BG / EN
Изисквания към авторите

ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОДГОТОВЯНЕ НА СТАТИИТЕ ЗА ИЗДАВАНЕ В ПОРЕДИЦАТА НА НАИМ-БАН „АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ”

Предаването на статиите става в деня на отчитането на резултатите от разкопките пред съответната секция и комисия. Отчитащият предава на секретаря на заседанието статия за всяко едно от проведените теренни археологически проучвания, със съпътстващия илюстративен материал, на електронен носител, обозначени с името на ръководителя и името на археологическия обект. При непредадена в срок документация и непредставена статия за поредното издание на АОР, написано според изискванията на редколегията, съгласно решение на Съвета за теренни проучвания, няма да бъде издавано разрешение за теренно археологическо проучване.

Отчети за наблюдения, при които не са регистрирани археологически структури и находки, не се публикуват с пълен текст, а се включват в списък, който се публикува в края на последния раздел.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НАУЧНАТА ЧАСТ
Текстът се състои от две части: основна на български и кратко резюме (абстракт) на английски език. Всяка част има заглавие и списък с авторите. Задължително е абстрактът да съдържа в сбита форма основната информация от българския текст, както и споменаване на образите. Литературата се изписва след българския текст, преди английския.

Заглавието задължително съдържа хронологическа и съдържателна информация за обекта. Допуска се и допълнителна географска информация или за района на проучване. По изключение в някои случаи се допуска споменаването на годината на проучването. Всякаква друга допълнителна информация се поставя в началото на текста (напр. по кой проект се работи, по коя инфраструктура).

Съдържание. Текстът задължително съдържа ясна и конкретна научна информация за хронологията на разкопавания археологически обект или сектор, която да се основава на прецизни стратиграфски наблюдения. Задължително е наличието на минимум два образа, които да бъдат план на разкопавания археологически обект и стратиграфски разрез с легенда, където пластовете са представени със съответната интерпретация и хронология, а не според цвета и компактността на пръстта и съдържащите се в нея материали. Задължително е планът и стратиграфският разрез да бъдат упоменати в текста в подкрепа на направените изводи за хронологията на разкритите структури/пластове.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
Обем на текста. Максималният брой знаци, включително интервалите, използваната литература, заглавието и авторите, за българския и английския текст заедно, е 7200 знака. Английският текст е до 1200 знака (част от общия обем от 7200 знака), вкл. заглавието и авторите.

Форматиране. Текстът се предават в шрифт Times New Roman (12 pt), като не е желателно прекаленото допълнително форматиране и стилизиране на текстовете (болд или курсив), освен в случаите, когато това е наложително за коректното изобразяване на чужди езици, специални означения и символи.

Авторите са представени под заглавието, с лично и фамилно име без съкращения (разгърнати).

Образи. Образите са минимум два и максимум три броя, които трябва да бъдат отделни файлове, номерирани по реда на тяхното представяне в текста. При представяне на археологически разкопки е задължително наличието на поне две изображения – профил и план на проучвания обект; третото изображение е по избор и включва следните възможности: снимки, планове, карти и графични табла (последните могат да съдържат до 10 добре аранжирани рисунки на артефакти, като размерът на компактното изображение да не надхвърля 13/10 см). При представяне на археологически теренни издирвания е задължително един образ да представя обхванатата територия с нанесени на картата регистрираните обекти.

Необходима е смислова обвързаност между изображенията и текста. Колаж от няколко изображения не се третира като самостоятелно изображение. Размерът на изображенията ще бъде определен от графичния дизайнер. В печатното издание изображенията ще бъдат чернобели. Те трябва да са ясни, детайлни, с възможност за намаляване на размера им и чернобял печат. Минималната резолюция е 300 dpi, а допустими формати са: jpg, jpeg, tif, tiff. Изображенията (илюстрациите) се обозначават като „Обр.“ (с главна буква при самото изображение) и „обр.“ (с малка буква в текста) и съответно „Fig.“ и „fig.“ за английския текст. Всеки образ носи съответен номер, напр. „Обр.1.“ и „Fig. 1.“ В текста се дават в скоби, съкратени и с малка буква (обр. 1) или (fig. 1) в английския текст. Когато даден образ съдържа няколко изображения, те се дават със съответни номера, което се отразява и в текста (обр. 2.3-5) или (fig. 3.1). Не се приемат илюстрации, които са приложени (вмъкнати) в текстовите файлове (.doc или .rtf) или са предадени/обединени в PDF формат.

Текст към образите (пояснителен текст) са задължителни и трябва да бъдат представени на отделен текстов файл, на български и английски език.

Съкращения. В текста (включително в заглавието и авторите) не се допускат съкращения, с изключение на описаните по-долу в инструкциите, с изключение на общоприетите за българския език и специализираната археологическа литература. Когато в текста се дават имена, личното име е съкратено.

  • Запетая се използва за означаване на десетични дроби: 1,5; 1,05; 20,5 º;
  • Метрични символи: За размери под 10 см се използва сантиметър като основа, например: 3 см, 9 см. За размери над 9 см се използва метър, като основа, например: 0,10 м, 0,90 м, 102 м (за български със запетая, а за английски с точка 0,10 м, 0.45 m). За размери над 999 м се използва километър като основа, например 1,11 км;
  • Дълга чертица (тире) се използва при свързване на последователни величини и при изброяване (когато тире разделя години, векове, посоки, размери тирето е дълго и няма интервали, напр. I–III в. или 2nd–6th c., том 4–5, с. 58–60;
  • Съединителна (малка) чертица се използва при изписване на двойни лични и фамилни имена и на съставни географски имена: Константин-Кирил Философ, А. Теодоров-Балан, Австро-Унгария; при полуслято изписване на сложни думи: черно-бял, сто-двеста, горе-долу; при изписване на сложни думи, чиято първа част е числително име, означено с цифра: 5-дневен, 100-годишнина; при изписване на сложни думи, чиято първа част е означена с буква: П-образен; при изписване на две и повече сложни думи, които имат еднаква втора основа, изпусната при първата (първите) дума (думи): централно- и източноевропейски, едно-, дву- и триетажни сгради;
  • Изписването на векове се съкращава, като в българския текст са с латински цифри, а в английския текст с арабски: I–III в. или 2nd–6th c.
  • Кавички – за българския текст са в стил долу-горе по следния начин: „Костур“; за английския текст са само горе по следния начин “Salmon”. Употребата на кавички за ограждане на букви, буквени съкращения и цифри не се препоръчва. Имената на местности се изписват без кавички (м. Градището);
  • Курсив и удебеляване (болдиране). Пасажи в текста не се удебеляват и не се дават в курсив, с изключение на курсив – при термини, удебеляване – при изреждане на сектори, квадрати и т.н., напр.: decumanus, Квадрат 1;
  • „Ударено и“ се пише ѝ (с тежко ударение -> shift+ь), а не с й;
  • Месеците и годините се изписват по следния начин: 23 януари 2015 г.; 23 January 2015.

Референции към ползваната литература. Референциите в текста се дават в скоби. Когато авторът е един се изписва фамилното име, годината на издаване, страниците (Петров 2008, 15). Когато авторите са двама, се изписват фамилиите на двамата автори, разделени със запетая, годината, страниците или изображенията (Петров, Иванов 2008, 45–48). Когато авторите са повече от двама се дава името на водещия автор и др. (за заглавия на кирилица) и et al. (за заглавия на латиница), например: (Петров и др. 2008, 45-47; Georgiev et al 2008, 34–45). Страниците на използваната литература се поставят след годината на изданието, отделени със запетая. Две и повече референции се разделят с ; (Петров 2008, 2; Иванов 2009, обр. 4); когато са от един автор не се повтарят фамилиите (Петров 2008, 3; 2009, обр. 2; 2010, 8–10).

При подредбата на литературата първо се представят заглавията на кирилица, след това на латиница и накрая – с друга азбука (напр. гръцка). Ако цитираните публикации на един автор носят различни години на издаване, те се подреждат по възходяща градация – от най-ранната към най-късната. Когато един автор е представен в определен шрифт с повече от една публикация за определена година, към годината на издаване без интервал се прибавят малки кирилски или съответно латински букви - а, б, в и т.н. или a, b, c и т.н.

Наименованията на периодичните издания не се съкращават.

Примери:
Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.
Велков 1956 а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. – Исторически преглед, 1956, 5, 94–107.
Велков 1956 б: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV–VI в.). Проучвания и материали. София, 1956. Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731–741.
Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948-1949 г. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119–194.

ДОПУСТИМИ СЪКРАЩЕНИЯ
АКБ – Археологическа карта на България
АИС АКБ – Автоматизирана информационна система на АКБ
АМ – автомагистрала
АПИ - Агенция „Пътна инфраструктура“
в. – век
ВБД – Втора българска държава
ВБЦ – Второ българско царство
вж. – виж
г. – година
гр. – град
дка – декара
др. – други
Законите на Р България – ЗКН, …
И–З – изток – запад (с дълго тире и без интервал)
КБЕ – късна бронзова епоха
кв. – квадратен
кв. км – (квадратен километър)
км – километър
КЖЕ – късна желязна епоха
м – метър
м. – местност
н. в. – надморска височина
НАИМ–БАН
НКЖИ – Национална компания „железопътна инфраструктура“
обр. – образ
общ. – община
ПБД – Първа българска държава
ПБЦ – Първо българско царство
пр. Хр. – преди Христа
р. – река
РБЕ – ранна бронзова епоха
РЖЕ – ранна желязна епоха
РИМ – регионален исторически музей (РИМ–Благоевград)
С – север
с. – село
СИ – североизточен
сл. Хр. – след Христа
см – сантиметър
С–Ю – север – юг (с дълго тире и без интервал)
т. нар. (с интервал) – така наречен
т.н. – така нататък
УПИ – урегулиран поземлен имот
ЮЗ – югозапад(ен, на но...)
Министерства, институции, университети – МК, МРР, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски, ЦПА, НАИМ-БАН

СЪКРАЩЕНИЯ НА АНГЛИЙСКИ
E – east
N – north
S – south
W – west

При неописани по-горе случаи се използват правилата на списание „Археология“, публикувани на страницата на НАИМ-БАН.

Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Годишник на Националния археологически музей
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн