Иконата е създадена в края на ХІV в. Размери 92,5 х 61 см. 

От едната страна на иконата е представена Св. Богородица, в позата й от сцената Разпятие Христово. Св. Йоан Богослов е изобразен срещу нея в старческа възраст – автор на евангелието и на Апокалипсиса (Откровение). И двете фигури са съпроводени с надписи (ΜΗΡ  ΘΥ  Η  ΚΑΤΑΦΥΓΗ /Ο  ΑΓ  ΙΩ  Ο  ΘΕΟΛΟΓΟC). 

Светите образи в иконата са раздвижени, отмерено и сдържано. Богородица е подпряла главата си на повдигната под плаща лява ръка. Тя разговаря със Йоан Богослов, който е изобразен фронтално. Композицията действа интимно, жанрово, а това е една от характерните хуманистични черти на палеологовия зрял ренесанс. Колоритът се движи между сивосиньо, синьозелено, кафяво и охра върху златен фон. Златната бродерия и ресни по мафория на Богородица са майсторски декоративни допълнения. Наситеният син благороден цвят във фигурата на Богородица се балансира с другите тонове и златния фон и това действа подчертано силно.  

Между фигурите на св. Богородица и Йоан Богослов е запазен ктиторски надпис, който хвърля светлина върху акта на дарение. От неговото тълкуване става ясно, че ктитора на иконата е била „Елена, в Христа бога верна царица”. Една от най-утвърдените идентификации е тази на Елена - съпругата на византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425) и дъщерята на Велбъждския деспот Константин Деянович (Драгаш), който издигнал църквата (изписването станало по-късно, през 1500 г.). Иконата е била поръчана и дарена на манастира Св. Йоан Богослов в Поганово от царица Елена след смъртта на баща й, загинал в битката при Ровине на 10 октомври 1394 г., в знак на дълбока печал.  

Историята на манастира е тясно свързана с нейното име, тъй като тя е била дарител, заедно с баща си деспот Константин Драгаш, за което може да се съди по запазените надписи с имената „Господин Константин и госпожа Елена” върху градежа на западната стена на църквата. Деспот Константин Деянович (Драгаш) е самостоятелен владетел на Велбъждското княжество, което по негово време обхваща обширна територия в североизточна Македония – между Велбъжд (Кюстендил) и Трън на север и Мелник и Петрич на юг. 

От другата страна на иконата, в сцената „Чудото на Христос в Латом”, Христос е изобразен седнал на две златни дъги, в седемслойно сияние, заобиколен от четирите символа на евангелистите – ангел, лъв, теле, орел. Христос е представен млад, облечен в охров хитон, с вдигната дясна ръка, а в лявата ръка държи разтворен свитък, подобен на този от Исай (25, 9). ”Това е Бог, в когото се надявахме и радвахме за нашето спасение. Той ще даде покой на този дом”. От двете страни на Христос вертикално е поставен надпис „Чудото в Латом”.  

Легендата за „Чудото в Латом” е описана подробно в текст, известен като Διήγησις  („Разказът на Игнатий”), който датира от ХІ-ХІІ в. Според този разказ една сутрин, когато художникът на мозайката отива да довърши образа на Богородица, започнат в апсидата на църквата, на нейно място намерил Христос, изобразен там по чудотворен начин.  

В долната част на композицията е изобразен скален пейзаж с езеро и плаващи риби, а встрани са пророците Йезеиил и Авакум. Интересната и необичайна иконография на сцената напомня на мозайката от манастира „Хосиос Давид” в Солун от V в., наричан в миналото Латом. Подобна композиция е била представена в стенописите върху източната стена на притвора на горния етаж на Костницата на Бачковския манастир, ХІІ в. 

Двустранната иконата е забележителна с иконографията, която не намира паралел в цялата византийска живопис. Тя притежава изключително високо художествени качества, характерни за палеологовата живопис. Колоритът е изискан и сдържан, базиран на хармонията между златото и студените сини тонове. Фигурите са издължени и пропорционални. Гънките на дрехите са постепенно преминаващи от тъмно до бяло, следват обема на тялото и подчертават движенията. Лицата са нарисувани в меки, светли тонове, върху маслинено-зелена основа, с изсветляване до светла охра и розово, подчертаващи обема на места. Извивките на лицата и ръцете са подчертани с тъмен контур.

Литература: 

Божков 1976: А. Божков. За сюжета на билатералната икона от Погановския манастир. – Изкуство, 9, 1976, 2-7.