Статуята е римско копие на Почиващия Сатир на Праксител, т.нар. Перибоетос („Известният“), една от последните негови творби, датирана в 350 – 330 г. пр.Хр. Сатирът е представен като демон на дивата природа, една радостна фигура, вписваща се вече в атмосферата на елинистическото изкуство и на поезията на Теокрит. Изобразен е като младеж, с леко наклонена надясно глава, гъста, къдрава коса, усмихнат и намигащ поглед. Позата е отпусната със силно изместена ос и характерния за Праксител S-овиден ритъм, подчертан също така и от напречното движение на небридата (еленова кожа). На базата на паралели с по-запазени римски копия на Почиващия Сатир, може да се получи една по-цялостна представа за статуята от Рибен. Тежестта на тялото е падала върху десния крак и дънера, намиращ се вдясно, краката са били кръстосани, дясната ръка, държаща флейта – сгъната напред и подпряна на дънера, лявата – сгъната назад и подпряна на бедрото. Статуята, открита в малка сграда с колони до римската пътна станция Ад Путеа, трябва да се свърже с културната среда на римския град Ескус и да се датира от ранноантониновата епоха.

Литература:

М. Рехо. Археологически институт с музей при БАН. Избрани скулптурни паметници. Водач. София. 2001.