ФОНДОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Далечна вече е датата, когато най-голямата в София ислямска култова постройка Шехид Мехмед паша джами или Буюк джамия е превърната в хранилище на старините от богатата на история българска земя.
Сградата и обогатените през 110-годишното съществуване на Археологическия (Народен, Национален, Музей институт при БАН) музей колекции и днес привличат внимание в центъра на столицата и я оживяват като едно от най-престижните й културни средища. Има нещо съдбовно в това, че Музеят завинаги остава там, на това място, в сградата, в която през тържествения ден на 18 май 1905 бива открита първата й експозиция. Тук, в туптящото хилядолетно сърце на града, преминава животът му.
Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмети и 2 357 монети. Само няколко години по-късно музеят се нарежда непосредствено след тези в Атина и Константинопол по богатства и важност в Балканския регион (S. Rinack. Gazette des Beaux Arts II,1898, 107). Според записките на директора на музея в началото на ХХ в., музеят вече разполага с 22 642 експоната, от които почти половината (10 027) монети. Оттогава музеят разполага с едни от най-ценните и големи колекции от гръцки и римски антични предмети от България, в това число много скулптури, надгробни паметници, релефи, бронзови статуетки, цветни керамични съдове, златни и сребърни украшения и бижута.
Създаването на музейните фондове започва още към Народната библиотека в София, към която най-късно в началото на 1878 г. е създадена музейна сбирка и в бюджета на библиотеката са предвидени средства за тези цели. Много скоро в нея започват да прииждат най-различни и съхранявани на различни дотогава места старини - предимно монети, различни предмети с археологически и етнографски характер. Още тогава се поставя и началото на колекцията от средновековни паметници с четири копия на стенописите от Боянската църква, изработени от художника С. Симеонов.
Началото на систематичното и научно събиране и опазване на фондовете на музейната сбирка поставя Константин Иречек, който през 1880-1882 г. подготвя общественото мнение в тази насока, а през 1882 г. обнародва първото методическо издържано ръководство: “Упътване за събиране на геодезически и археологически материали”. По това време започва и съставянето на първия инвентарен опис на вещите в музейната сбирка, като за целта бил поканен стриктният антиквар Енчев. По-късно през 1886-1889 г. се подготвя и е приет от Народното събрание и първият “Закон за събиране и опазване на старините в България”, с който управата на библиотеката и музея е трябвало да се съобразява, но повече от съответния опис на музейната сбирка очевидно не е бил направен. През 1890 г. този опис на старините в музейната сбирка е съдържал 115 предмета от всякакво естество и 1578 различни монети, а при отделянето на музея от библиотеката, извършено със заповед на министъра на просвещението, през септември 1892 г. директорът на Народната библиотека В. Д. Стоянов предава на първия директор на Народния музей Вацлав Добруски числящите се към момента по инвентарния опис 348 предмета и 2357 монети. Това е фондът от музейни предмети, с който се поставя основата на Народния музей, чийто естествен приемник днес е Археологическият музей.
След изваждането от фондовете на предметите, които нямат археологически характер, останалите музейни единици били разпределени в три - старовековен, в който влизали предметите от праисторията, античността и средновековието до ХVIII в., нумизматичен и етнографски. Първите хранители на музейните фондове били бившият директор на пловдивската библиотека Д. Такела, който още от 1890 г. бил преместен в София и отговарял за нумизматичната колекция, и новият директор на Народния музей В. Добруски. Това състояние на нещата се съхранило до 1903 г. През този период хранилищата на музея се помещавали първоначално в сградата на Буюк джамия. През 1885 г. били пренесени в сградата на министерство на просвещението (днес Природонаучния музей), 10 години по-късно - в сградата на Висшето училище, а през 1900 г. отново били върнати в Буюк джамия.
Със Закона за народното просвещение през 1909 г. Народният музей бил преименуван в Народен археологически музей, защото още в 1906 г. разрасналият се етнографски отдел бил отделен и преобразуван в Народен етнографски музей.
След преименуването колекциите на НАМ били обособени в четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен, а след завръщането на Рафаил Попов от специализация в Германия през 1911 г., от старовековния отдел бил отделен праисторическият отдел. При смяната на В. Добруски с Б. Филов през 1910 г. фондовете на музея съхранявали 1074 праисторически предмета, 3537 старовековни, 722 средновековни и 16135 нумизматични и 171 художествени паметници. Според утвърдения през 1910 г. Правилник за дейността на музея уредниците на отделите били и хранители на музейните фондове. Наред с Рафаил Попов като завеждащ предисторическия отдел, през 1910 г. за завеждащ средновековния отдел бил назначен П. Мутафчиев, който отговарял и за художествения отдел, а след В. Добруски, от 1910 г. за старовековния и нумизматичния отдел отговарял лично директорът на музея Богдан Филов. Още от времето на В. Добруски били съставени инвентарни книги с кратки, много често неточни описания и данни, като и трайната номерация върху предметите понякога била погрешна или изтрита. Това наложило след 1910-1911 г. да започне преинвентирането на музейните фондове в нови инвентарни книги. Тази дейност по отдели продължава и до днес.
Към края на своя мандат като директор Б. Филов предава съхранените от него фондове на нови уредници на отдели - през 1918 г. за уредник на старовековния отдел е назначен д-р Иван Велков, на нумизматичния Никола Мушмов, а през 1919 г. художественият отдел е приет от Андрей Протич. При назначаването на Андрей Протич за директор през 1920 г. фондовете на музея наброяват 44274 музейни единици както следва:
Праисторически - 3127
Старовековен - 5120
Средновековен - 1451
Нумизматичен - 27049 + 7076 Колекция “Аврамов”
Художествен - след предаването на етнографските картини и репродукции на Етнографския музей в отдела остават 294 картини и скулптури.
Със закона за народното просвещение от 1920 г. и правилника на Народния археологически музей от декември 1922 г. тези пет отдела със съответните фондове са окончателно обособени и отчасти преструктурирани - в средновековния отдел са прехвърлени от старовековния отдел всички християнски паметници и всички копия от стенописи, икони и щампи от художествения отдел. В края на 1920 г. на мястото на Петър Мутафчиев е назначен д-р Кръстю Миятев, а за негова асистентка в отдела в отдела е назначена Вера Иванова, заела мястото на А. Грабер.
След проведеното преструктуриране на фондовете на музея и попълването с нови материали, през 1923 г. картината е следната:
Предисторически фонд - 4648 предмета
Старовековен фонд - 5281 предмета
Средновековен фонд - 2706 предмета
Нумизматичен фонд - 37942 монети
Художествен - 782 предмета
Създаването на подвижна систематична картотека на музейните фондове започва още през 1892-1903 г. със създаването на картони и предмети от нумизматичната сбирка, а през 1918 г. - на старовековния. През 1919 г. започва картотеката на старовековния, а през 1920 - на средновековния. Целта на тази картотека, тъй като фондохранилищата още тогава били претрупани и не позволявали внимателна обработка и проверки, била да бъдат отразени разместванията между фондовете, точното място на съхранение на предметите, кои от тях са инвентирани, какво е състоянието на научната им обработка и т. н. През 1920 г. в старовековния отдел били изготвени 662 фиша на всички надписи, в нумизматичния - на 13500 монети, в средновековния - 234 бр. и в художествения - на всички картини и скулптури. За съжаление, липсата на подходящи фондохранилища не позволила доброто съхранение както на паметниците, така и на създадените първи картотеки, които по време на Първата световна война и след това били разпилени.
Попълването на музейните фондове продължило с неотслабващи темпове и през следващите две години. В края на 1925 г. в предисторическия фонд, където в помощ на Рафаил Попов през декември вече бил назначен и Васил Миков, са заведени и инвентирани 5115 предмета, в старовековния - 5449, в средновековния - 2147, в нумизматичния 43110 монети и в художествения - 831. За зла участ през ноември същата година била извършена първата кражба в музея - крадци се промъкнали в експозицията и обрали 205 златни, сребърни и бронзови монети. По-късно една част от тях били върнати, но 63 окончателно пропаднали. Както и преди, по това време фондовете били попълвани чрез откупки (малка част, поради липса на средства), дарения от частни лица и разкопки.
В края на 1928 г. е уволнен директорът на музея Андрей Протич и на негово място е назначен Гавраил Кацаров, но на 1 юли 1929 г. за директор е назначен уредникът на праисторическия отдел Рафаил Попов. На негово място в праисторическия отдел, след известни перипетии, през 1931 г. е назначен за уредник Васил Миков, а на мястото на Протич в художествения отдел още през 1928 г. за асистент и завеждащ отдела е назначен Никола Мавродинов, който дотогава работил в Пловдивската народна библиотека. През 1931 г. подал оставка като уредник на нумизматичния отдел Н. Мушмов и за известно време отделът останал без уредник. До 1931 г. постъпленията във фондовете на АМ не са големи и са главно от случайни находки и по-малко от разкопки, като стремежът бил всички те да бъдат инвентирани в инвентарните книги и да продължи изработката на музейната картотека. Още при Н. Мушмов през 1929 г. в нумизматичния отдел постъпва голямата находка от с. Река Девня, Варненско, съдържаща 66513 римски сребърни монети, която и до днес не е обработена от специалистите. В края на 1931 г. картината във фондовете е следната:
Предисторически фонд - 5600 предмета
Старовековен фонд - 5766 предмета
Средновековен фонд - 2342 предмета
Нумизматичен фонд - 113215 (вкл. находката от Девня)
Художествен фонд - 1005 предмета
До края на 1934 г. промените в състава на уредниците, които са и материално отговорни лица за съответните фондове на музея, не са големи. Само през октомври 1932 г. за уредник в нумизматичния отдел на вакантното от доста време място на Н. Мушмов е назначен Тодор Герасимов. По познатата причина - липса на достатъчно средства - за три годни до края на 1934 г. фондовете на музея са обогатени само с 1701 инвентарни номера.
Предисторически фонд - 5777 предмета
Старовековен фонд - 5961 предмета
Средновековен фонд - 2584 предмета
Нумизматичен фонд 114228 монети (вкл. и находката от Девня)
Художествен фонд - 1027 предмета
Тесните и влажни фондохранилища отново са главната причина за неудобното съхранение на музейните фондове и през 1934 г. ръководството на музея прави предложение до Министерството на народното просвещение заедно с предстоящия строеж на Народната банка, да се построят и две крила към старата сграда на музея, които да се използват за експозиционни нужди и нови фондохранилища. Поставя се също въпросът за учредяване на лаборатория по консервация, която да се заеме с опазването на музейните предмети от унищожение.
През следващите години от своя мандат (до август 1938) Рафаил Попов и екипът на музея хвърлят своите сили за осъществяване на направеното предложение към Българска народна банка и от двете страни на джамията да се пристроят югозападно крило за административна сграда, библиотека и ателиета и северозападно крило с експозиционни площи и фондохранилища. Тогава се ражда и идеята пространството под западната галерия да бъде застроено с леки стени и там да се вмести част от все повече нарастващите фондове. Тези намерения били регулирани едва към края на 1938 г., когато директор на музея става уредникът на старовековния отдел д-р Иван Велков. За уредник и завеждащ фонда и отдела на негово място е назначен Христо Данов, с когото Велков имал ползотворно сътрудничество още от 1937 г.
При пенсионирането си на 62 г. Рафаил Попов оставил фондовете в сравнително добро състояние с оглед на новото пространство в музея и нарастващата численост на музейните предмети. Той предал на новия директор следните музейни единици:
Предисторически отдел с хранител В. Миков - 6202
Старовековен отдел с хранител Х. Данов - 6178.
За асистент в старовековния отдел е назначен Д. П. Димитров.
През 1938 г. д-р Христо Миятев преминава на служба в Министерството на народното просвещение и предава на новия уредник на средновековния отдел, дотогавашна негова асистентка, Вера Иванова-Мавродинова, 2938 предмета.
В нумизматичния фонд при уредника Тодор Герасимов се съхранявали 116790 монети.
Фондът на художествения отдел наброявал около 1500 картини, скулптури и репродукции.
Веднага след извършените персонални промени Иван Велков предприема активно пренареждане на експозиционните площи и фондовете и извършва основен ремонт в джамията и течащия покрив. Всеки ъгъл в сградата и новите открити аркади около нея са използвани за съхранение на непрекъснато нарастващите музейни фондове.
Към средновековния отдел през 1939 г. бил командирован учителят Асен Василиев, който, освен че оказал помощ при документирането на музейния фонд, успял да създаде и ценен архив за църковната архитектура и живопис в България, а за асистент в отдела била назначена Иванка Акрабова, която започнала картотекиране на иконите и стенописите.
През 1939 г. асистентът в старовековния отдел Д. П. Димитров напуска отдела и на негово място е назначен Д. Крънджалов.
През 1940 г. подава оставка завеждащият отдела Христо Данов, който бива заместен от Д. Крънджалов, напуснал много скоро след това. Същата година за асистент в старовековния отдел е назначен Георги Михайлов, който след напускането на Крънджалов поема ръководството и съхранението материалите в отдела.
Настъпващата война слага своя тежък отпечатък и върху дейността на Народния археологически музей. Поради войната, без уредник и асистент остава най-големият от фондовете - старовековният отдел. През 1941 г. преподреждането на каменните паметници в отдела е възложено на Т. Герасимов, а цялата отговорност за подготвените за евакуация предмети ляга върху Иван Велков като директор на музея.
В края на 1942 г. състоянието на Народния археологически музей е следното:
Предисторически отдел - 6426 единици
Старовековен отдел - 6449 единици
Средновековен отдел - 3356 единици
Нумизматичен отдел - 117279 единици
Художествен отдел - 3222 единици.
По време на войната, когато Богдан Филов се отдава на политическа кариера, неговото място в Университета заема асистентът му Д. П. Димитров, който напуска старовековния отдел на НАМ и през 1942 г. става доцент. По същото това време отдела напуска и Георги Михайлов, който става асистент в Университета и в отдела остават вакантни и двете места, като цялата материална отговорност за фонда поема директорът на музея д-р Иван Велков. Тази ситуация се запазва до края на войната и една година след това. Още през 1939 г. започва опаковането на предметите от фондовете с оглед на евентуална евакуация. Тогава Х. Данов отделя и всички златни предмети от Средновековния отдел, с което предопределя включването им в специален обособен т. н. репрезентативен фонд, в който се съхраняват предмети от благородни метали, геми и камеи от целия музеен фонд. В него обаче попадат и други дребни предмети от неблагородни метали.
Когато започват бомбардировките над София, Иван Велков много удачно се разпорежда фондовете да се изнесат от сградата на НАМ, като по-голямата част е укрита в подземията на Съдебната палата и друга - в БНБ. Една част, предимно колонните каменни паметници обаче остават на място. Бомба улучва югозападния ъгъл на музея и той става достъпен за външни лица, включително фондовете. Тогава окончателно са унищожени и всички картотеки във фондовете.
В това смутно време за опакованите и свободно стоящите на местата си паметници, за които представа дава последната справка от края на 1942 г., отговорност продължават да носят директорът д-р И. Велков - за старовековния отдел, В. Миков - за предисторическия, В. Иванова-Мавродинова - за средновековния, Т. Герасимов - за нумизматичния и Н. Мавродинов - за художествения, като всеки от тях е обикалял местата за съхранение и е наглеждал числящото му се имущество. Това състояние се запазва до септември 1944 г.
В края на 1944 г. с помощта на Съветската армия в страната е установен нов политически режим, който довежда до сериозни промени и в Народния археологически музей. Тук е сформиран ОФ комитет, който обявявя д-р Иван Велков за уволнен, а малко след това на негово място е назначен Никола Мавродинов, дотогавашен уредник на художествения отдел. В края на годината за уредник на Античния (старовековен) отдел е назначен Иван Венедиков, а на мястото на Мавродинов в художествения отдел - Стамен Михайлов, и двамата пристигнали от музея в Скопие. Скоро започва и ремонтирането на сградата на музея и преподреждането на фондовете. В този период попълването на фондовете става преди всичко от разкопките, провеждани от музея, и от случайни находки. Преди още опакованите материали да бъдат окончателно разопаковани, фондохранилищата и свободните места в музея започват да се запълват с огромни сандъци и пликове, пълни с необработени материали от многобройните водени от музея разкопки, което впоследствие сериозно затруднява фондовата работа и правилното съхранение на паметниците във фондохранилищата. През 1945 г. във фондовете на НАМ попада и голяма сбирка с паметници от територията на Македония, събирани между двете световни войни, чиято обработка по понятни причини не се осъществява и тя остава като обособен фонд към Средновековния отдел.
С обединението на НАМ и Археологическия институт в края на 1948 г. и нарастването на колектива, както и с увеличаването на постъпленията от провежданите разкопки, проблемът с недостига на място все повече се задълбочава и остава неразрешен и до днес, тъй като фондохранилищата в НАМ все повече се препълват, без да е намерено решение за тяхното увеличение по брой и площи. Единствено през 1949 г. на новосъздадената Художествена галерия е прехвърлена преобладаващата част от художествения отдел, като малка част от него е зачислена в средновековния отдел. Остават за решаване проблемите с материалите от разкопките на българо-немската експедиция в с. Св. Кирилово и другите разкопки на предисторическия отдел, на античния отдел (Плиска, Преслав) и т. н. На този фон през периода до 1962 г. изглежда, че материалите от основния фонд, тяхната обработка и картотекиране, както и сверката с инвентарните книги след катаклизмите по време на войната, са изостанали на втори план. Вместо да се тръгне във вярната посока - идентификация на предметите, възстановяване на инвентарните номера по инвентарните книги, възстановяване на фототеката с нанасяне на инвентарни номера и изготвяне на нови пълни картотеки - назначеният през 1949 г. нов директор на музея Д. П. Димитров, който замества на този пост Н. Мавродинов, тръгва по друг път. Със заповед на Председателя на БАН от 1962 г. е назначена пълна инвентаризация на фондовете на музея, която обединява усилията на целия състав на АИМ за период от четири години. Съставени са пълни инвентаризационни описи с кратки описания (много често различни от тези в инвентарните книги) по преценка на комисията и инвентарни номера, там където те са били запазени. Цялото налично имущество е включено в 156 инвентарни описи, с които различните фондове били зачислени на нови материално отговорни лица. По този начин съхранените оригинални инвентарни книги с подробните описания на музейните предмети останали на заден план и служели често като научно-помощна документация, тъй като материалната отговорност се носела вече единствено по съответните описи. След приключването на тази огромна, но не съвсем ползотворна работа, тъй като описите се оказали с много грешки, неверни инвентарни номера, повторения и пропуски, картината във фондовете на НАМ била следната:
Праисторически фонд - 8 описа на основния фонд, 5 описа на научно-спомагателен фонд, 8 описа на материали от разкопки.
Материално отговорни лица: на мястото на уредника на отдела Васил Миков, м.о.л. между 1962 и 1966 г. стават деловодителката в музея Жулиета Златарска и Румен Катинчаров, а по-късно като домакин на основния фонд остава само Жулиета Златарска.
Античен фонд - 21 описа на основния фонд, 11 на научно-спомагателния, 2 описа на материали от разкопки.
Материално отговорни лица: през същия период уредникът на отдела Иван Венедиков предава голяма част от основния фонд на асистентката Янка Младенова, Жулиета Златарска и домакинката на музея Мара Дапкова-Цвикева. При Иван Венедиков остава античният репрезентативен фонд. По-късно Върбинка Найденова и Мара Дапкова предават своите части на Янка Младенова.
Средновековният фонд е разделен в две групи:
а) ранносредновековен фонд - 22 описа на основния фонд, 15 описа на научно-спомагателния фонд, 4 описа с материали от обменния фонд, 8 описа на материали от разкопки, 3 описа на смесени материали от ранносредновековния и късносредновековния фонд, 1 опис на прехвърлени ранносредновековни материали от античния отдел, 1 опис на новопостъпили материали и 1 опис на чужди материали.
б) късносредновековен фонд - 8 описа на основния фонд, 1 опис на научно-спомагателния фонд, 1 опис на обменния фонд и 3 описа на чужди материали.
Материално отговорни лица: след 1962 г. уредникът на отдела Вера Мавродинова предава фонда на домакина на средновековния основен фонд М. Дапкова-Цвикева, средновековния репрезентативен фонд - на Стамен Михайлов, а сбирката с материали от Македония - на Йорданка Чангова.
Нумизматичен фонд - 15 описа на основния фонд, 5 описа на научно-спомагателния, 6 описа на новопостъпили материали, 3 описа на необработени материали.
Материално отговорни лица: по време на инвентаризацията през 1962-1966 г. уредникът на отдела Тодор Герасимов започва предаване на огромния и в голямата си част необработен нумизматичен фонд. Новоназначената в отдела Гинка Кацарова приема по описи обособената колекция Аврамов, част от основния фонд и всички колективни находки и съкровища. По-късно след 1963 г. започва да приема останалата част от основния фонд новоназначената Йорданка Юрукова, като окончателното предаване-приемане приключва малко преди пенсионирането на Т. Герасимов през 1973 г. Някои колективни находки и единични монети, съхранявани заедно с други материали в останалите отдели на музея, са приети от Жулиета Златарска.
От този ретроспективен преглед на фондовете по времето на голямата инвентаризация и малко след нея е видно, че на практика голяма част от фондовете са откъснати от уредническия състав на музея и са поверени на лица, които носят единствено материална отговорност и не се занимават с тяхната научна обработка. През тези години попълванията на фондовете стават предимно с материали от разкопаваните от екипите на АИМ обекти, от откупи и чрез оскъдните дарения.
При това състояние на нещата през 1970 година става смяна на старото ръководство - директора на АИМ Д. П. Димитров и директора на музея Стамен Михайлов. На техните места са назначени Димитър Ангелов за директор на АИМ и Дойно Дойнов за директор на музея. При този ръководен състав приключва и подмяната на предишните хранители на отделните фондове. Във фонд праистория Жулиета Златарска предава числящите й се материали на Иванка Гладичева, а във фонд средновековие Мара Дапкова - на Димитър Топтанов.
През 1971 г. с решение на новото ръководство на АИМ е създаден и обособен отдел Фондове, като за завеждащ след конкурс е назначен Иван Сотиров. През 1992 г. в този отдел е назначен Георги Китов, който приема основния дял от античния фонд на Янка Младенова и частта, съхранявана дотогава от Жулиета Златарска, а всички каменни паметници от фондовете на НАМ започват да се отделят в самостоятелен фонд, където за М.О.Л. през 1972 г. е назначена асистентката по епиграфика от Софийския университет „Св. Климент Охридски” Василка Герасимова. На мястото на покойната Гинка Кацарова колективните находки и съкровища са приети от Сесилия Димитрова, а колекция Аврамов е приета от Анастасия Стефанова. През 1974 г. Ирина Щерева, която преди смяната на ръководството на АИМ вече е получила за съхранение от Стамен Михайлов репрезентативния фонд от средновековни материали, го предава на завеждащия Иван Сотиров. По-късно, при пенсионирането на Иван Венедиков през 1976 г., към този обособен представителен фонд от благородни метали е присъединен и античният репрезентативен фонд. Към същия фонд от 1972 г. се числи и прочутото със своя обем и научна стойност златно Вълчитрънско съкровище. От 1974 г. този фонд се съхранява в специално самостоятелно помещение в музея.
Към 1976 г. преструктурирането на фондовете на НАМ в общи линии приключва и отделните фондове отново са поверени за съхранение и обработка на специалисти с висше историческо образование. Тогава в тях започва и изработването на различни картотеки, които носят променлив успех, тъй като през следващите години, поради ограничените експозиционни площи, фондохранилищата често трябва да сменят местата си, а и две от помещенията на праисторическия и античния фонд са разрушени през 1993 г. с оглед на разширяващата се нова експозиция.
Освен ограничените площи за фондохранилища, съществен остава и проблемът с инвентаризационните описи, който е административен и очаква своето решение. Наложително е всички фондове да бъдат компютризирани, както вече е сторено в античния фонд. Това ще спомогне за окончателното изясняване, коригиране и конкретизиране на материалната база във фондовете. Тази работа изисква време, а също много добро научно познание от ангажираните с нея специалисти.
Междувременно, през последните години на тази вековна, богата и интересна история на фондовете на НАМ настъпват нови персонални промени. През 1980 г. Георги Китов преминава към Секцията за тракийска археология. Неговото място в античния фонд е заето от Павлина Илиева, която идва от научно-информационния отдел на музея. През 1981 г., поради здравословни причини, Димитър Топтанов предава средновековния фонд на Венелин Витски, а при неговото пенсиониране, през 1996 г. фондът е приет от Йордан Гатев. Поради пенсионирането си Сесилия Димитрова предава нумизматичния фонд на Боряна Русева, а през 1996 г. назначената за директор на АИМ Йорданка Юрукова предава своя фонд на Бистра Божкова. Поредните промени във фондовете на НАМ са от 1999 г., когато Иванка Гладичева, поради пенсиониране, предава праисторическия фонд на Станимира Танева, а през 2002 г. Анастасия Стефанова предава съхраняваната от нея нумизматична колекция на Дочка Аладжова. Поради преминаване на работа в Нов български университет д-р Василка Герасимова предава на д-р Красимира Карадимитрова фонда от каменни и епиграфски паметници.
След ноември 2003 г. с решение на Научния съвет на АИМ Павлина Илиева е назначена за завеждащ отдел Фондове. Освен Античния, тя приема от д-р Иван Сотиров и Репрезентативния фонд на АИМ, а той продължава да работи в отдела като научен консултант в средновековния фонд.
Днес музейните фондове са значително обогатени, а Археологическият музей е истинска музейна съкровищница, чиито богатства надхвърлят 450 000 експоната.
Павлина Илиева, Иван Сотиров
