BG / EN
Зала Праистория

Праисторическата експозиция заема долния етаж на северното крило в музейната сграда. В хронологическо отношение експозицията обхваща старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.). В историческо отношение това е най-дългият период от живота на човечеството - от появата на човека до първите писмени сведения за населението по днешните български земи.

Музеят като неделима част от Археологическия институт към Българска академия на науките изисква съблюдаване на строго научни принципи в неговата подредба. Те са спазени в праисторическата експозиция, като същевременно не е пренебрегната нейната образователна роля. На първо място експонирането на материалите е съобразено с хронологическия принцип. Планът е изграден върху хронологическата последователност на основните праисторически епохи и периоди, както бяха вече посочени. Богатите колекции от фондовете на Археологическия музей дават възможност в праисторическата експозиция освен хронологическият принцип да бъде застъпен и комплексния, колекционен подход. Той е приложен в две направления - селищни колекции и тематични колекции.

Специално място в експозицията заемат няколко големи епонимни поселищни колекции – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско; от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско. Находките от тези праисторически обекти покриват в хронологическо отношение голяма част от периодизацията, застъпена в праисторическата изложба. Важно място в експозицията заемат и поселищните колекции също от епонимни селища, изиграли съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация - раннонеолитното селище Чавдар, Пирдопско, раннохалколитното селище Салманово, Шуменско, къснохалколитните селища Коджадермен, Шуменско и Криводол, Врачанско. Експонирането на материали от различни райони на България дава възможност да се очертаят характерните локални типологически белези на праисторическите култури и етнокултурни райони през неолита и халколита в различни зони на България.

В рамките на хронологическите периоди и на големите поселищни колекции в експозицията е застъпен и тематичният принцип, съобразен с типологическия подход. Експонатите за всеки период са обединени по теми - сечива и оръжия от различен материал - камък, кремък, кост, рог, мед, бронз; керамично производство с характерните районни особености; ритуални предмети. В това отношение голяма роля играе повече от едновековната дейност на Музея в съхраняване не само на поселищни колекции от най-ранните археологически разкопки в България, но и привличането и опазването на единични находки от различни райони на страната. Археологическият музей при Българска академия на науките единствен дава възможност за представяне на групи от каменни, медни и бронзови сечива и оръжия от халколита и бронзовата епоха в тяхната пълна типологическа характеристика в рамките на досегашните проучвания.

Специалните художествени качества на някои експонати, предимно в сферата на ритуалните предмети са изтъкнати с маниера на представяне и с фотоувеличения към съответните витрини. Този комплексен начин на представяне отличава праисторическата експозиция в Музея, като единствената академична изложба по праистория в мрежата на археологическите музеи в България.

За всеки хронологически раздел и за най-важните праисторически селища (Козарника, Караново) са приложени обяснителни текстове, които улесняват зрителя. Разделите са придружени и от карти на най-важните обекти от съответния период в България, като специално са маркирани праисторическите селища, чиито колекции присъстват в експозицията.

Палеолитът е началният и най-продължителен период в историята на човечеството. Той започва преди 2,5 млн. г., когато в Африка човекът създава първите каменни сечива и завършва преди 10 000 г. Епохата на палеолита обхваща процеси и събития с фундаментално значение за човечеството. Те представят насоките на неговото следващо развитие довело до нас и нашата култура, каквито сме в днешно време.
Първите няколко витрини в зала Праистория представят палеолита в българските земи.

Ранен палеолит - 1,6 млн. г.-250 000 г. пр. нашето време.
Находките от неашелски култури в пещера Козарника документират първоначалното заселване на Европа преди 1,6 млн. г. От района на Западните Родопи (Широка поляна) са показани находки от повърхността (ядра, ядра-сечива, отломъци, бифациални форми), които може би датират от края на ранния и средния палеолит.

Среден палеолит - 250 000-45 000 г. пр. нашето време.
Изложени са колекции от Бачо Киро, Муселиево, Самуилица, Козарника. Особено внимание заслужават обектите свързани с Източнобалканския мустериен с листовидни върхове (Муселиево, Самуилица). Показана е и възстановка на копие с такъв кремъчен връх.

Късен палеолит - 45 000-10 000 г. пр. нашето време.
Усъвършенства се технологията на сечивата от камък и кост, възниква изкуството, развиват се социалните структури и стопанската организация. Материалите от Темната дупка и Козарника са от много ранни фази на късния палеолит, предвещаващ началото на ориняшката и граветската култури в Европа в периода 45 000-36 000 г. В края на късния палеолит се развиват епипалеолитни и мезолитни култури, представени с находки от Чучура, Трансформатора, Дикилиташ.

Палеолитната част завършва с експонати на кости и зъби от някои характерни за периода животни - пещерна мечка (Ursus spelaeus), саблезъб тигър (Dinobastis Latideus), северен елен (Rangifer tarandus), гигантски елен (Megaloceros giganteus), широкочел лос (Alces latifrous), южен мамут (Mammuthus meridionalis), див кон (Equus cf. Germanicus). Показани са и няколко костни оръдия и накити от Моровица, Темната дупка и Козарника.

Особено внимание заслужават някои уникални експонати с европейско и световно значение като:
-гравиран скален фрагмент - най-ранната графична изява върху камък в Европа, от Темната дупка, датиран около 50 000 г.;
-гравиран костен фрагмент от Козарника - първата графична изява върху кост от Европа, датиран около 1,1 млн. г.

Новокаменната епоха (неолит) обхваща периода 6 200-4 900 г. пр. Хр. Ранният неолит е представен с материалите от праисторическото селище Чавдар, Пирдопско, сред които са изтъкнати богато украсените керамични съдове. Подбрани материали от Деветашката пещера, Ловешко, Тополница, Петричко и Сапарева баня, Кюстендилско илюстрират типичните белези на керамичното производство през неолита в западните райони на страната.

Каменномедната епоха (халколит) (4 900-3 800 г. пр. Хр.) съдържа селищни колекции от ранния халколит в Тракия (култура Марица); ранния халколит в Североизточна България (Салманово, Шуменско); късния халколит в Североизточна България (култура Коджадермен); късния халколит в Северозападна България (култура Криводол). Илюстрирани са характерните за епохата форми и изящни врязани и рисувани с графит орнаменти. Наред с типични представители на керамичното производство като основен индикатор за етнокултурна принадлежност, са експонирани и най-характерните за всяко селище сечива от различен материал. Така организиран този раздел от експозицията дава възможност на посетителите и особено на археолозите да направят съпоставка на материалната култура в различни райони на страната. Отделна група представлява колекцията от сечива от камък, кремък, кост и рог от различни находища, в която може да се проследи типологията и развитието на тези находки през целия халколит.

Много характерен отрасъл в производството през халколита е добиването и използването на първите метали - медта и златото. Специално внимание е обърнато на медните сечива и оръжия подредени в типологически групи като нови и типични за каменномедната епоха.

Основен акцент в праисторическата експозиция е поставен на най-богатата селищна колекция в Музея - от Караново, Новозагорско (разкопки 1946-1957 г.). Станала отдавна база за изработване на Карановската хронологическа система и епоним за праисторическите култури, Карановската селищна могила съдържа материали от почти всички праисторически периоди – ранен и късен неолит, ранен и късен халколит, ранна бронзова епоха. Периодизацията и хронологията на Караново, където археологическите проучвания продължават и до днес, са залегнали и в хронологията на цяла Югоизточна Европа.

Заемайки съществена част от праисторическата зала, материалите от Караново илюстрират основните праисторически периоди, акцентирайки върху развитието и типологическата характеристика на керамичните съдове като база за построяване на периодизацията. Наред с това е експонирана и богата колекция сечива от неолита и халколита в селищната могила. В това отношение този раздел от експозицията съдържа ценна информация, необходима за студенти и спецалисти по праистория. Към колекцията от Караново са представени разнообразни ритуални предмети, изложени в две големи хронологически групи - неолит и халколит. Тук могат да се видят няколко уникални антропоморфни и зооморфни фигури, печатът с врязани предписмени знаци, керамични олтарчета и други предмети на култа.

Разделът за ранна и средна бронзова епоха (3 100-1 600 г. пр. Хр.) започва с типология на характерни за тази епоха каменни сечива и оръжия - сечива за добиване на руда, боздугани, бойни и ритуални брадви. Чрез тях е представен новият облик на епохата - засилена роля на металургията и подчертано класово разслоение в обществото. Ранната бронзова епоха (3 300-2 000/1 900 г. пр. Хр.) е представена с втората голямата еталонна колекция в експозицията - тази от селищната могила Езеро край Нова Загора.

Находките от Езеро, представени комплексно - керамични съдове, сечива и оръжия от камък, кост, рог и бронз, ритуални предмети и накити - онагледяват материалата култура на Тракия през тази епоха. Очевидна е генералната промяна в стила на керамичното производство, индикатор за етнически ново население в района.

Хронологически експозицията завършва с два комплекса находки от ранната и средна бронзова епоха. Колекцията от керамични съдове от различни находища в Тракия и Северна България има за цел да покаже типологическата разлика в материалната култура и особено в керамиката като показател за различна етнокултурна обстановка в двата района. Във втората колекция са представени типологически групирани сечива и оръжия от бронз, и по-специално типологията на бронзовата брадва в развитие. Тук намират място и златни накити от различни райони на страната.

Темата за духовния живот на населението през неолита и халколита, развита в централната част на залата, дава възможност да се подчертаят естетическите качества на най-представителните предмети на култа през праисторията. Материалната изява на високо развитите и многостранни духовни представи на праисторическия човек са намерили проявление в изключително разнообразни ритуални предмети - антропоморфни фигури от глина и кост, зооморфни фигури, антропоморфни и зооморфни съдове, керамични модели на жилища и пещи. Сред тези находки, особено през каменномедната епоха има истински шедьоври на праисторическата пластика. Заслужава да бъдат подчертани находки, като портретната глава на мъж от Габарево, монументалният модел на храм от Коджадермен, колекцията от статуетки с висока художествена стойност от Североизточна България. Специално място е отделено на накитите и амулетите, сред които са и единствените златни амулети от халколита в Музея.

Така организирана, праисторическата експозиция дава цялостна представа за материалната и духовна култура на най-ранните обитатели на нашите земи, а също и за хронологията, периодизацията и районирането на праисторическите култури на територията на България.

Лиляна Перничева, Станимира Танева


Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн