BG / EN
Централна зала

На двата етажа на Централната зала на Музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска. На партера колекциите са изложени в четири отделни сектори, отнасящи се до периодите края на ІІ хил.-І хил. пр. Хр., І-ІV в., V-VІІ в., VІІІ-ІХ в. Разглеждат се в хронологическа последователност по една ходова линия, която води от северния ъгъл на залата в посока запад-юг и, от юг, през централното подкуполно простран­ство в посока североизток и югоизток, до монументалното стълбище.

Във всеки сектор експозицията се развива по ходова линия, очертана от витрини и разграничителни информационни табла. Тя свързва изкуствено разделените пространства под куполите и под галерията, позволявайки от една страна ясното усещане на първоначалната площ на османския паметник, от друга - участието на всичките експонати в изграждането на един общ разговор в рамките на отделите и темите (обр. 9.14).

Сектор І на залата е разделен на два отдела. В първия (наляво от входа) се представя една обща картина на тракийската култура от края на ІІ до края на І хил. пр. Хр. (обр. 9.15). Експонатите, между които се намира голяма част от паметниците, традиционно приети като емблематични за Тракия, са разпределени в три основни периода: къснобронзова, ранножелязна и желязна епоха. Отнасящите се към вековете на разцвета на Тракия, V-ІІІ в. пр. Хр., най-многобройни в колекцията на Музея, са групирани по географски области. Особено внимание в експозицията се отделя на паметниците, произхождащи от територията на Одриското царство. Област разгледана в три негови района, са богати на важни археологически комплекси. Те са ограничени от левия бряг на Хеброс (Марица) и Артеокос (Арда), от долното течение на Тонзос (Тунджа) и понтийския (Черноморския) бряг. Показват се също така и находки от земите, населени през желязната епоха от други мощни тракийски племена: долините на Нестос (Места), Стримон (Струма) и Истрос (Дунав).

Колекциите на Музея позволяват да се представят могилните некрополи на траките. Инвентар от гробове от различни области на Тракия, съпоставени помежду си, от една страна подчертава общите корени на отделните племена, отразени в еднакви погребални обичаи и вярата в безсмъртието, а от друга, изтъкват различните посоки и нива на отваряне на земите на север и на юг от Хемус, за външните влияния - скитско, елинско, източно, македонско и келтско, отразени в изкуството и в бита. Гробен инвентар и/или отделни паметници от некрополи подчертават едни от най-характерните аспекти на тракийското общество, като привличат вниманието върху определени теми: символите на обществения висок статус, оръжията, сервизите за угощение, украшенията за конска амуниция. Плочата с надпис от Кьолмен, Шуменско, откритията от Старосел, Пловдивско и от Мезек, Хасковско и находките от язовир Копринка, Старозагорско, поставят проблемите за езика, гробната архитектура и града в Тракия.

Във втория отдел на сектор І (на двете страни от входа) са изложени паметници от VІ-І в. пр. Хр., открити по Егейското и Черноморско крайбрежие (обр. 9.16; 9.17). Между тях преобладават скулптури - надгробни и посветителни релефи и статуи на божества, и керамика; надгробните релефни плочи показват основните форми и иконографии, характерни за архаичната, класическа и елинистическа епоха. Съдове, изпълнени в различни техники, представят най-важните центрове на Егея, производители на луксозна керамика. Колониалните некрополи на гръцкото население са представени чрез инвентар от гробове и предмети от обредни огнища от некропола на Аполония Понтийска (Созопол) - разкопки през 40-те години в м. Калфата и в Морската градина на града. Те предоставят редица данни, отнасящи се до погребалните обичаи, както и до други аспекти на живота в гръцката колония през втората половина на І хил. пр. Хр. Избраният за експозицията инвентар от V-ІІ в. пр. Хр. показва предметите поставяни в гроба, а сред тях - съотношението между керамични, стъклени, алабастрови и метални предмети, между злато, сребро, бронз и желязо, между съдове, теракоти, накити и други предмети, между съдове с различно предназначение, между вносни и местни произведения. Групата атически рисувани съдове отваря един прозорец към елинския пантеон, като илюстрира религиозни празници и ритуали. Теракоти със сюжети и изображения от театъра хвърлят светлина над една от най-характерните прояви на елинската култура. Инвентарът от гробове от некропола на Аполония, съпоставен с този от тракийските некрополи, изложени в първия отдел на същия сектор, показва съществени разлики, характеризиращи двете големи култури, които през І хил. пр. Хр. се срещат в Тракия. Така се долавят промените, настъпили през късната желязна епоха, период в който тракийската и гръцката култури са вече част от елинистическото културно пространство.

Преминаването от сектор І към сектор ІІ се осъществява чрез паметници от некрополите на друга понтийска гръцка колония - Одесос (Варна). Инвентарът от ранноелинистически могилни гробове, представя краят на дълъг процес. Към втората половина на ІV в. пр. Хр. той довежда, по понтийското крайбрежие, до сливането на местната тракийска и на колониалната гръцка култура. Група надгробни стели (плочи) от римска епоха, още свързани с местната традиция по форми и иконография, но притежаващи нов изразен език, подчертават друг важен момент в елинско-тракийската действителност на Одесос - срещата с римската цивилизация.

Сектор ІІ е разделен на три отдела. Първият, който се простира по цялата югозападна страна на залата, се характеризира от присъствието на богата колекция надгробни стели от І-ІV в., произхождащи от римските провинции Мизия, Тракия и Македония (обр. 9.18; 9.19; 9.20; 9.21). Те, от една страна, очертават цялостна картина на този вид паметници, като показват особеностите, характерни за всяка географска област (отнасящи се до размери, форма, отношение релеф-надпис, декоративен и фигурален репертоар), от друга изпълняват функция на въвеждащ елемент в развитието на голяма част от темите, представени в това експозиционно пространство.

Плочите от Мизия, предимно надгробни паметници на военни лица, поставят проблема за присъствието и структурата на римската войска по тези земи. Заедно с плочите от Тракия те въвеждат темата Некрополи. Некрополите от двете провинции са представени чрез тези и други надгробни паметници, чрез единични гробни съоръжения и значителна група предмети от гробен инвентар. Инвентар от гробове на мъже, жени и деца е показан по географски области и по типове некрополи - плоски и могилни. Предметите от могилни гробове, предимно от Тракия, позволяват да се развиват, в рамките на контекста, към които те принадлежат, четири отделни теми: спортни принадлежности, тоалетни принадлежности, съдове за угощение, коне и колесница.

Изложените колекции съпоставят двете култури, които съжителстват през тази епоха на север и на юг от Хемус (Стара планина), като разкриват тяхното взаимно влияние, отразено, например, от една страна в пълното възприемане от местното население на новостите в бита, въведени от Рим, от друга, в разпространението на надгробни паметници на римски военни лица иконография, свързана с трако-елинската традиция - Тракийски Бог-конник и погребално угощение. Съпоставката между гробния инвентар от могили в провинция Тракия и от 10 некрополи от желязната епоха, представен в сектор І на залата, от друга страна, ясно показва различната роля, на местната тракийска аристокрация в римското общество. Едновременно с това се изтъква и ревнивото съхраняване на религиозните вярвания и спазването на традиционните погребални обреди.

Около надгробните плочи от Македония в централната и югоизточната част на първия отдел, се развиват две теми: римският портрет (обр. 9.22) и облеклото в римските провинции. Релефите, заедно с кръгли скулптури, геми, камеи от провинциите Мизия и Тракия, очертават цялото развитие на римския портрет през І-ІV в. пр. Хр. В тях се отразяват основните характерни елементи на всеки период, най-разпространените прически и украшения за глава. Картината на украшенията е обогатена от гробен инвентар от Мизия и Тракия, съдържащ накити от типове и материали, характерни за епохата. Стелите от провинция Македония, статуи тип палиатус, тогатус (с характерни облекла), малка и голяма херкуланка и други паметници от Мизия и Тракия, групирани около съкровището от Чаушево (съдове, лампи, фибули и колани), представят облеклото и украшенията към него. Показани са чрез различни типове паметници най-разпространените дрехи за мъже, жени, деца и военни лица (редовен войник и военен началник), както и няколко вида обувки.

В южния ъгъл на залата, заедно с портретите и облеклото се разглеждат и темите: Трапезата на патрициите; Вилите в провинциите Мизия и Македония; Спектаклите в римския свят. В първата са включени колекция сребърни и стъклени съдове и бронзови елементи от мебели от двете провинции. Втората тема чрез скулптурни паметници от вилата при Ивайловград и колекция предмети от Мизия и Тракия, характеризира функциите на вилите. Последната тема показва надгробни паметници с изображения на гладиатори и известната плоча-афиш за игри в Цирка от Сердика (София). Обединяващ елемент на това пространство са паметниците, свързани с римските императори - поставки на статуи, портретни глави, сребърни съдове и слитъци, монети, медальони, геми, представени по източната стена и в средата на тази експозиционна площ.

Вторият отдел на сектор ІІ заема централното подкуполно пространство. Това е мястото определено за едни от най-добре запазените римски каменни паметници в колекциите на Музея: портретни статуи, копия и имитации на известни произведения на гръцки скулптури от класическата и елинистическата епоха, с които се представят основните направления на скулптурата през римската епоха (обр. 9.23). Тази площ, с пряк достъп от главния вход, е предназначена и за малки изложби с възможност за радиално разширяване на експозиционната площ в зависимост от темите, развити в постоянната експозиция. Перфектната акустика и сценографията на фона на монументалното стълбище позволяват, също така, това централно пространство да се превърне във внушителна сцена за различни културни мероприятия.

В третия отдел на сектор ІІ са изложени паметници, свързани с темата Религия в провинциите Мизия, Тракия и Македония (обр. 9.24; 9.25). Те са групирани по съдържание: храмове в градски архитектурни комплекси, извънградски светилища и ларарии (домашни олтари). Най-многобройни са паметниците, произхождащи от светилища. Те се състоят от единични архитектурни елементи и една богата колекция оброчни дарове - от камък, метал, глина, стъкло и кост. Оброчните паметници са групирани по култови кръгове и, съответно, където е възможно, по светилища и/или по теми. Колекциите на Музея позволяват да се очертае обща картина на светилищата в трите провинции, изтъквайки тракийските, гръцки, римски и източни компоненти в местния Пантеон и да се представят почти всички видове оброчни дарове, обикновено поднасяни в тези култови среди. Те позволяват също така да се разкриват преобладаващите насоки в местната култура и най-популярната иконография за всяко божество. Група оброчни плочи от Асклепиона при Глава Панега и от светилището на Аполон при Лозен поставят проблемите за тракийските корени на култовете, практикувани в светилищата от римската епоха и за религиозния синкретизъм, явление широко засвидетелствувано в трите провинции. Скулптури и колективна находка на керамични предмети, вероятно от работилница на plastes imaginarius при светилището на Аполон и Диана до военния лагер в Монтана, хвърлят светлина върху художествената и занаятчийска дейност развивана около светилищата, в служба на култа.

С оброчни паметници в този отдел се развиват и темите Терми и Търговия, разглеждани във връзка с Нимфея при Саладиново и с Хермес - бог покровител на търговците, почитан в Монтана. Тази тема се развива около плочата с надпис за създаването на тържището (пазара) Пизос и мерителната маса - оброчен дар от Горско село. На края на отдела и във връзка с релефа от Марцианопол (Девня) с изображение на Аполон ликейски, се показва група скулптури, от камък и метал, с различно местонахождение, които дават допълнителни данни за иконографски и стилови насоки в изкуството от римска епоха по тези земи.

Преминаването от сектор ІІ към сектор ІІІ се осъществява чрез паметници от археологическия комплекс Св. София - гробен инвентар от ІІ-ІІІ в., стенописи от гробница от ІV в. и мозайка от абсидата на първата църква от същия период, резултати от едни от първите проучвания, предприети от Музея (обр. 9.26). Повече от 200 църковни постройки от ІV-VІ в. са разкрити по българските земи. Украсите и литургичните части и вещи, открити в тях, представят високото ниво на творческия живот в раннохристиянската епоха и разнообразието на неговите прояви.

Темата Раннохристиянска църква, се развива в сектор ІІІ чрез най-характерните за нея паметници: елементи от архитектурна украса - колекция капители от различни типове (обр. 9.27), част от амвон и плочи от олтарни прегради (обр. 9.28). Скъпи кутии (мощехранителници) с тачени реликви от светци на църквата от различни материали и форми, показват развитието на култа. Картината е обогатена от присъствието на фрагмент от стенопис от Червената църква в Перущица, един от редките, запазени от този период - V в. Единични каменни паметници фиксират темите Портрет и Некропол през V-VІІ в., а други находки показват характерните за културата на готи, хуни и местно, разнородно население елементи.

Мария Рехо



Предстоящо
Издания
Дисертации
Достъпен за хора с увреждания
© 2012 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн