени капители и плочи, между които се намират известните от Хисар и Стара Загора. На стените са окачени копия на стенописи от Търновските църкви Св. Петър и Павел. В това помещение е монтиран бронзовият полилей, подарен от Прилепския владетел Вълкашин - баща на Крали Марко, на Марковия манастир в Скопие.

За разпределянето на паметниците в другите помещения се научава от Гаврил Кацаров. Срещу главния вход се намира реконструкция на колесница от Дукова могила, Перущица, а вдясно от него - мозайката от Св. София. В югозападната част на помещението, във форма на обърнат П, е събрана голяма част от оброчните плочи от местни светилища - Саладиново, Глава Панега, Диникли, Ново село, Станимака; тук се намира статуята на конник от Брестник, фрагмент с изображение на конник от саркофага от Лъжане, заедно с архитектурни елементи от храмове от Филипополис и Никополис ад Иструм, милиарни колони и надгробни плочи. В помещението под източния купол са изложени “каменни колони с гръцки надписи на българския хан Омуртаг”, от Плиска, прабългарски и палеохристиянски надгробни паметници с надписи. В средата на залата се намира и шкаф, съдържащ средновековни материали от Трапезица и Царевец, в Търново.

На снимката, публикувана от Гаврил Кацаров, в галерията се виждат стенописи и витрини. Според същия автор тук е експонирана богата колекция от копия на стенописи от Беренде, Калотина, Търново, Арбанаси, Белово, Бояна, Драгалевци, Кремиковци и Бачково. По североизточната и югозападната страна на галерията се намират по 13 шкафа и витрини, като в първите са представени колекциите от праисторическа епоха, а в другите - материали от различни епохи. В северозападната страна на галерията е поставен голям шкаф с находки от София и Кадин Мост, а на стените - копия на стенописи от раннохристиянски гробове от Сердика.

В експозицията на горния етаж от северозападната пристройка, доминиращ елемент е естествената светлина. Архивните снимки показват, че в централната част е имало допълнителни прозорци, а по двете странични крила - оберлихт. Именно чрез светлината се отделят категорично двете помещения - от тайнствената атмосфера на “храма на отечеството”, обвит в полумрак, се минава в модерна, просторна зала, в която акцентът е върху колекциите. Помещението изпълнява функция на нумизматичен кабинет и галерия за картини, като съдържа също и няколко шкафове и витрини за предмети от различни епохи. Нумизматичната колекция е експонирана в североизточната половина на залата, като монетите от гръцките колонии по Черно море се отделят от онези от градовете във вътрешността и се събират в отделни групи монетите на тракийски царе, македонски, римски, византийски и български монети, моливдовули на български царе. Експонирани са 74 произведения на български и 13 на чуждестранни художници, между които картини на Ст. Доспевски и Н. Павлович, както и няколко скулптури. В три шкафа се намират колекциите на бронзови статуетки с изображения на гръко-римски божества и персонификации; между тях са вече статуетките на Аполон от Стара Загора и на Атина от Кирилово. Заедно с бронзовата пластика са представени също и теракоти и мраморната група Афродита и Адонис от Варна. Шкаф, поставен до входната врата, съдържа керамика от гръцките колонии по Черноморието - бронзовата хидрия от Несебър, както и комплекс бронзови предмети от Стара Загора. В други витрини са съхранени материали от различни епохи, между които Гаврил Кацаров споменава изрично бронзови лампи и златни и сребърни накити от ХІІІ-ХІV в., мощехранителницата от Св. София, бронзови фибули, военни дипломи, ритона и венеца от Розовец, съкровищата от Радювене и Николаево, пръстена от Езерово.

През 1910 г. вече са отстранени от експозицията всички картини, които представляват само етнографски интерес и репродукциите на знаменити оригинали, които се предават съответно на новосъздадения Етнографски музей и на Художествено-индустриалното училище.

От музей - храм на отечеството към музей - училище за народа В периода 1919-1921 г. експозицията на Музея е изцяло пренаредена. Една от главните задачи, които музейното управление си поставя, е да се засилят и развият отделите Праистория и Средновековие, “за да може по този начин да се съдейства по-ефикасно за разрешението на най-важните проблеми, с които се занимава нашата родна наука”, а именно периодизацията на историята на България. Тази експозиция представя една археологическа и историко-художествена картина на миналото на България от праисторията до Освобождението.

С тази експозиция започва нов период в живота на Музея, който тръгва по пътя, посочен още от първите години на ХХ в. от Борис Дякович. За първи път се материализира фигурата на обикновения посетител, който трябва да се образова в музея, “да изучава от стая в стая постепенното развитие на културата, идеите, нравите и привичките на народа”. За първи път се фокусират двете основни функции, еднакво важни, на музея - научна и популярна. И в този контекст надписът, поставен във вътрешната страна на корицата на музейния Водач, под плана на централното помещение, звучи едновременно като посвещение и като заповед до “новия” българин: “Посетительтъ, съ Водача въ ржка, да се движи по посоката, указана отъ стрелитъ”.

Информацията на Гаврил Кацаров от 1917 г., сравнена с описанията във Водача, издаден през 1923 г., показва, че в тази експозиция се запазва изцяло основното, старо художествено оформление, като в централната част, по оста от входа до стълбището, не се нанасят никакви съществени промени. Колекциите са разпределени на партерния етаж по хронологически ред, в сложна меандровидна ходова линия, която тръгва от отделение І - Праистория, продължава към отделенията ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ - Античност, и VІІ и VІІІ - Късна античност и Средновековие.

В отделенията ІІІ, ІV, VІІ и VІІІ част от каменните паметници са пренаредени тематично. В отделения ІІІ и главно в ІV са експонирани многобройни оброчни плочи, групирани по светилища (известните светилища на Асклепий от Глава Панега, на нимфите от Саладиново, на Аполон от Лозен (Диникли), както и много други, намиращи се на територията на цяла България) или по божества. Те са изложени по дългите страни на две правоъгълни “високи подставки”, вероятно от типа, показан в снимката публикувана от Кацаров, присъстващи в предишното експозиционно оформление, както и по двете преградни стени. В Отделение ІV се намират сега оброчният кратер от Лясковец, плочата от Ново село с двустранно релефно изображение, камъкът с проверителните мерки за вместимост от Горско Косово, но заедно с тези вотивни паметници също и други с различно предназначение, като например надгробната плоча от Хърлец с изображение на конник и от различни епохи, както например колона с прабългарски надпис. Фрагментите от саркофаг от Лъжане си остават разделени в отделенията ІІ, ІІІ и ІV.

В отделение VІІ, тръгвайки от входа наляво, са групирани покрай стените прабългарски надписи, между които мирния договор между хан Омуртаг и гърците, палеохристиянски гръцки и латински надписи, палеохристиянски и по-късни латински, гръцки и турски надписи. По прозорците са ек­спонирани средновековни железни плетени ризници. В това помещение се намират също така и копия и оригинали на целия стенопис в малката църква при Беренде. В централното пространство са поставени български надписи, а в четири шкафа и две витрини са представени сега, заедно с находките от Трапезица и Царевец в Търново, също и средновековно предпазно и бойно въоръжение от различни места в България.

Отделение VІІІ съдържа “паметници на декоративна пластика и архитектурни детайли от V до ХІІІ-ХІV в.”. На висока поставка в средата на залата са групирани капители и “преградни плочи”, на нисък подиум около стените са събрани “дребни фрагменти от капители, кемпфери, колонки и пр. от VІ-ХІІ в.”, “находки от разкопките на Еленската базилика при Пирдоп”, както и отделни паметници от различни места и периоди, между които статуетка на лъв от Макри и горната част от плочата от Несебър, с изображение на Христос Вседържител. По стените са окачени “фрески и копия от фрески от Търновските църкви” - освен от Св. Петър и Павел, сега и от Св. Петка и Св. Димитър. По прозорците са експонирани желязна плетена ризница и църковни предмети, между които каменни мощехранителници.

Основните промени в тази експозиция засягат отделенията І и ІІ, в които за първи път намира място значително количество витрини.

В отделение Праистория присъстват осемнадесет шкафа и четири ви­трини. Материалите изложени в първия шкаф и четири витрини запознават “с последователния развой на културата в предисторическо време у нас”, “млада каменна, медна, бронзова, първа и втора желязна епоха” от “края на ІІІ хил.” до “О год. пр. Хр.” Материали от “каменната епоха” са наредени в шкафове, като в седем от тях (№ VІІ - ХVІ) са представени по отделно, като комплекси, могилите Рашева воденица, Ямболско, и при Мечкюр, Пловдивско, Деве–Барган до Симеоновград, в Султан, Поповско, Коджадерменска до Шумен, Денева до Салманово, Преславско. Особено важно място в тази част на експозицията заемат могилите Коджадермен и Денева, за които са отделени три шкафа; още в тази експозиция присъстват известният керамичен съд във форма на животно и моделът на жилище от първата могила. Материали от втората могила са експонирани и на открито над и пред шкафове ХІV и ХV, както и на етажерка, поставена между тях и шкафове ХV и ХVІ.

В останалите шкафове са подредени материали от пещерата Моровица, при Гложене, Тетевенско и от могилите при Русе; Султан, Поповско; Кирилово, Старозагорско; Костиево, Пловдивско; Кара-Арнаут, Разградско. В последните три шкафа са представени материали от разни места от “ІІ-та желязна епоха”, от “І-та желязна (халщатска) епоха и “бронзовата епоха”. Между шкафове ХХ и ХХІ е стояла урната от Болярово.

В отделение ІІ намират място пет витрини. В две от тях за първи път са експонирани някои от находките, открити през 1918 г. в некропола при Требенище: бронзови съдове, шлем, сребърен рог, сребърни игли, а в другите - погребалният инвентар от могила при Брезово, Пловдивско, и сребърните апликации от Галиче, Оряховско. В две отделни витрини влиза част от апликациите от колесници от могила Чатал тепе, Ямбол, между които онези с изображение на вакханки. В същото отделение се намира и надписът за основаване на тържище Пизос (вероятно северозападната страна на северния пиластър).

В галерията, с ход от стълбата вдясно, са експонирани на стените стенописи - оригинали и копия, икони, между които и иконата със сребърен обков от Несебър, иконостасен фриз, резбарски царски двери. В шест ви­трини са представени църковни предмети от палеохристиянска и средновековна епоха, между които бронзова лампа с кръст от Арчар, Видинско, фрагменти от керамични съдове от Патлейна, Преслав, миниатюри, ръкописи, корици на евангелия, икони, сребърни тасове с различни орнаменти, кръстове, тъкани.

В залата на първия етаж в северозападната пристройка се намират тринадесет витрини - 12 с предмети от Старовековния и 1 от Средновековния отдел.

На двете страни на входа са поставени главата на бронзова статуя на Гордиан и крак от бронзова монументална статуя. Във витрините предметите са подредени по класи (съдове, апликации, лампи, военни дипломи, накити и най-много статуетки), като преобладават бронзовите. Между новите предмети се намират лампата с Ерос и лебед от Провадийско, купата с двойно дъно и изображения на лаврови клончета от Долни Раковец, Лом­ско, съкровището от Базаурт, Добричко, керамичен ритон от Рила, теракотата, изобразяваща Артемида от егейска Тракия, комплексите от Бедняково и Панагюрище. Отделни витрини се предоставят на колекцията, подарена от Оскар Шехтер и на предметите от Св. София. Мраморният бик от Пловдив се намира на отделна подставка.

В средновековната витрина са подредени златни и позлатени напрестолни и нагръдни кръстове, украшения с филигран и разноцветно стъкло, разни накити от метал, произхождащи от различни места, между които златната иконка с Богородица.

Колекциите монети, датиращи от V в. пр. Хр. до модерна епоха, са подредени в 12 витрини в хронологичен (антични, средновековни и модерни) и географски ред. Представени са също така 425 произведения на новото българско изкуство: платна с маслени бои (преобладаващи), акварели, рисунки, бронзови и мраморни скулптури, дело на български и чуждестранни художници. Те илюстрират наред със стиловите особености на българското изкуство, развитието на отделните жанрове: битова картина, пейзаж, пор­трет, голо тяло и фигурална композиция.

Музеят “висше училище за народа”
През 1938-1939 г., с построяването на новите пристройки (североизточна и югозападна) на музейната сграда, експозицията претърпява основни промени, като централната зала и североизточния и югозападния лапидариум се предоставят изцяло на колекциите каменни паметници, а новите зали в североизточната пристройка на другите колекции от антична (първи етаж) и праисторическа (втори етаж) епоха и залата в северозападната пристройка - на средновековните колекции, иконите, дребната индустрия и монетите.

Идеята, която е в основата на новото експозиционно решение, както обяснява Иван Велков през 1942 г., е същата на експозицията от началото на 20-те години - Музеят е “жив организъм”, “висше училище за народа”, който трябва да служи именно на народа. Музеят има задача да възпитава народа, да даде възможност на по-широк кръг хора да получат едно по-общо образование. За да се изпълнява тази задача, в Музея всичко трябва да се представи нагледно, така че най-обикновеният човек да не стои “като слепец пред творенията на миналото”, а да се чувства “като у дома си” и да “разбере света, в който живее”. На­гледност е първото нещо, към което се стреми тази експозиция: нагледно представяне на различните културни наслоявания по българските земи чрез избрани паметници, характеризиращи всяка епоха. Този стремеж се улавя както в подреждането на каменните паметници в централната зала и в двата лапидариума, така и в страничните зали.

Централната зала запазва старото изкуствено разделение на пет помещения, които обаче сега “от претрупан склад се обърнаха на помещения, в които се излагаха само по-ценни от художествено или историко-археологическо гледище старини”. Голяма част от каменните паметници, присъстващи в старите експозиции излизат сега от залата и се подреждат в лапидариумите по класи, като се постига “една прегледност, която позволява и улеснява намирането и проверяването на сбирките”. Централното подкуполно пространство е определено за представителните образци от гръцката и римска скулптура; стелата на Дейнес, вече в оригиналния си вид след откриването на долната щ част е експонирана на северозападната страна на източния пиластър, централно място върху североизточната преградна стена се отделя и на плочата от Шаплъ дере и други надгробни плочи от тракийското крайбрежие. Художественото оформление на паметниците се стреми и този път към сценографски ефекти, лъвовете, колоните, базите на императорски статуи, кратерът от Лясковец са ориентирани спрямо стълбището и изображението на Мадарския конник, който си остава идеален център и в тази експозиция.

Помещението във форма на обърнато П е предназначено за каменните култови паметници от римската епоха, които са подредени тематично. В тази експозиция статуята на Фортуна се намира вече на сегашното място в централното подкуполно пространство на североизточната страна, а саркофагът от Арчар, Видинско и възстановеният огромен саркофаг от Лъжане, съответно вляво и вдясно от главния вход. В помещенията от двете страни на стълбището се прегрупират каменните паметници от късната античност и средновековието, а през 1939 г. се премести Чаталарската колона от двора до югоизточната страна на източния пиластър.

Новото, което тази експозиция се старае да постигне се прилага главно в праисторическата експозиция, за която се изработват нови витрини “с железни рамки”, “въз основа опита на музеите в чужбина”. От една страна, както в централната зала, се прави селекция на предметите, като се излагат само най-интересните, от друга се представят експонатите в строго хронологически ред “така, че всеки обикновен посетител да може да проследи и се запознае с културното развитие на народите, живели по нашите места от появата на човека до около Христа”, като, “за да бъде отделът още по изчерпателен”, за първи път се включват в експозицията модели на пещери, селищна могила, наколно жилище, долмен и надгробна могила.

Музеят - илюстриран научен учебник
50-те години представляват важен момент в историята на Музея, като в неговите експозиции се прави опит да се приложат новите правила на историческия материализъм. Тези правила са официално обявени през 1950 г. на първата научна сесия на Археологическия институт, в която Тодор Герасимов в доклад Състояние и задачи на музейното дело в България обяснява: “В нашата експозиция трябва да залегне диалектическият принцип, който ще помогне чрез излаганите предмети да се изтъкне развитието на културата и взаимната връзка на явленията и нещата.

Ние вече изтъкнахме, какво голямо значение се отдава на експозицията в съветските музеи. Там се прибягва до комплексния начин на излагане паметниците, т.е. намерените предмети при разкопки да не се излагат разпокъсано, като се оставят за показ само по-хубавите, по-характерните, а останалите се пращат в склада на музея. Така напр. ако е изкопано някакво погребение от феодалния строй, то в музея в една витрина или някой ъгъл ще се изложат в същата обстановка, в която са изкопани нещата. Тук около скелета ще се разположат в същия порядък и частите от въоръжението, предметите оставени при погребалния ритуал и пр.

Ако това не е възможно по липса на място или по технически причини, то тогава предметите ще се изложат в сгъстен вид във витрината, но ще трябва да се постави при тях фотография или рисунка на първоначалния вид на разкопания обект. Ще се даде и обяснителен надпис. Желателно е при тия комплексни излагания да се дава и опит за реконструкция, в която да се покаже, как е направен даден предмет или как се е работило с него и пр.

Чрез експозицията, изградена по този начин, се изтъква конкретно пред зрителя предназначението на предмета, неговата направа или връзката му с събитията и пр. По този начин целта на експозицията в музея е постигната.”

По случай сесията в залата на първия етаж на североизток пристройка на музея е организирана изложба със заглавие Резултатите от разкопките през 1948-1949 г., с която се представят резултатите от разкопките, проучванията и придобивките на музея - материалите от Караново, Русе, Малък Преславец, Тутраканско, Созопол, Копринка, Гиген, София, Плиска и Преслав. Това е “образец” на изложба, залягаща на диалектическия принцип, в която паметниците са представени, по съветски модели, в хронологически ред, по комплекси и теми, илюстриращи някои страни от бита или състоянието на човешкото общество през “родово-общинния, робовладелския и феодалния строй”.

В доклада на Тодор Герасимов са обявени и новите правила, валидни и днес, които трябва да се спазват при избора на витрините, както и при оформяне на обяснителните надписи: витрините не трябва да “отвличат окото на зрителя”, за това се препоръчват модели “с проста рамка” или дори “изцяло от стъкло”, необходимо е те да са “на такава височина, че да не принуждава зрителя да се навежда, кляка или извива и повдига на пръсти, за да види изложения в нея предмет”; от “лаконически” надписи трябва да се мине към текстове, с които “кратко и ясно” се предоставят на посетителя “всичките необходими данни”.

Новите правила се прилагат първоначално в зала Праистория, където в края на 50-те години се открива постоянна изложба на тема Бит и култура на докласовото и раннокласово общество в България. Експозицията, както обявява тогавашният директор на Музея Димитър П. Димитров в увода на малкия Водач, който я придружава, се поставя като основна задача да представя “нагледно”, развитието на материалната култура и изкуството в България на “широките народни слоеве”, точно както изискват новите времена: тя представлява първата крачка към дидактическия музей, към Музея - илюстриран научен учебник.

Експозиционното пространство е разделено от преградни стени, които вървят по линията на колоните. Паметниците са представени по епохи - старокаменна, новокаменна, каменномедна, бронзова и старожелязна, като при всяка от тях се фокусират и развиват отделни теми.

В една витрина са експонирани оръдията на труда от палеолита, като атмосферата на епохата се възстановява чрез макета на пещера, включващ сцени из живота на човека през средния палеолит, чрез модел на неандерталския човек и карта на разпространението на пещерите и селищата на Балканския полуостров през края на средния и началото на късния палеолит.

На неолита и халколита е посветена голяма част от експозицията. В нея важно място заема селищната могила до Караново, която позволява да се илюстрира материалната култура на населението през няколко епохи - неолит, халколит и ранен бронз. Материалите от този комплекс са подредени във витрина от типа с четири реда, като отдолу нагоре се представят находките от пластовете І (първи ред), ІІ и ІІІ (втори ред), ІV (трети ред), V (четвърти ред). В рамките на халколита са развити темите: жилища, оръдия на труда, поминъкът на населението през ІІІ - ІІ хил. (и в него: мотичното земеделие, обработката на хранителните продукти, тъкачеството, риболова и скотоводството), грънчарство, идолна пластика, погребения. Бронзовата епоха е представена чрез темите Керамика, Оръдия на труда и оръжия, Въоръжение, Металургия.

Вълчитрънското съкровище, нова придобивка на Музея, поема в тази експозиция функция на съединителен елемент между бронзова и желязна епоха; 13-те предмети са експонирани в малка витрина-каса, специално проектирана за тяхното изложение и съхранение.

Желязната епоха, разделена на старо и ново - желязна, е представена по класи предмети - съдове и накити и въоръжение, по стилови особености - кобански тип, между които за първи път се експонира бронзовата статуетка на елен от Севлиево, и трако-скитски паметници, между които сребърният наносник от Свещари, по занаятие - грънчарството, както и по комплекси - съкровище, гробница. Изложени са за първи път съкровището от Букьовци и гробният инвентар от могила Мал тепе при Мезек, като на този комплекс се отделят пет витрини.

През 50-те години на ХХ в. се пренарежда и зала Античност, където, доколкото показва запазената фотодокументация, новите тенденции не изглеждат толкова ярко изразени, заедно с витрината посветена на новите открития в Севтополис, оформена в духа на новите времена, има и други, съвсем различни, като например онези, в които са представени част от новопридобито съкровище от Луковит и римският бронз.

През 60-те години се открива зала Средновековие, която се превръща от една страна в истински “образец” на дидактическа експозиция, от друга в силен инструмент на идеологическата пропаганда.

Експозиционното оформление предвижда пръстен големи витрини, които обикалят изцяло три стени, закривайки прозорците в посока север - изток и запад - юг, отделни триъгълни малки витрини, които заемат на места пространството между прозорците покрай северозападната стена и други във форма на стойка за четене, под някой от прозорците. Първите са предназначени за подробен непрекъснат разказ за бита и духовната култура на средновековна България, другите - за отделни класи предмети, характеризиращи епохата. Експозицията е построена според направленията на историческия материализъм, разчленена около няколко основни теми, в които експонатите са представени по класи и типове. Както в редица съвременни музеи (в СССР, но също и в западна Европа, като напр. в Историческия музей във Франкфурт) се реализира истинска експозиция-учебник, като в този идеален учебник паметниците изпълняват функция на цветни илюстрации, удавени в море заглавия, карти, текстове, надписи, реконструкции, рисунки и снимки, показващи, именно като в книга, паралели или процеси на обработка.

Тази експозиция придобива особена историческа важност. Тя от една страна възстановява за първи път цялостната физиономия на средновековна България, предоставяйки богата и ясна картина на нейната материална и духовна култура, от друга се превръща в силен инструмент на националистическа пропаганда; идеална тема на тази изложба е вече великата нация, която се идентифицира именно с величината и славата на възродените столици на българските царства.

Централната зала на Музея през 50-те и 60-те години остава съвсем чужда за експозиционните “новости” и за националистическата пропаганда: стелата на Дейнес, преместена вероятно сега в средата на централното подкуполно пространство, измества дори на втори план Мадарския конник, налагайки се, макар и за кратко, като “лице” на целия Музей.

Музеят - изложбена палата
През голяма част от 70-те години страничните зали на Музея са често затворени, а експозицията в Централната зала е изцяло демонтирана. Събарят се сега преградните стени от първото експозиционно оформление, като се изнасят или се покриват старателно почти всичките каменни гръцки и римски паметници, “отмива се” постоянната експозиция. Променя се тотално и физиономията на архитектурното пространство на залата, като се прегражда галерията и се оформя просторен квадратен салон, подходящ за големи изложби; за подготовката на изложбите се създава именно през тези години Научно-експозиционният отдел на Археологическия институт с музей.

През голяма част от това десетилетие Музеят е изложбена палата в истинския смисъл на думата, лишен от постоянна експозиция, той е принуден да приема нова форма на общуване с публиката, като временните национални и гостуващи чуждестранни изложби го превръщат отново, неочаквано, в най-престижния и жив център на българския културен живот.

Изложбите, организирани в сътрудничество с Комитета за култура, са част от държавна политико-културна програма, с която България се стреми да се налага на вниманието на целия свят, отстоявайки за нова роля на международната сцена. Централно място в тази програма заема все още великото българско Средновековие, което се превръща в престижна визитна картичка на България; именно на българските средновековни царства е посветена знаменитата, импозантна изложба, организирана през 1978 г. в Музея. В нея Мадарският конник си възвръща първоначалната роля на център на експозицията, но вече не като представител на българската национална идентичност и на отечеството, а като родоначалник на мощна, модерна държава.

В търсене на роля
От втората половина на 70-те години старата джамия става изведнъж прекалено малка за “великата” нова България, която вече избира да възхвалява себе си в новосъздадения респектиращ паметник на нацията - Националния исторически музей. Лишен от първоначалната си задача - да възстанови и да разкаже на народа историята на България, Музеят преживява силна криза на идентичност и чрез новата експозиция отстоява роля в културния живот на столицата и на страната.

В началото на 80-те години стотици каменни паметници, забравени за цяло десетилетие във фондове, в двора, зад паравани, “преразкрити” от новото поколение археолози, се тълпят пред входа на Централната зала на Музея, като се връщат постепенно по местата, извоювани още в първата експозиция. Няма вече преградни стени, но се спазва строго разпределението на предишните експозиции: средновековните и късноантичните паметници заемат съответно източното и южното подкуполно пространство, а античните - останалата площ. Художникът Атанас Нейков проектира за тях модерно оформление и паметниците намират място в алеи с различни форми и размери, попълнени с чакъл - “храмът на народа” е вече двор в духа на ренасансовите дворци. Късноантичните и средновековните паметници са групирани тематично, като при първите се прави сполучлив опит за пресъздаване на атмосферата на палеохристиянската църква. При античните паметници положението е съвсем различно; при тяхното групиране се налага естетическият принцип, с пълно отричане на какъвто и да е експозиционен ред. Колекцията гръцки скулптури и надписи е разпръсната в цялата централна и югозападна страна на залата, където съжителства с паметници от римската епоха, в една и съща “леха” са събрани паметници, свързани с различни географски области, среди и комплекси. От експозиционна гледна точка това означава тотално връщане към нивото на първата експозиция, всяка “леха” е гъста каменна гора, с която на посетителя се отрича дори възможността за чисто естетическо разглеждане на отделните паметници.

С тази експозиция се появяват отново в Централната зала витрини, предназначени за излагане на други класи паметници, като за първи път те завземат и централното подкуполно пространство. Това присъствие създава допълнителни проблеми от експозиционна гледна точка. В отделенията Късна античност и Средновековие витрините влизат в тясна връзка с каменните паметници, попълвайки информацията, която те съдържат и въвеждайки нови теми, които обогатяват панорамата за епохите. В останалата част на експозиционната площ няма връзка между каменни паметници и експонати изложени във витрините, така че витрините образуват три идеални съвсем самостоятелни “зали” между каменните паметници: в северно западната и североизточната страна на залата са представени съответно тракийската и римската култура, а в централното подкуполно пространство - малката пластика от двете епохи. В първите две “зали” от славната дидактическа експозиция остават бледи спомени, материалите, откъснати от комплексите, са вече механично подредени по схемата на поредиците на Българската академия на науките: по материали, класи, типове, предназначение, със случаи на разпределение на предмети от същия комплекс дори в четири отделни витрини. Във витрините под централния купол, както при голяма част от свободно стоящите каменни паметници, експонирането е ръководено единствено от естетически принципи.

През 80-те години се реализира нова експозиция и в зала Праистория, сега преместена на първия етаж от североизточната пристройка. С тази експозиция Музеят се затваря в кулата от слонова кост на Българската академия на науките, като експериментира модела на тясно специализиран научен музей, предназначен за елитарна публика: експозицията е вече научна книга и говори строго езика на специализираните публикации на Българска академия на науките.

Тя се поставя като основна задача историческата периодизация: представянето на главните етапи в развитието на човешкото общество през периода 200 000 г. до VІ в. пр. Хр. Изградена е върху пет теми, развити в хронологическа последователност: палеолит и мезолит, неолит, халколит, бронзова епоха и старожелязна епоха; Палеолитът е допълнително разделен на два периода: ранен, среден и късен. В рамките на неолита, халколита и бронзовата епоха се развиват едни и същи подтеми: Поселищен живот и жилища, Керамично производство, Палеоикономика; чрез тях се разкриват закономерностите в развитието на материалната култура и се изтъкват локалните различия на синхронни културни групи. Керамиката заема важно място във всяка тема, като отделните групи са представени съответно в хронологическа последователност (ранен, среден и късен неолит, ранен, среден и късен халколит, ранна, средна, късна бронзова епоха). На металургията и на металообработката се отделя особено внимание в темата Бронзова епоха, където се обособяват две групи предмети, от ранна и средна и от късна бронзова епоха. Темата Старожелязна епоха е представена чрез подтемите Керамичното производство и Накити и култови предмети. В централната част на залата чрез накити и култови предмети от различни комплекси от двете епохи се развива отделна тема: Духовна култура през неолита и халколита.

През лятото на 1993 г. Музеят е затворен за основен ремонт на изложбените зали, след което в течение на няколко години са изградени съвременните експозиции.

Мария Рехо