След основаването на Музея се появява нужда от специална библиотека. Още в края на септември 1892 г. са изписани 58 съчинения, повечето немски, за 1829 лв; след три месеца други за 1372 лв, а в края на април от Народната библиотека са пренесени 86 тома. Така е поставено началото на музейната библиотека. По това време специализираната литература се изписва най-вече от пражката книжарница RIVNÁČ, както и от Франция, Русия, Англия, Германия, Австрия.

В края на 1909 г. библиотеката на Музея има вече 1050 библиотечни единици. За следващите десет години тя е обогатена с 581 тома. По време на Първата световна война доставката на книги е затруднена. Сумите, отпускани за купуване на книги, са недостатъчни, и музейното ръководство е принудено да набавя за библиотеката само най-необходимото. До 1919 г. музейната библиотека се завежда от уредника на Старовековния отдел Петър Мутафчиев, а от 20 януари 1919 г. от Мария Бръчкова. В периода 1923-1930 г. завеждащ библиотеката е Васил Миков. Библиотеката е описана освен в инвентарни книги, още и в подвижен каталог. През 1921 г. има 1978 библиотечни единици и е предприета пълна проверка на фонда. В 1923 г. библиотеката вече притежава 3216 тома. От 1926 до 1931 г. обаче поради липсата на средства не се получава никакво списание. Независимо от трудностите, научните публикации на музейните уредници не спират. Колкото повече нарастват музейните сбирки, толкова повече нараства и библиотеката. Във всеки момент, когато музейният специалист има нужда от съответната литература за нови паметници, тя трябва да отговаря на тази потребност. Така датировката и определянето на археологическите находки е точно.

В края на 1934 г. библиотеката на Музея вече има 3656 тома. За тях отговаря Вера Иванова. Поради недостатъчни средства, библиотеката не е в състояние да си достави много от необходимата литература и каталози, което затруднява научната дейност на уредниците и асистентите.

Музейната библиотека в края на 1940 г. е с 5658 инвентарни номера, от тях 1433 са периодични издания. След Втората световна война библиотеката слабо се попълвала и са откупени малко книги. Повечето томове постъпват в замяна на музейните издания. Нередовното излизане на музейните годишници се отразява зле и на получаваните в замяна периодични издания. За да се подобри положението на библиотечния фонд в тези години се прави всичко възможно, за да се попълнят поне доставените на времето енциклопедии. Независимо от финансовите затруднения през годините, книгонабавянето е приоритетна задача на ръководствата на Музея. В по-късни години установяването на книгообменни връзки в чужбина допринася за постъпването във фонда на библиотеката на литература с голяма научна стойност.

Присъединяването на Музея към Археологическия институт и Българската академия на науките бележи нов етап в развитието на музейната библиотека. Книгонабавянето става чрез Централна библиотека на Българската академия на науките, което ограничава до известна степен доставката на така необходимата специализирана литература. От друга страна установяването на книгообменни връзки със сродни институции в чужбина е улеснено. През 50-те и 60-те години на ХХ в. библиотеката се ръководи от Златка Морфова, която предава на Лалка Николова. През 70-те и началото на 80-те години завеждащ библиотеката на Музея е Здравка Христова. При преминаването й в секция Нумизматика и епиграфика през 1985 г. тя предава книжния фонд на Мариана Радомирова. От средата на 2018 г. библиотеката се ръководи от Нина Дочева.

В началото на 80-те години на ХХ в. библиотеката на Музея започва да получава приоритетно праисторическа, нумизматична и епиграфска литература, а институтската библиотека - антична и средновековна.

Фондът на библиотеката е разпокъсан, съхранява се на осем места. Независимо от това неудобство, литературата, с която разполага Музея е уникална. Например: енциклопедия Paulys Real - Encyclopadie der classischen altertumswissenschaft (1898-1969) - oбщо 59 тома; F. Cabrol - Dictionnaire d’archéologie chrétienne et de liturgie (1907-1939) - 11 тома; Daremberg et Saglio - Dictionnaire des Antiquités Grecques et Romaines (1873-1913) - 9 тома. Притежание на библиотеката са списанията: The Numismatic Chronicle (1887-2003); Numimatic Notes and monographas (1920-1996); Glasnik Zemaliskog Muzeja u Bosni i Hercegovini (1891-1990) и други. Много от монографиите във библиотечния фонд са с антикварна стойност: N. Kondakoff - Histoire de L`art Byzantin, 1886; W. Sieglin - Atlas Antiquus, 1893; A. Furtwängler - Die Antiken Gemmen geschichte der steinschneidekunst (1894-1900), три тома; Н. Кондаков - Памятники Христiанского искусства на АөонЂ, 1902; Joseph Braun - Die Liturgische Gewandung, 1907; Н. Кондаков - Иконографiя Богоматери (1914-1915) в два тома; Милоjе Васиђ - Преисториска Винча, І, 1932; Рафаил Попов - Предисторичният човек от старата каменна епоха, 1920; Carl Blegen, Jonh Caskey, Marion Rawson, Jerome Sperlin - Troy (1950-1951) и други.

Придобитите след 2002 г. монографии и периодични издания са включени в on-line каталога на Централната Библиотека на БАН на адрес: http://aleph.cl.bas.bg/ и в Сводния каталог НАБИС, който обхваща ресурсите на академични и други библиотеки в България) - www.cl.bas.bg

В края на 2023 г. фондът на библиотеката на Музея се състои от 20177 библиотечни единици - от тях 8378 тома книги и 11799 периодични издания.

Мариана Радомирова

Нина Дочева

Декларация за съгласие за обработка на лични данни