Най-ранните показват живопис. Такава е изложбата, открита през май 1929 г. - вероятно първата. За нея са запазени само финансови подробности - входните билети са по 5 и 10 лева, колкото са и билетите за Музея, а специалното обзавеждане струва 17 170 лв.

Интерес представлява Протокол № 372 от 26 юни 1933 г. за заседание на Музейния комитет. Присъстват Рафаил Попов, Богдан Филов, Кръстю Миятев, Иван Велков, Васил Миков, Александър Рашенов и Тодор Герасимов. Решенията по точка 9 са:
„т. 9. Музейният комитет реши да се образува при Народния музей фонд „Археологически изложби”, чиято цел е да се популяризират народните старини, като се повдигне интересът на широките маси към тях и тяхното запазване.

Изработи се и се прие следният правилник за тоя фонд:

Правилник за фонд „Археологически изложби”
§ 1. При Народния Археологически музей се основава фонд „Археологически изложби”, чиято цел е да се популяризират народните старини, като се повдигне интересът на широките маси към тях и тяхното запазване.
§ 2. Целта на фонда се постига като се уреждат периодически в София и в провинцията изложби, чрез които ще се показва нагледно историко-културното развитие на цялата ни страна или на отделни български области през разните епохи. На такива изложби се излагат и последните по-важни придобивки както на Народния музей, така и на археологическите сбирки и музеи в провинцията.
§ 3. На археологическите изложби се излагат оригинални старини или копия от тях, картини, фотографически снимки, модели, диаграми, рисунки, книги и всичко друго, което може да допринесе за целта на изложбата.
§ 4. Средствата от фонда се добавят: а) от чистите приходи на самите изложби;
б) от приходите, получени от продажба на картички, фотоснимки, картини или други репродукции на оригинални старини;
в) дарения и помощи от държавата, частни лица и институти.
§ 5. Средствата на фонда са неприкосновени и не могат да се изразходват за други цели, освен за археологически изложби.
З а б е л е ж к а: Част от средствата на фонда могат да се използват от Народния музей взаимообразно и то само с решение на Директора на музея при следните случаи:
а) когато е необходимо да се откупи някоя важна и с историческо значение старина, а в момента в касата на музея няма достатъчно суми за това.”

Правилникът на фонд „Археологически изложби” е утвърден със Заповед № 851 от 8 март 1934 г. на Министъра на народното просвещение. Запазени са протоколите за финансовото му състояние между 1933 и 1937 г. В комисиите, които го управляват, участват уредниците в Музея Кръстю Миятев и Никола Мавродинов, после Александър Рашенов, Иван Велков, Васил Миков, както и секретар-счетоводител. Приходите от фонда се внасят в кредитно учреждение - за целта е избрана Българска земеделска кооперативна банка. Лихвите надлежно се отчитат.

През 1934 г. е уредена изложба на художника Г. Личев. Появява се още една категория билети - по 2 лв. Специално са поръчани 2000 каталога. От тях са продадени 733 броя по 10 лв., а 326 са раздадени безплатно на официални лица, учреждения, училища и др. Разходите за обзавеждане на изложбата са 19 507 лв. От чистия приход „е броено 65% на г. Г. Личев, съгласно решение на Музейния комитет (26 576 лв.)”.

В заключението на Протокол № 2 от 2 август, 1934 г. се отбелязва, че средствата от фонд „Изложби” са твърде много ангажирани в заеми към Музея и то за нужди, каквито не се предвиждат в Правилника на фонда. Нуждите всъщност са предимно канцеларски материали. Препоръчва се заемите на Музея от фонда да не надхвърлят 2/3 от общата сума.

Положението не се променя много и през следващата година (Протокол № 3 от 11 февруари 1935 г.). Комисията с председател Иван Велков и уредниците Васил Миков и Никола Мавродинов установява, че поради липса на средства най-големи суми са погълнати в разни дребни канцеларски и други покупки. Взето е решение „за да се увеличи фонда, ще трябва да се отпечатат картички и албуми и тази година да се уреди някоя изложба, и то с оглед на най-малки разноски. Засега такава изложба може да бъде от картини, икони, а после да се нареди друга от скулптурни паметници, избрани бронзови статуйки.

При днешното стеснено финансово положение, само с помощта на този фонд, би могло да се върши една навременна музейна работа.”

В следващите години обаче изложби не се уреждат. Поне не са отразени в протоколите. Фондът продължава да финансира Музея.

В Протокол № 5 от 20 май 1937 г., по т. І/4 е записано: „От продажба на камъни (издадени входни билети) – 7 590.” По този въпрос няма обяснения. Случаят се споменава още веднъж в последния Протокол № 6 от 26 декември 1938 г. При „коренната и обща ревизия на музея” този приход не е одобрен. Сумата, „получена от продажба на камъни (продажбата е извършил покойният архитект Александър Рашенов, за което са отпуснати входни билети от фонда под № 4001 до 4750 по 10 лв. единия билет”, заедно с лихвите, следва да бъде изтеглена от фонда и внесена на приход в държавното съкровище.

С това протоколната книга завършва. Много вероятно е закрит и самият фонд. Що се отнася до продажбата на камъни, това са строителни материали, доставени преди това в Музея за изработване на постаменти за определени каменни паметници.

Концепцията за временните изложби, създадена през 30-те години, остава почти непроменена до наши дни. По правило те се осъществяват от музейния колектив: от пространствено-експозиционния план, съобразен с конкретните паметници, избора и често изработването на аксесоарите, подреждането на експонатите, до надписите на български и чужд език, и информационните материали. В зависимост от бюджета се издават каталози, брошури или листовки. Някои от каталозите запазват значението си на първостепенен справочен материал.

Първата голяма временна археологическа изложба е подредена през 1950 г. по случай Първата научна сесия на Археологическия институт. Тя заема голямата зала над входа на джамията. Включва материалите, открити при археологическите разкопки през 1948 и 1949 г. Представени са селищната могила Караново, Русе, Малък Преславец, южният некропол на Аполония (Созопол - Морска градина и местността Калфата), Копринка - Могили 1 и 2, част от Севтополис, Гиген, София, Плиска, Преслав и Нови пазар.

Времената са напрегнати. Научната сесия преустройва българската археология и начертава нейния път за следващите десетилетия. Препоръчани са нови насоки и за музейните експозиции. Изложбата се определя като „опит за една нова експозиционна система, изградена върху принципите на материалистическата историческа наука и съобразена със съвременните социалистически задачи на музеите.” Открита е на 28 май 1950 г., ден преди Сесията, със слово от директора на Музея, Димитър П. Димитров.

През следващата 1951 г., е подредена нова изложба Бит и култура на докласовото и раннокласовото общество в България. По-късно тя ще бъде включена в постоянната експозиция на Музея, в новоподредените зали на античния и средновековния отдел.

В началото на 60-те години Археологическият институт с музей се представя успешно и в чужбина, като участва в големите сборни изложби в Париж през 1960 и в Есен, Германия, през 1964 г. Общо те са посветени на съкровищата в българските музеи и манастири.

Следва изложбата Стари български надписи, уредена през 1963 г. в чест на 1100-годишнината на Българската писменост и на Петия Международен конгрес на славистите. Издаден е водач с уводни бележки от Иван Гълъбов и 41 каталожни номера с няколко черно-бели снимки. Изложбата включва оригинални паметници и гипсови копия.

През 1972 г. е събрана за първи път изложбата Тракийско изкуство, под ръководството на Иван Венедиков. Хронологическият й обхват е голям - от неолита и халколита в Тракия до епохата на римското владичество, ІІ - ІІІ в. Изложбата е представена в Софийската градска галерия. Представлява нов поглед върху археологическите и историческите паметници - показва се аристократична култура. Все пак е благословена от Комитета за култура и от ЦК на БКП. Издаден е каталог с уводна статия върху тракийското изкуство, 345 каталожни номера с литература, черно-бели снимки и резюме и списък на паметниците на френски език. Това е ядрото на всички последвали тракийски изложби, показвани по света и до днес. През 1976 г. изложбата е подредена отново, вече в Археологическия музей. Първото й пътуване зад граница е до Париж, през 1979 г., после до Япония.

Следва затишие до втората половина на 70-те години. Тогава политиката на Музея относно временните изложби се свързва тясно с политиката на Комитета за изкуство и култура, ръководен от Людмила Живкова (заела този пост през 1974 г.). Организират се големи, богати изложби, които запознават света с древните цивилизации по българските земи, а в Археологическия музей представят сбирките си световни музеи. И българската, и световната публика започват взаимно да се опознават. Комитетът за култура поощрява и подпомага тази дейност; отпуснатите бюджети позволяват издаването на научни каталози.

През 1976 г. се организира и изложбата Култура и изкуство на Средновековната българска държава (до 1978 г.). Това е първата проява на последвалите тържества в чест на 1300 годишнината от основаването на Българската държава. В нея участват със свои експонати почти всички български музеи, включително съвсем младият тогава Национален исторически музей (създаден през 1973 г.). Издаден е каталог с уводна статия, библиография и 449 каталожни номера с черно-бели и цветни снимки. Тази изложба ще легне в основата на много успешните прояви на България във Франция през 1980 г. (524 каталожни статии със снимки) и в Мексико през 1981 г. (500 каталожни статии). Участието на Музея с концепции, експонати и научни текстове в тези големи изложби е основно.

Тогава започва и една серия от чужди изложби, подреждани в Музея:
- 1975 г. – Скитско изкуство, от сбирките на музеи в тогава Съветския съюз. Показани са великолепни предмети от края на ІІІ хил. пр. н. е. до І в. от н. е. Издаден е каталог с 155 научни статии с литература. Изложбата е в отговор на българската Тракийското изкуство и култура по българските земи, показана през 1974 - 1975 г. в Москва, Ленинград и Минск.
- 1976 г. - 3000 години мексиканско изкуство, Мексико. Показани са богатства от предколумбово време, 1500 г. пр. н. е. до края на 17 в. Издаден е каталог с исторически обзор, статии за всяка представена култура, за народното изкуство в Мексико, по-важни традиционни празници и 184 каталожни номера.
- 1977 г. - Келтско изкуство в Галия, Франция. Изложбата представя 205 предмета, датирани в V-ІІІ в. пр. н. е. до завладяването на Галия от Юлий Цезар, 59-51 г. пр. н. е. Издаден е каталог.
През 1977 г. е организирана и изложбата Богатствата на Михайловградски окръг. Започва една приятна практика на камерни изложби, които показват отделни райони, завършени етапи в проучването на големи обекти или в чест на учени.
- 1978 г. - Балтите – северни съседи на славяните, от сбирките на полските музеи. Тя представлява първи опит за представяне на историческото развитие на културата на балтите от ранножелязната епоха, V в. пр. н. е., до края на ранното средновековие, ХІV в. Подредени са 1039 експоната, пояснени с много карти, фотографии и графики. Издаден е каталог с обзорни статии и снимки, но без каталожни номера. Изложбата е интересна за широката публика и твърде полезна за учената колегия, поради някои общи проблеми за разрешаване.
- 1978 г. - Изкуството на ацтеките, Национален музей по антропология, Мексико. Показани са предимно каменни скулптури и теракоти, които илюстрират обкръжаващата среда, обществото и религията на ацтеките и мексиканците, които се установили в Долината на Мексико към ХІІІ в. Каталогът съдържа встъпителна и 54 обширни каталожни статии с черно-бели снимки.
- 1979 г. - Гръко-илирийски съкровища от Югославия, Народен музей в Белград. В каталога са поместени встъпителни статии, библиография и 175 каталожни номера. За първи път на българската публика са показани 92 предмета от некропола в Требенище. Находките от същия некропол, придобити от разкопките на Богдан Филов там и собственост на Археологическия институт с музей, ще бъдат извадени от секретния фонд и показани едва през 1997 г.
- 1980 г. – Златото на Елдорадо, Музей на златото в Богота, Колумбия, който притежава най-голямата в света колекция от предколумбово злато (26 000 златни предмета). Придружена е от каталог с 300 каталожни номера и статии, които разглеждат религиозната и социална стойност на златото сред индианците, различния начин на използване на златни предмети и степента на техническо развитие в обработката на злато.
- 1980 г. - Изкуството на викингите и техните предшественици, Швеция. Каталогът включва встъпителни статии и 135 каталожни номера. Предметите илюстрират Миграционния период, 400 - 550 г. и Викингския период, около 800 - 1050 г. Изложбата съдържа един сравнително рядко показван елемент - техниките на металообработване. Изложбата от Швеция е в отговор на българската Тракийски съкровища, показана в Стокхолм.
- 1980 - 1981 г. - Римски съкровища от Рейнската област, Римско - Германски музей в Кьолн, Германия. Показани са 205 великолепни предмета, групирани в колекции – римско стъкло, накити, кост, метални съдове, керамика, бронз, кьолнско злато от римско време. Издаден е каталог.
- 1981 - 1982 г. - Древно-египетско изкуство, Британски музей, Лондон, Великобритания. Показани са 259 предмета, групирани по теми: саркофази и мумии, амулети и скарабеи, каменни и фаянсови съдове, кани и кутии, използвани при балсамиране на тялото – канопи, накити, статуи, стели, папируси с Книга на мъртвите. Повечето от експонатите в тази изложба произхождат от гробници и храмове. Интересът на българската публика е особено голям - за първи път тя е запозната така пълно с древните египетски погребални и религиозни обичаи.
През 1982 г. се организира голямата изложба Троя - Тракия, съвместно с Музея за пра- и ранна история в Берлин, тогава столица на Германската демократична република. Археологическият музей участва със значителен брой основни експонати, включително съкровището от Вълчитрън. Каталогът съдържа 546 каталожни номера и научни статии. Троя и Тракия е показана с голям успех в Германия; в Москва и Петербург (тогава Ленинград, СССР), Русия – 1983 г.; и в Холандия, по повод ІV Международен конгрес по тракология в Ротердам, Холандия – 1984 г.
През 1984 г. е създадена една от най-елегантните временни изложби Художествен бронз от Римската епоха. Тя е по повод VІІІ Международен конгрес на тема Художествен бронз от Римската империя и Тракия. Съдържа 451 бронзови фигури, съдове, лампи, накити, фибули, апликации, притежание само на собствените фондове на Археологическия Институт с музей. Издаден е каталог на български и английски език. С известни изменения и допълнения през годините, тази изложба пътува с голям успех в Будапеща, Унгария (1984); Дамаск, Сирия (1985); Делхи, Индия (1989); Берлин, Германия (1990).

Нов, различен етап в организацията на временните изложби бележат 90-те години на ХХ в. Археологическият институт с музей участва активно със свои експонати в много големи, международни представителни тематични изложби, организирани от световни музеи. По правило каталожните и обзорните статии върху културата по българските земи се пишат от български учени. В България също се организират големи тематични изложби, предназначени за чужбина. Те съдържат експонати само от днешните български територии, собственост на различни музеи в страната. Археологическият институт с музей участва активно в тях. Организира и собствени изложби:
- 1997 г. - Славата на траките, само с експонати от Археологическия институт с музей, Каляри и Сасари, Сардиния; Флоренция, Италия;
- 1997-1998 г. - Славата на Тракия. Най-ранното злато, съкровища и митове, Флоренция, Италия. Независимо от близките заглавия, трите изложби, показани в Италия, са различни.
- 2000 г. - Две хиляди години християнство в българските земи, Италия. След връщането си изложбата е показана и в Археологическия музей, придружена с много богат информационен материал - обяснителни текстове, извори, хронологически таблици, дефиниции на основни християнски термини.

През този период Археологическият институт с музей използва активно собствените си възможности и фондове и за организиране на временни изложби, посветени на годишнини, важни археологически обекти, колекции или научни проблеми. Показват се оригинални предмети и богат илюстративен материал - карти, диаграми, графики, възстановки. Бюджетите по правило са нищожни, каталозите са рядкост, издават се предимно листовки и брошури. Независимо от това, броят на изложбите е забележителен, както и интересът към тях и броят на посетителите.

Не прекъсва и практиката да се показват гостуващи чуждестранни изложби. Тази дейност вече е свързана предимно с активността на чуждите културни институти и посолства в България.

Изложби, посветени на годишнини и на завършени етапи в археологическите проучвания:
- 1990 г. - 30 години българо-полски археологически разкопки в Нове (местността Стъклен до Свищов);
- 1995 г. - Света София - Премъдрост Божия, посветена на Деня на София, 17 септември; организирана съвместно с Музея за история на София;
- 1998 г. - Садовец. 60 години българо-германски проучвания; за първи път се обръща внимание на културата на готите по българските земи;
- 1998 г. - Ятрус. 40 години съвместна българо-немска работа;
придружена с чудесна брошура с планове и илюстрации на български и немски език;
- 1998 г. - По стъпалата на времето. 15 години проучвания в археологически резерват Сборяново;
- 1999 г. - Първопрестолна Плиска. 100 години археологически проучвания. Много богата и информативна изложба, посветена на 140 години от рождението на Карел Шкорпил, откривателя на първата българска столица Плиска. Издаден е каталог с обзорни статии, богата библиография и 237 подробни каталожни статии и черно-бели фотографии. В изложбата участват със свои материали музеите в Плиска и Шумен, Научния архив на Българска академия на науките, Чешкият център в София и Й. В. Гьоте - Университет, Франкфурт на Майн, Германия;
- 1999 г. - Път през вековете; представя резултатите от спасителните археологически проучвания по пътя Гоце Делчев - Драма през 1998 - 1999 г. Издадена е цветна брошура на български и английски език. Изложбата е посветена на 130-та годишнина на Българска академия на науките;
- 2002 г. - Селищна могила Дядово. 25 години българо-японско сътрудничество. Изложбата е посветена на 100 годишнината от рождението на проф. Мацумае, основател на Токайския университет;
- 2003 г. - 20 години археологически проучвания в Сборяново; изложбата от 1998 г. е допълнена с новите открития. Организирана е конференция; Археологическият институт с музей получава платно с реконструкция на цветовете в Свещарската гробница - дар от Центъра за научни изследвания във Франция;
- 2004 г. - 135 години Българска академия на науките. БАН и археологическото наследство; показана в помещенията на Централната сграда на БАН. Включени са представителни предмети от всички епохи, добити от разкопки на Археологическия институт;
- 2004 г. - В памет на Геза Фехер, съвместно с Унгарския културен център и Националния исторически музей - Будапеща;
- 2004-2005 г. - Перперикон и Източните Родопи в светлината на новите находки. За първи път пред публика са показани уникалните открития в Източните Родопи през последните 15 години. Находките са притежание на Историческия музей в Кърджали.

Стогодишнината от основаването на Музея е отбелязана със серия от изложби: - 1990 г. - Божествата на Златния извор. Изложбата представя оброчните плочи и материали, открити в светилището на Асклепий в Глава Панега, Ловешко, собственост на Археологическият институт с музей;
- 1993 г. - Сто години Национален археологически музей, придружена от специална брошура със статии за историята на музея, архивни снимки и документи;
- 1992 - 1993 г. - Богатствата на тракийските владетели. Една от малкото изложби в историята на музейното дело в България, организирана от няколко музея с равно участие, показана първо в провинцията - в Пазарджик, после в Археологическия музей и след това във всички музеи - участници. Тя се обогатява в движение, като се включват нови материали, предимно новооткрити, непознати за публиката и учените. Съдържа баланс между ефектното и важното от научна гледна точка и представя възможно най-пълна илюстрация на бита и културата на тракийските племена в географски, хронологически и типологически обхват. Представя период от близо 4000 години. Изложбата е предназначена за българската публика.

Тракийските съкровища се оказват една много експлоатирана, но успешна тема. По различни поводи и с различни материали, притежание само на Археологическия институт с музей, са организирани няколко временни изложби:
- 1997 г., май - септември - Из съкровищата на Националния археологически музей, с амбициозната задача да представи многовековното развитие на тракийското изкуство с неговите периоди на разцвет и упадък. За първи път пред публика са показани материалите от некропола в Требенище, собственост на Археологическия институт с музей;
- 1997 г., декември - Долината на тракийските царе. Представя резултатите от шестгодишните археологически проучвания в Казанлъшката долина. Изложбата се организира под патронажа на Швейцарското посолство;
- 2001 г. - Тракийски култов център Старосел; с резултатите от проучванията на тракийските могили в района. Показана в Археологическия музей, както и в Народното събрание и във фоайето на БАН.

През 1992 г. в Музея гостува изложбата Еврейска култура в България, в рамките на Сефарад’92. Чрез предмети, предимно религиозни, се илюстрира историята и културата на еврейския народ в днешните български земи. Издадена е цветна листовка на български и английски език, с илюстрации. За съдействието Музеят получава 1500 щатски долара от Фондация Шалом, инициатор на изложбата.

Сред голямата серия изложби особено място заема Българският средновековен град. Технологии, подредена през 1995 г. Тя е дело на Археологическия институт с музей, с материали от много музеи в страната, съобразно идеята да се покажат възможно най-пълно технологичните процеси в Средновековна България. Чрез археологически находки, планове, графични реконструкции, миниатюри и средновековни рисунки са представени основните занаяти през средновековието. Издаден е подробен научен каталог с въвеждащи статии, библиография и 349 каталожни номера. За първи път са изработени и специални листовки с информация относно отделните занаяти, раздавани безплатно на посетителите, отдавнашна практика в някои световни музеи. Изложбата е финансирана от Център Сорос, с приходите се подпомага ремонта в Музея.

Интересна тематична изложба е и Съкровища от злато и сребро, 16-18 век, организирана през 2004 г. За първи път са показани 16 съкровища от накити и съдове, притежание на Археологическия институт с музей. Те илюстрират предимно богатата творческа дейност на Чипровската златарска школа. Археологическият музей предоставя залите си и на няколко чуждестранни изложби:
- 2001 г. - Венециански изделия от стъкло от Ренесанса до 19 век, колекция на Художествено-индустриалния музей на Националната галерия за антично изкуство в Палацо Барберини, Рим, Италия;
- 2003 г. - Златните векове на майоликата, колекция от същия музей;
- 2004 г. - От Пентели към Партенона, Археологически музей в Кавала, Гърция. Изложбата съдържа рисунки на архитект Манолис Корес, които показват добива на мрамор от кариерите в Пентеликон и цялостното изграждане на Партенона, много архитектурни детайли и възстановки на инженерните дейности, инструментариум.
- 2005 г. - Китайски бронзови съдове: избрани репродукции. Това е първата китайска изложба в Музея. За първи път се излагат и копия, вместо оригинални предмети, по силата на действащ закон в Китайската народна република, според който от страната не могат да се изнасят оригинални археологически ценности.

Следващата временна изложба, по която вече се работи, е 100 години експозиции в Археологическия музей, 1905 - 2005 г. Очертаната кратка хроника на временните изложби в Музея уплътнява представата за него като национално културно средище.

Катя Меламед