Сребърната монета на снимката е част от колекцията на Националния Археологически музей в София и принадлежи към монетосеченето на българския владетел Йоан Александър (1331-1371).

На лицевата ѝ страна е изобразен Христос с нимб, туника и мантия насреща, двете му ръце са вдигнати встрани за благословия. Зад фигурата на Христос има трон без облегало, от двете страни на изображението са изписани монограми за името Александър и титлата цар.

Върху обратната страна са представени двамата владетели: царят Йоан Александър (вляво) и неговият първороден син Михаил Асен (вдясно) прави насреща, държащи помежду си знаме с дълга дръжка. Долу от двете страни на дръжката има по една многолъчева звезда. И двамата са представени с церемониално облекло и корони на главите, всеки държи един от символите на властта: къс скиптър, завършващ с кръст. От двете страни на фигурите са изписани монограми на имената Александър, Михаил, а също и на думата благоверен.

Сребърните монети на цар Иван Александър с Михаил Асен са едни от малкото запазени художествени паметници от Късното средновековие в България. Те са ценен източник на информация за политическата и икономическа история на Второто българско царство, дават представа за знаците на властта и облеклото на българските владетели. Самите монети са изработени грижливо с внимателно гравирани печати и ясен рисунък, като изображенията и от двете им страни са предадени в характерния за българското монетосечене през XIV в. линеарен и схематичен стил. Тяхната иконография илюстрира средновековната идея за божествения произход на царската власт. Върху лицевата страна образът на Христос е представен по необичаен за средновековните монети начин, с вдигнати високо за благословия ръце. Обикновено с тази иконография се изобразява Богородица Оранта. Фактът, че до настоящия момент не са известни други монети представящи подобна сцена, прави изображението уникално за средновековното българско монетосечене.

Монетите на цар Иван Александър с неговия син Михаил Асен са най-дълго и най-масово произвежданите български средновековни сребърни монети, отсичани в огромни за времето си количества, според някои изчисления техният брой е бил ок. 10-15 милиона. Това са и най-често откриваните средновековни български монети, чието производство е продължило дори и след смъртта на Иван Александър през 1371 г., през ранните години от управлението на цар Иван Шишман. Няколко варианта от това монетосечене можете да разгледате сред находките от последния археологически сезон, представени в изложбата „Българска археология 2019“, която ще бъде във Временна зала на музея до 30.08.2020 г.

Библиография

Дочев, К., Каталог на българските средновековни монети XIII-XIVвек, София, 2009.

Авдев, С., Българските средновековни монети, София, 2007.

Радушев, А., Г. Жеков, Каталог на българските средновековни монети, София, 1999.

Юрукова, Й., Вл. Пенчев, Български средновековни печати и монети, София, 1990.

Овчаров, Н., Цар Иван Александър Асен: миротворецът, София, 2017.

Божилов, И., В. Гюзелев, История на средновековна България: VII-XIV век, София, 1999.