BG / EN
Начало » Експонат на месец юли 2021 г.: Икона св. Богородица Одигитрия, Несебър, 1342 г.
Експонат на месец юли 2021 г.: Икона св. Богородица Одигитрия, Несебър, 1342 г.

07/2021

Иконата св. Богородица Одигитрия (наричана в надписа Елеуса по името на манастира, където първоначално е била) е бележит художествено-исторически паметник на българското средновековие.  

Допоясното изображение на Богородица с Христос от типа на Одигитрия (Пътеводителка). С лявата ръка придържа Младенеца, а дясната пред гърдите.. На главата носи зелена кърпа. Облечена в син хитон и червен мафорий. По ръба на мафория е поставен сребърен венец, съставен от 17 плочки. Младенеца е представен фронтално, с дясната ръка благославя, а в лявата държи свитък. Облечен в син хитон украсен с растителен орнамент и охров хитон. Живописния слой на иконата е подновен през ХVІІІ в. 

Сребърната ризница не е запазена в първоначалния си вид. Тя липсва почти навсякъде по края на иконата, където е заменена с по късни пластинки, чийто орнаменти се различават по стил и украса. От оригиналната сребърна ризница (ХІV в.) са нимба на Христос, надписите около светите образи, изображенията на архангелите Михаил и Гаврил представени в медальони и обкова на ръцете. От същото време са и релефните изображения разположени на рамката – в ляво символа на евангелист Лука (крилат телец) и в дясно евангелист Йоан (орел). Върху дясната рамка на иконата са запазени две редки сцени из живота на св. Богородица – Въведение Богородично в храма и Йосиф приема Богородица, разделени с полусфера. Изображенията са изградени едро, с подчертано чувство за пластичност на обема.  

Липсващите оригинални части от ризницата са били заменени с нови при подновяването на образите на св. Богородица с Христос през ХVІІІ в. Това са нимба на Богородица и пластинката украсяваща края на хитона ù. 

Иконата е забележителна с четирите исторически надписа. Три от тях са разположени в полето около светите образи. Обширните дарителски надписи съдържат данни за връзките на търновския царски двор с несебърските религиозни средища. В един от тях се съобщава, че в годината 6850 (т. е. 1341-1342), чичото на цар Иван Александър възобновил „божествения храм на преблагочестивата владичица наша Богородица Умиление”, че обковата изработена от „сребро и злато” е подарена от същият дарител по времето на цар Иван Александър (1331-1371) и сина му Михаил Асен. В третия надпис се изброяват подробно даровете за манастира – евангелие с украса, сребърна кадилница, завеса, одежди везани със злато, епитрахил с бисери, дискос, потир, сребърна звездица, два наръкавника, шест орара и други предмети от злато и сребро. 

Последният надпис който дискретно е поставен по бордюра на мафория на св. Богородица разкрива името на дарителя Самуил, който всъщност е чичо на цар Иван Александър. Надписа е разположен на 17 правоъгълни плочки (разм. 7 х 14 мм) от сивочерен емайл, съставящи украсата на сребърен венец. Плочките се редуват с по-къси правоъгълни гнезда запълнени със стъклена маса със син, жълт и зелен цвят. Буквите на надписа са направени от тънки сребърни жички вмъкнати в емайловата паста. Надписа съобщава, че при царуването на Иван Александър и Михаил Асен, неговият прачичо Самуил, прикова този приложен (окачен) венец. 

 

Литература:

Герасимов 1950: Т. Герасимов, Новооткрит надпис върху иконата на Богородица Умиление в Несебър. – Известия на Народния музей в Бургас, І, 1950, 253-257. 

Миятев 1925: К. Миятев. Към иконографията на Богородица Умиление. – Известия на Българския археологически институт III, 1925, 165-193. 

Паскалева 1981: К. Паскалева. Икони от България. София, 1981. 

Паскалева 1985: К. Паскалева. 24 икони от Несебър 13-17 век. София, 1985.

© 2021 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн