Този месец НАИМ при БАН представя рядък за българските земи керамичен съд, чието предназначение се свързва с удобното пренасяне на масла и благовония. Сред съдовете от древногръцката традиция, които имат отношение към тоалета, арибалите с техните малки размери и сферична форма на тялото са най-тясно свързвани с атлетическите занимания. Тези малки шишенца присъстват, обикновено висящи на връв, привързана през тясната шия, при изображения на атлети върху рисувани вази и надгробни релефи.

Арибалът от постоянната експозиция на Националния археологически музей е висок близо 7 см. Устието му е широко дисковидно, шията е тясна и ниска, а тялото – сфероидно. Широката плоска дръжка е ниска – от ръба на устието до раменете. Добре оформената гладка бежова повърхност е с рисувана украса в тъмнокафяво и тъмночервеникаво. По горната повърхност на устието има концентрични тъмни линиии, а по страничната – редица от точки. Раменете са украсени с радиални къси линии (опростен вариант на езичест орнамент). На лицевата страна на тялото се разполага голям стилизиран растителен мотив от издължени листа, дъги и мрежест мотив. Пространството отстрани и отзад под дръжката е заето от кръгове с вписан „Х“.

Формата и рисуваната украса, както и особеностите на глината, от която е изработен, го отнасят към продукцията на керамичните работилници на Коринт от втората четвърт на VI в. пр.Хр. – един от най-важните центрове за производство на фина рисувана керамика по това време.

Съдът е постъпил като дарение в началото на XX в. За съжаление не разполагаме с данни за неговото местонамиране, освен информацията, че произхожда от Варна – античния Одесос, който е основан вероятно във втората четвърт на VI в. пр.Хр. от преселници от Източна Гърция. Доброто състояние на арибала позволява да се предположи, че е бил положен като от гробен дар, а данните за датировката му – че е принадлежал на някой от най-ранните обитатели на гръцката колония.