Експозицията започва наляво от входа, с инвентара от шест гроба на войни от некропола при Требенище, Македония. Материалите са изложени за първи път по комплекси, като всеки инвентар предоставя изключителната възможност да се илюстрират погребалните обичаи на илирите през архаичната епоха и да се изтъкват, чрез тях, редица елементи, общи на югозападния район на Балканския полуостров. Богатата колекция игли и фрагменти от златни украшения (за наметало, шлем, ризница и щит) дават една представа за парадното облекло на война. Бронзовите съдове, мънистата от кехлибар, предметите в стъклена паста посочват търговските пътища, които свързват през VІ в. пр. Хр. Балканите с централна Европа, с Пелопонеса, както и с Близкия Изток. Централно място в тази част на експозицията заема големият бронзов кратер с волути, който изпълнява функция на съединителен елемент между шестте витрини. Чрез него се въвежда в експозицията темата за традиционната функция на представените сребърни и бронзови съдове, както и за изключителните постижения на лаконските работилници на металообработка през архаична епоха.

Гръбнак на експозицията в зала Трезор са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко; златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско; те принадлежат на три различни периоди от историята на Тракия: къснобронзова/ранножелязна, ранноелинистическа и римска епоха. Съкровищата са представени в хронологически ред, като всяко от тях изпълнява функция на централно ядро в разказа за богатствата и за художествените постижения на траките в отделните исторически периоди.

Вълчитрънското съкровище въвежда в експозицията темата съкровище, като поставя въпроса за възможната връзка на многобройните съкровища, открити в България, именно с култови обреди, характерни за траките. Предметите са представени по три отделни групи: съдове за вино, триделен съд, дискове; в този ред се разглеждат многобройните проблеми, свързани с тяхната функция и връзката с определени култови среди. Съпоставката между 13-те експонати, изложени в същата витрина прави по-лесно изтъкването на всичките онези елементи (развитие на формите, декоративен репертоар, стилови белези), които говорят за район и период на тяхната изработка.

Около съкровището от Луковит се развиват редица теми, характеризиращи периода на разцвета на тракийската култура: V-ІІІ в. пр. Хр. Самото съкровище, заедно с апликациите от Галиче, Врачанско, представят коня на владетеля в разкоша на украшенията за оглавник, нагръден ремък и поводи. В група витрини, разположени около този комплекс, се показват апликациите от щит и ремък от Панагюрище, гробният инвентар от Кукува могила в Дуванли и сборна колекция накити и нагръдници. Експонират се също така венецът и ритонът от гробове на войни в Голяма и Южна могила в Розовец и, с тях, скифоса от Стрелча и съдовете от Александрово, Мизия, Радювене и Владиния. Чрез тези комплекси и колекции от единични предмети се илюстрират темите Парадно облекло и украшения и Угощение, а венецът от Розовец позволява едно задълбочаване на темата Хероизация. Показват се, едновременно с това, и основните техники и декоративни мотиви на античната торевтика - вносна и тракийска, като в последната се изолират произведения, характерни за северозападна Тракия; между тях особено важно място се предоставя на нагръдника от Мизия и на скифоса от Стрелча.

В тази част от експозицията се излагат за първи път и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка.

Чрез накитите от Николаево се илюстрират всичките техники, приложени в римското златарство и се показват най-популярните в тази епоха модели украшения; солницата и купичката от същото съкровище намекват за луксозната обстановка на трапезата на римските патриции. Двете теми са допълнително развити в експозицията с помощта на други комплекси или единични находки, представени в отделни витрини: съкровището от Базаурт, накити, геми и камеи от некрополи в Мизия и Тракия.

Мария Рехо