Колекцията от праисторическата епоха заема долния етаж на северното крило в музейната сграда. Тя е сред най-разнообразните и най-богатите от този период не само в България, но и на Балканите. Експонираните находки отразяват човешкото развитие през период от близо 1,6 милиона години (1600000 – 1600 г. пр.Хр.): от появата на първите хора в Европа до първите писмени сведения за населението по днешните български земи. Те представят както усъвършенстващите се сечива, оръжия и предмети на бита, така и духовните представи и естетическите търсения на нашите далечни предци. Сред експонатите са уникални антропоморфни фигури и съдове, печат с неразгадани още символи (може би най-ранната форма на писменост), екзотични предмети, свидетелстващи за търговия на стотици километри (нефритена брадва от района на Алпите, гривни от средиземноморската мида Spondylus, сребърен наушник от Крит, чаши от района на Троя) и десетки други впечатляващи артефакти.

Планът на експозицията е изграден върху хронологическата последователност на основните праисторически епохи и периоди: старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха. В техните рамки са обособени и основни селищни и тематични колекции, характеризиращи отделните периоди. За всеки хронологически раздел и за най-важните праисторически селища са приложени обяснителни текстове и илюстрации. Разделите са придружени и от карти на най-важните обекти от съответния период в България, като специално са маркирани праисторическите селища, чиито колекции присъстват в експозицията.

ПАЛЕОЛИТ

Първите четири витрини в зала Праистория представят най-ранната епоха от човешкото развитие – старокаменната епоха. Ранният палеолит (1,6 милиона – 250000 г. пр. наше време) е илюстриран с находки от пещера Козарника, Белоградчишко. Засега това е обектът с най-ранното засвидетелствано човешко присъствие в Европа. Особен интерес представлява разкритата кост с гравирани резки, която може да се тълкува като най-ранната графична изява в Европа.

Периодът на средния палеолит (250000 – 45000 г. пр. наше време) се свързва главно с неандерталците (Homo Sapiens Neanderthalensis) и появата на предците на съвременния човек (Homo Sapiens Sapiens). Усъвършенстващите се интелектуални и технически възможности намират израз във възникването на нови, по-ефикасни сечива и оръжия. Сред тях е и копието, чиято поява и развитие е засвидетелствана от специфичните листовидни кремъчни върхове от обектите Муселиево, Самуилица ІІ и Козарника.

През късния палеолит (45000 – 10000 г. пр. наше време) технологиите бележат изключителен напредък. Сечивата се специализират, появяват се нови, по-сложни средства за лов – лъкът и стрелата. През този период се развива изкуството, което свидетелства за развит естетически усет и духовен живот. Изработват се богато орнаментирани накити от зъби и кости на животни, както и от черупки от охлюви. В експозицията са показани материали, свързани с граветската култура, от пещерите Козарника и Темната дупка. В края на късния палеолит се развиват епипалеолитни и мезолитни култури, представени с находки от Дикилиташ.

НЕОЛИТ

Новокаменната епоха (неолит) обхваща периода 6200 – 4900 г. пр.Хр. и е свързана с важни промени в развитието на човешкото общество. Хората започват сами да отглеждат прехраната си, като се занимават със земеделие и животновъдство. С възникването на новите дейности се появяват редица нови сечива – огладени каменни брадви, тесли, длета, рогови мотики, сърпове с кремъчни зъбци и т.н. Усвояват и технологията на обработка и изпичане на глината и създават разннобразни керамични съдове, предмети на бита, фигурки и др.

В експозицията на Националния археологически музей са представени находки от раннонеолитните селища при с. Мурсалево, Чавдар, Слатина (София), Деветашка пещера. Характерни за този период (началото на VІ хилядолетие пр.Хр.) са керамичните съдове с червена повърхност и нанесени с бяла боя геометрични орнаменти. През късния неолит обликът на керамичните съдове значително се променя. Изчезва типичната за ранния неолит рисувана украса. Налага се тъмната (кафява, черна) полирана повърхност, обикновено украсена с канелюри или врязани мотиви. Особен интерес представлява колекцията от керамични съдове, включително с антропоморфни черти, от къснонеолитния обект до с. Капитан Андреево, Свиленградско. Сред най-интересните експонати от този период е изключително детайлно изработена и богато украсена керамична фигура на бик, с ездач върху нея.

ХАЛКОЛИТ

Обществата, заселили днешните български земи през неолита, постепенно усвояват заобикалящата ги среда и природните ресурси, усъвършенстват технологичните си умения, развива се и социалната им структура. В началото на V хилядолетие пр.Хр. те откриват и как да добиват и обработват първия използван метал в човешката история – медта. Археолозите приемат този момент за начало на каменно-медната епоха (халколит; 4900 – 3800 г. пр.Хр.). Най-ранната медна металургия в Европа възниква именно на днешната територия на България и Сърбия през първата половина на V хилядолетие пр.Хр., а скоро след това започва обработката и на злато. В експозицията на НАИМ са представени както различни медни предмети, така и някои от най-ранните златни накити и амулети в света.

Каменно-медната епоха е свързана и с промени във формите и украсата на керамичните съдове, в антропоморфната и зооморфната пластика и др. Характерна за епохата е керамиката, украсена с графит. През късния халколит формите на съдовете значително се разнообразяват и макар да продължават да се изработват на ръка, често демонстрират значително съвършенство. Все по-разнообразна и богата е и украсата върху тях. В експозицията на Националния археологически музей са представени характерни съдове от различни етапи на каменно-медната епоха и от различни райони на днешна България: ранен халколит в Тракия (култура Марица), късен халколит в Тракия и Североизточна България (култура Коджадермен-Гумелница-Караново VІ), късен халколит в Северозападна България (култура Криводол).

Акцент в експозицията на Зала Праистория е поставен върху изключително богатата и впечатляваща пластика от новокаменната и преди всичко каменно-медната епоха, която хвърля светлина както върху естетическите виждания на древните хора, така и върху техните духовни представи и вярвания. Сред нея водещо място заемат женските фигурки от глина, кост и мрамор, както и една уникална находка от злато от Кошарица, Бургаско.

Характерно за периодите на неолита и халколита (особено в Тракия) е изграждането на последователни селища на едно и също място в продължение на векове, в резултат на което се образуват т. нар. селищни могили. Именно те дават възможност да се проследи развитието и промяната в различни сфери от живота на древното население – „модите“ във формата и украсата на керамичните съдове, сечивата и т. н. Една от най-известните селищни могили на Балканите, на чиято стратиграфия се основава периодизацията на неолитните и халколитните култури в България, е могилата при с. Караново, Новозагорско. В експозицията на Националния археологически музей на Карановската могила е отделено специално внимание. Последователно са представени керамични съдове, характеризиращи отделните етапи на развитие на праисторическата култура в Тракия, както и някои изключително интересни находки – т. нар. карановски печат, който отразява една от най-ранните системи за предаване на информация; „карановският тип сърп”; антропоморфна и зооморфна пластика и др.

Животът в селищните могили обаче прекъсва сравнително рязко около края на V – началото на ІV хилядолетие пр.Хр. Причините за това все още са предмет на дискусия сред специалистите. В течение на няколко века (т. нар. преходен период) територията на днешна България изглежда до голяма степен обезлюдена.

БРОНЗОВА ЕПОХА

В края на ІV хилядолетие пр.Хр. днешните български земи, включително и някои от селищните могили, са заселени от ново население – носител на културата на ранната бронзова епоха. Новата култура се различава в редица отношения от халколитната – като архитектура, погребални практики, керамични съдове, сечива и оръжия и др. Изчезва богатата антропоморфна и зооморфна пластика. При керамиката липсва рисувана украса. Използват се предимно релефни, врязани и набодени мотиви. Сред формите на съдовете са характерни каните и чашите с косо отрязано устие и висока дръжка, дълбоките съдове с чучур („чайници”) и др.

Основен белег на епохата е появата на първата метална сплав – бронзът. Типични за ранната бронзова епоха са бронзовите ками и брадви с дупка. Срещат се и украшения от злато и сребро: обеци, гривни, апликации, мъниста.

Специално внимание в експозицията е отделено на селищната могила при с. Езеро, Новозагорско – епонимен обект за развитието на раннобронзовата култура в Тракия. Представени са както характерни за епохата съдове и сечива от кремък и кост, така и специфични предмети, сред които антропоморфният съд с капак и костените „амулети“ или коланни украси.

Експозицията завършва с някои специфични находки от средната бронзова епоха (2000 – 1600 г. пр.Хр.) – керамични съдове, медни брадви, златни накити. Късната бронзова епоха (представена в Централната зала на музея) е свързана с формирането на тракийския етнос, най-ранните писмени сведения за който получаваме от Омир в Илиада.

Камен Бояджиев, Станимира Танева