През българското Ранно средновековие най-висшата еманация на материализираните образи на властта е втората столица, Велики Преслав – бляскав център на държавата само за осем десетилетия. В тези години Велики Преслав е място, в което се появяват и поръчват модели и очертават тенденции, които ще определят характера на българската ранносредновековна християнска култура.

Преславската белоглинена рисувана керамика безспорно е едно от най-високите достижения на средновековното българско изкуство, блестяща изява на културния разцвет на Втората българска столица в края на ΙΧ и през Χ в. Във връзка с изграждането на нови дворцови и храмови постройки в околните манастири възникват ателиета , специализирани в производството на керамични елементи за външна и вътрешна архитектурна украса. Безспорен връх в развитието на преславското изкуство бележи керамичната иконопис, и най-вече монументалните изображения съставени от отделни плочки. Един такъв шедьовър е иконата на свети Теодор от манастира „Св. Панталеймон“ в м. Патлейна.

Находката е регистрирана при редовни археологически разкопки от Юрдан Господинов през 1909 г. в контекста на верижни помещения, изградени около триапсидна църква в м. Патлейна, на 2 км югоизточно от Велики Преслав. В близост до иконата са разкрити и глинени плочки с надпис, състоящ се от гръцки капитални букви, от които се възстановява името на светеца – Св. Теодор (Стратилат или Тирон).

Иконата представлява фронтално, допоясно изображение на светеца в естествена големина, нанесено върху керамични плочки (12 Χ 12 см). Рисунката е с тъмнокафяв контур, използвани са червена ангоба и оцветяване с охрово-жълто и кафяво. Нанесено е покритие от прозрачна и тъмновиолетова глазура. Ликът на светеца е строг и величав, с бледорозов оттенък и хлътнали скули. Нарисуван е с гъста, дълга и заострена брада, къса, леко къдрава коса и големи, бадемовидни очи. Главата е увенчана с кръгъл нимб в охрово-жълт цвят. Облечен е в дреха с много гънки, според някои изследователи – мантия, закопчавана на рамото с фибула, под която се вижда долна дреха, вероятно военна туника.

Библиография:

Грозданова, Горянова 2019: Г. Грозданова, Сн. Горянова (съст.). До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав. – Национален археологически институт с музей – София. Каталози, том ΧV. София, 2019.

Чернева и др. 2015: Д. Чернева, С. Нейкова, Ив. Енева, Л. Бумбалова. Икона на св. Теодор. Реставрация и технологична експертиза на керамична икона от X в. София, 2015.