02/2021
През месец май 1940 г., при копаенете на основи на постройка в двора на Нейчо Моев, който се намира на 3 км източно от центъра на с. Голяма Желязна, в м. Чаира е била разкопана и унищожена малка надгробна могила. Според описанието на собственика, могилата е била с височина около 1,50 м и с диаметър при основата около 14 м. При разкопаването ѝ е открит гроб с човешки скелет. Той се е намирал недалеч от центъра на могилата, в южната половина на могилния насип и е бил наравно с околния терен. Бил е ограден с малки каменни блокове и вероятно покрит с дървени греди. След изгниването на гредите е бил запълнен с камъни и пръст от насипа. В него са открити две златни гривни и един златен нагръдник. Гривните са намерени върху ръцете, а при гърдите е бил нагръдникът.
Двете гривни имат неправилна кръгла форма. Изработени са от усукана златна тел с квадратно сечение, удебелена в средата и изтъняваща се към краищата, които не се затварят, а завършват с по едно малко конусовидно топче. Според Васил Миков, подобни завършеци имат гривни, намерени в некропола на Аполония, а по форма и големина гривните от могилата в с. Голяма Желязна се доближават и до сребърната гривна открита при с. Малка Брестница, Тетевенско (Миков 1950, 148).
Намереният в гроба нагръдник е изрязан от тънка златна пластинка и има пластична украса. По форма той се доближава до ромб, като при изработването стените му са вдлъбнати дъговидно. В двата тесни края има по една дупчица за привързване. По края на пластината е украсен с ред от пластично изчукани точици. Два успоредни реда такива точици са разположени вертикално и по средата му. Нагръдникът по форма, техника и стил, не се отличава от големия брой златни нагръдници, които през V-IV в. пр.Хр. са били широко разпространени в Тракия и Македония (Миков 1950, 150).
Според В. Миков, златните накити от могилния гроб до с. Голяма Желязна, Троянско имат местен тракийски произход и се датират в периода V-IV в. пр.Хр. (Миков 1950, 150). Вероятно са принадлежали на местен тракийски велможа, който е бил погребан в надгробната могила.
През есента на 1940 г. златните накити са постъпили в Народния археологически музей.
ЛИТЕРАТУРА
Миков 1950: В. Миков. Тракийски накитни предмети от V-IV. в. пр. н. е. – Известия на Археологическия институт, ХVII, 146-156.
-
За НАИМ
За НАИМ-БАН
Годишни отчети
Ръководство
Съвети и комисии
Нормативна уредба -
Структура
Научен секретариат
Научни звена и отдели
Обслужващи звена
Млади учени
Докторанти
Проекти
Инициативи и дейност на НАИМ-БАН
Академичен семинар
Археологически разкопки -
Eкспозиция
Образование в Музея
Музейни инициативи
Галерия
Постоянна експозиция
Временни експозиции
Музеят като институция и изследователски център
Сградата на Музея
Цени на билети и работно време -
Издания
Археология
Годишник на Националния археологически музей
Дисертации
Известия на Националния археологически институт
Интердисциплинарни изследвания
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика
Разкопки и проучвания -
Studia Praehistorica
Археологически открития и разкопки
Каталози
Научни публикации
Отделни издания
Периодика
Периодика (URL)
Плиска-Преслав
Поредици
Приноси към българската археология
Хелис -
Новини
Новини
Обяви
Конкурси
Профил на купувача (до 15.04.2016 г.)
Профил на купувача (след 15.04.2016 г.)
Електронни обществени поръчки след 13.06.2020 г.
Контакти
Контакти
Как да стигнем до НАИМ-БАН
Азбучен лист на служителите