BG / EN
Начало » Експонат на месец октомври 2020 г.: Апликации от конска амунция от надгробна могилата Мрамор
Експонат на месец октомври 2020 г.: Апликации от конска амунция от надгробна могилата Мрамор

10/2020

Във фонда на НАИМ се съхраняват 12 сребърни апликации с релефни изображения – част от гробен инвентар, открит в могила в местността Мрамор при гр. Панагюрище. Могилата е разкопана от иманяри през 1903 г. В нея е разкрит гроб от ранноелинистическата епоха (Филов 1919, 14). Инвентарът от погребението се състои от предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика.

Дванадесетте сребърни апликации могат да бъдат групирани според тяхната форма и декорация. Първата група включва четири сравнително добре запазени правоъгълни пластини. Всяка от тях е украсена с релефно изображение на глава на Аполон с лавров венец в косите. От задната страна са били припоени плоски халки, чрез които апликациите са били окачвани на ремък. Следващата група включва чифт кръгли апликации с гладък бордюр и медальон в средата, в който релефно е представен Херакъл в борба с Немейския лъв. От задната страна е имало припоена плоска халка. Друг чифт апликации имат бордюр от два реда точки и умбо в средата. Около него симетрично едно срещу друго са представени животни – глиган и лъв, орел между опашките и палмета върху волута пред главите им. Украсата на следващите три плочки се състои от релефно изображение на четирилистни розети и лотосови цветове. Последната сребърна апликация е с издължена форма – стеснена в средата и разширяваща се в краищата, наподобяваща формата на двойна брадва (лабрис). По средата на дългите страни са пробити две дупки, а от задната страна има следи от припоена халка. В средата апликацията е украсена с розета, по късите краища с перли, а по ръбовете с бордюр от два реда точки. В горната част е изобразен Херакъл с кривак в едната ръка, а с другата води Немейския лъв. Под тази сцена е представен лъв-грифон. В долния регистър е изобразена сирена с лира, а над нея отново лъв-грифон.

Със своята детайлна изработка и стил, пластинките с изображение на глава на Аполон, както и кръглите, представящи борбата на Херакъл с Немейския лъв, издават своя гръцки произход. За останалите апликации се приема, че са дело на ателие, работило в Тракия (Vasilev 1978, 149-164; Ognenova-Marinova 1974, 185-193).

Изработени от бронз, сребро или злато, подобни апликации в Тракия се откриват в гробни комплекси с богат инвентар или съставят част от съкровища. Тяхната функция като елементи от украсата на конска амуниция днес е широко приета. Достигналите до нас иконографски свидетелства правят възможна възстановката на елементите на конската сбруя, както и тяхното местоположение (Рабаджиев 2012, 381-385). Начелникът заема централно място върху ремъка, минаващ върху носа на коня. Това е и функцията на апликацията с форма на двойна брадва. Останалите кръгли апликации представляват набузници – разполагани върху двата вертикални ремъка на оглавника. Наред с други изделия от благороден метал, тези украси са служели като символ на власт и свидетелстват за високия социален статус на техния собственик.

На базата на аналогични примери, както и на наблюденията върху еволюцията в стил и технология, апликациите към конска амунция от могилата Мрамор могат да се датират в средата на ІV в. пр.Хр.

 

Библиография

 

Рабаджиев 2012: К. Рабаджиев. Конят, колесницата и конникът. Към интерпретацията на образа в тракийската култура. София, 2012.

Филов 1919: Б. Филов. Паметници на тракийското изкуство. – Известия на Българското археологическо дружество, VI, 1916-1918. 1919, 1-56.

Ognenova-Marinova 1974: L. Ognenova-Marinova. Notes sur la toreutique antique en Thrace. – Thracia III, 1974, 185-193.

Vasilev 1978: V. Vasilev. Einige Charakteristische und Traditionelle Methoden in der Thrakischen Toreutik. – Pulpudeva, 1978, 3, 149-164.

© 2020 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн