Дълъг меч, тип XVII

Открит в м. Параджика, между селата Игнатиево и Аксаково, в близост до гр. Варна.

1370 – 1400 г.

Размери: обща дължина – 1318 мм, тегло – 1693 г, дължина на острието – 1032 мм, ширина и дебелина в основата – 38 х 7 мм, ширина на предпазителя – 248 мм

НАИМ – БАН, № 667

Снимка: Темелко Темелков

Дългият меч, съхраняван в НАИМ – БАН под № 667, е един от акцентите на временната изложба „Хроники от стомана. Хладно оръжие от Българското средновековие“, изложена в Националния археологически музей. Той се отличава с издължения си строен силует. Сечението на острието му в основата (от към дръжката) е шестостен с плитък канал, след това преминава в шестостен без канал, а към върха в ромб. Предпазителят е прав с кръгло сечение. Накрайникът на дръжката е дисковиден, а в средата е украсен от двете страни с кръгла вдлъбнатина с център. Върху ръкохватката му има следи от две ковашки клейма.

Този представителен меч е тип XVII по Оукшот, който се повява в Западна Европа във втората половина на XIV в. и престава да се използва масово след първата четвърт на XV в. Този тип оръжия отразяват „новата вълна“ сред дългите мечове в Западна Европа. Създадени са като отговор на все по-тежките и развити доспехи. Тесните им остриета с ромбовидно сечение към върха превръщат тези двуръчни мечове основно в оръжия за промушване.

Паралелите му от Западна Европа го датират между 60-те години на XIV и началото XV в., а иконографските изображенията, някои от които буквално негови копия, по-скоро го отнасят към последните три десетилетия на XIV в. и го свързват със Северна Италия.

Литература:

Апостолов 1989: Шанко Апостолов. Европейски средновековни мечове в България. – В: Известия на Националния военноисторически музей, 8, 1989, 99 – 104.

Rabovyanov, Zlatkov 2025: D. Rabovyanov, M. Zlatkov. Type XVII sword from National Archaeological Museum in Sofia. A new look. – In: Interethnic Relations in Transylvania. Militaria Mediaevalia în Europa centrală și de sud-est. VI. Editat de Zeno Karl PINTER, Claudia URDUZIA, Anca NIȚOI și Răzvan C. POP. Sibiu, 2025. (in press)