BG / EN
Начало » Текущи проекти » Археологически разкопки » Археологическо проучване на обект „Западна порта на Сердика” по проект на програма Култура на Столична община
Археологическо проучване на обект „Западна порта на Сердика” по проект на програма Култура на Столична община

03.10.2012
Обектът е проучван за първи път между 1975 и 1980 г. През 2011 г. археологическото проучване е подновено под ръководството на Илиана Борисова-Кацарова и Андрей Аладжов, а финансирането е осъществено по програма „Култура 2011” на Столична община. При проучването е разкрит напълно комплексът на Западната порта на Сердика, елементи от уличната мрежа – главната улица с посока Изток-Запад с прилежащите водопровод и канализация, както и комплексите от помещения, намиращи се в непосредствена близост до вътрешното лице на крепостната стена. 
 
1. Крепостна стена
От градската укрепителна система е разкрит проходът на Западната порта на Сердика, част от крепостната стена на север от портата, петоъгълна кула северно от портата и триъгълна кула по дължината на стената, стълбище от вътрешната страна на стената.
 
Крепостната стена е проследена на 60 м от портата. До 23 м стената продължава в северна посока, след което прави чупка на североизток. Нивата на разрушаване на стената са различни по нейното протежение. Най-високо са запазени частите при портата и северната й кула. Максималната ширина на стената от е 4,50 м.  При последното проучване са установени няколко етапа в строителството й:
 
1) В края на ІІІ – началото на ІV в. стената е била широка 2,70 м, изградена в opus mixtum. В суперструкцията личат множество преправки с употреба на различни камъни, хоросан и архитектурни детайли. Разкрит е пояс от пет реда тухли, под който градежът е от ломени камъни и отделни волуни, споени с хоросан. Цокълът е широк 0,33 м. В дълбочина градежът губи характера си на лицев, т.е. достигната е субструкцията на крепостната стена от края на ІІІ или началото на ІV в. 
 
2) През V – VІ в. крепостната стена е удебелена, като към западното лице на по-ранната стена е добавен тухлен пояс. По същото време са построени петоъгълните кули, фланкиращи портата, триъгълната кула при чупката, каменно стълбище за изкачване към северната петоъгълна кула, долепено до източното лице на стената, и вероятно е преустроена западната порта.
 
Северната кула на портата има форма на петоъгълник, чийто остър връх е изнесен значително пред външния фронт на западната порта, а задната й част е инкорпорирана в крепостната стена. В суперструкция е градена от тухли, споени с хоросан, има цокъл от варовикови блокове и преупотребени архитектурни детайли, субструкцията е от ломен камък, споен с хоросан. Дълбочината на основите достига до 9 м под нивото на съвременните улици. Този градеж засега се датира във втората половина на V (след нападението на хуните) или VІ в. (времето на император Юстиниан), за което свидетелстват и някои исторически извори. В югозападната стена на кулата (откъм подхода към градската порта), от нивото на цокъла от каменни блокове е бил изграден вход в приземното помещение на кулата. Във вътрешността на кулата е изградено правоъгълно помещение с широка полукръгла апсида на запад.
 
На мястото на чупката е разположена триъгълна крепостна кула.
 
2. Порта
Проходът на портата е широк 4 м. В западния край е стеснен до 3,40 м от два симетрично разположени каменни блока, вероятно от затварящата конструкция. Образуваният проход (пропугнакулум) е дълъг 7,65 м. В западната си част той е изграден от големи правоъгълни каменни блокове, свързани с железни скоби. 
 
При подновените разкопки е проучено и преграждане на прохода на Западната порта с градеж от преизползвани тухли, споени с глина и хоросан. Запушването е от времето на император Фока (603 г.).
 
3. Улична мрежа
3.1. Decumanus maximus
Главната улица на града, свързваща Западната порта с Източната. При разкопките на Западната порта от трасето на decumanus maximus се разкри участък с дължина около 20 м и широчина 4 до 6 м. Уличното платно е изградено от големи грубо обработени дебели каменни плочи от консолидиран микритен варовик. Плочите са наредени плътно една до друга, на места добре нивелирани, на места не. Decumanus maximus се датира в периода ІV-VІ век, когато е използван едновременно с преустроените крепостна стена, кула и порта.
 
3.2. Cardo
На север от decumanus maximus започна разкриването на трасето на улицата с посока север-юг. Разкритият досега участък от уличното платно започва непосредствено на север от decumanus maximus и се проследява успоредно на източния профил на обекта, като част от трасето попада под късните градежи от началото на ХХ век, под ул. „Вашингтон“. Настилката е изградена от по-прецизно изработени варовикови плочи, които са добре нивелирани. Кардото се датира в периода ІV-VІ век, и е синхронно с декумануса.

3.3. Улица изток-запад (по-ранен декуманус)
Под каналите западно от портата беше разкрита частично каменна настилка от по-ранна улица. Тази улица има посока североизток-югозапад, с известно отклонение от трасето на късния decumanus maximus на югозапад. Изградена е от добре обработени каменни плочи, долепени плътно една до друга и много добре нивелирани.
 
Разкритият участък вероятно е фрагмент от най-ранния decumanus maximus, функционирал едновременно с първата каменна крепост в периода ІІ-ІІІ век.
 
4. Градежи източно от крепостната стена и северно от портата
В северния края на сега проученото пространство беше проучена сграда от по-ранен период на обитаване, която има различен градеж и планировка от проучваните досега. Материалите, които се откриха в нея, могат да се датират в предхристиянско време – ІІІ или началото на ІV век. Открити бяха фрагменти от теракота – олтар или едикула с форма на античен храм с изображение на орел в средата, кацнал върху шишарка.
 
В този участък се развива архитектурен комплекс, състоящ се от долепени едно до друго верижни помещения, част от една или две сгради, които в последния си период на съществуване – края на V-VІ век вероятно са били свързани с отбранителните функции на портата.
 
Помещенията са в сложна стратиграфска суперпозиция. Зидовете им се пресичат, подпъхват или разрушават един друг, което говори за многобройни преправки в късо време. Целият комплекс е долепен до вътрешното лице на крепостната стена и се датира в периода ІІІ-VІ век, предимно края на ІV-VІ век.
 
През 2012 г. проучването отново е финансирано по проект на програма Култура на Столична община и продължава както в разкритите през миналата година участъци, така и в северна и източна посока, където са регистрирани останки от монументална архитектура. Разкриват се нови елементи на градоустройството на Сердика. Предстои разкриването на крепостната стена с прилежаща триъгълна кула, намиращи се в северната половина на обекта.
 
Работни моменти от проучването на комплекса на Западната порта на Сердика

 
  
 
 

Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Интердисциплинарни изследвания
Достъпен за хора с увреждания
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн