Този изящен съд с богата рисувана украса е сред най-представителните примери на древногръцката вазопис от класическата епоха, съхранявани в Националния археологически музей (НАМ). Той е открит по време на разкопките на некропола на Аполония на плажната ивица в м. Калфата през 1949 г. като гробен дар заедно с два съда за благовония от алабастър.

Лекитите са форма съдове, характерни за традицията и обичаите на древните гърци. Той е предназначен за съхранение на масла и благовония. Фуниевидното устие цели да улесни наливането на ценната течност в съда, а тясната висока шия трябва да предпази съдържанието на обемистото тяло от разливане. В случая с вазата в Националния археологически музей става въпрос за необичайно голям съд – разновидност, характерна за ІV в. пр. Хр., от която до момента най-много примери са открити в некропола на Аполония. При украсата на тези луксозни вази са използвани различни цветове (много рядко обаче те са запазени), както и фин релеф с позлата за някои детайли.

Според обичая си древните гърци поставят лекити при погребението на свои близки. Поради това често тези съдове са украсени със сцени, свързани с почитта към мъртвите, или с божества и символи на отвъдния свят. Сцената върху високото тяло на големия лекит в НАМ е заета от шест изображения на богове на плодородието и връзката с подземния свят, почитани в известното светилище на Деметра в Елевсина – център на мистериален култ, свързан възраждането и със стремежа към блаженство след смъртта. В левия край е Хермес, вестителят на боговете и водач на душите на мъртвите. Вдясно от него е богинята на земеделието и плодородието Деметра, седяща на скала и държаща в скута си своята любима дъщеря – Персефона. Последната станала господарка на подземния свят след като бог Хадес я отвлякъл от майка й и направил своя съпруга. Със скръбта на Деметра по изчезналата й дъщеря и впоследствие, по волята на Зевс, завръщането на Персефона всяка година от света на мъртвите, е свързан митологичният разказ за смяната на сезоните. В средата на сцената млад мъж – вероятно богът на Елевсинските мистерии Иакхос, стои изправен с факли в ръце. Отдясно е Триптолем с венец от житни стръкове – елевсинския принц, на когото Деметра дарила колесница с крилати змейове и семена от пшеница, със заръката да разпространява сред хората знанието да обработват земята. След него сцената завършва с възраждащия се Дионис, богът на виното, опиянението и цикличността в природата.

Възможно е аполониецът, погребан с този толкова специален и рядък съд, да е посетил през живота си светилището в Елевсина и това да е оказало влияние върху неговата вяра. Може дори да си представим, че самият той е бил посветен в Елевсинските мистерии и е постигнал така жадуваното блаженство след смъртта.