BG / EN
Начало » Текущи проекти » Археологически разкопки » Археологически проучвания през 2012 г.
Археологически проучвания през 2012 г.

31.12.2012
Археологически проучвания на Западната порта на Сердика през 2012 г.
Андрей Аладжов (НАИМ при БАН), Илияна Борисова-Кацарова (СУ "Св. Климент Охридски"), Снежана Горянова (НАИМ при БАН)
 
Западната порта на Сердика се намира в централната част на съвременна София, в карето между улиците „Княз Борис I” от запад, „Георг Вашингтон” от изток, „Трапезица” от юг, и „Пиротска” от север. По време на подновеното археологическо проучване, в района на Западната порта са проучени пластове от времето на построяване на крепостта и по-рано, до началото на VII век.
 
РАННИЯТ ГРАД
Най-ранните свидетелства за живота в Сердика са две улици и една сграда от периода I-II век.
 
Покрай вътрешното лице на крепостната стена е разкрита via sagularis (улица, обикаляща крепостната стена отвътре, свързана с отбраната на трала), застлана с големи каменни плочи. Разкриването на сграда, разрушена по време на построяването на крепостната стена, свидетелства, че застроената градска площ до втората половина на II век е била по-голяма от защитената по-късно от крепостни стени.
 
КРЕПОСТНАТА СТЕНА
Основите на първата крепостна стена са изградени от речни камъни, споени с хоросан. Във височина стената е изградена с речни, ломени и дялани камъни, грижливо оформени и подредени, разделени от редове тухли. Външното лице е било оформено с пояс от големи каменни блокове. Ширината на крепостната стена е 2,20 м. Ако дълбочината на основите е около 2 м, а ширината им 2,50, би могло да се пресметне, че височина на стените е достигала 9 м.
 
През V век крепостната стена е удебелена посредством нов тухлен градеж, долепен до външното лице на по-ранната стена. Тогава е променен и обликът на Западната порта – тя е стеснена и към нея са изградени масивни петоъгълни кули.

НАДПИСЪТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА КРЕПОСТТА
„На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антонин Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха... крепостни стени на Сердонполис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан".
 
Това е възстановеният текст на надпис, написан на гръцки език и свидетелстваш за изграждането на първите крепостни стени около града Сердика. Съдържанието на надписа позволява да се установи, че строежът е бил завършен между 27 ноември 176 г. и 17 март 180 г., когато са управлявали едновременно императорите Марк Аврелий и Луций Аврелий Комод.
 
БАЗИЛИКАТА С ПОДОВА МОЗАЙКА
В северозападната част на укрепената площ е била построена монументална сграда, интерпретирана като базилика. Именно в тази сграда, върху подовото ниво от IV век беше разкрита подова мозайка на площ от 40 квадратни метра.

Според декорацията и открития заедно с мозайката археологически материал тя може да бъде датирана в IV в. сл. Хр. – времето на утвърждаване на християнската вяра в пределите на Римската империя.





*** 

Археологическо проучване на селищна могила Юнаците през 2012 г.
Явор Бояджиев, Камен Бояджиев, Валери Петров (НАИМ-БАН)
 
През 2012 г. проучванията в селищна могила Юнаците бяха съсредоточени в два сектора. В първия от тях – сондажът, направен от В. Миков през 1939 г. – са проучени останки от два жилищни хоризонта от халколитната епоха. В хоризонт В ІІ е установено подово ниво и деструкции от горяла постройка.

От северната й страна има струпване от кости на едри и дребни животини, сред които и цял скелет на куче. Вероятно необичайно големият брой животински кости е свързан с функцията на постройката.
 
В хоризонт В ІІІ освен подови нива на две леки постройки се установи струпване от останки от 6 пещи, разположени на открито. Явно районът е бил използван за производствена дейност.

Тук се откриха голям брой находки – костени шила, каменни и кремъчни инструменти, фрагменти от бойни брадви от камък и рог. Многобройните фрагменти от гривни от средиземноморската раковина Spondylus, както и моделите на плавателни съдове говорят за оживена търговия, която се е водела между селището и Средиземноморието. От особено значение са пет дъна на съдове с врязани знаци по тях, подсказващи развитието на протописменост.
 
Вторият сектор бе около халколитната крепостна стена. От вътрешната й страна продължи проучването на падналата отвесно платформа с многобройни съдове върху нея. Тя представлява пода на сграда, построена над 5,5 м дълбоко празно пространство с диаметър 6 м. Сградата вероятно е била с петоъгълна форма, съобразена с ямата под нея. В двата ъгъла на сградата е имало тъкачни станове, от които се откриха 13 глинени тежести.
 
От външната страна на крепостната стена се достигна до северната, вътрешна страна на халколитния ров. Той е бил поне 2 м дълбок и над 6 м широк. Изграден е едновременно с крепостната стена около 4800-4700 г. пр. Хр. По този начин е оформена цитаделата на първия град в Европа.

*** 

Археологическо проучване на каменна площадка в Плиска през 2012 г.
Станислав Станилов, Андрей Аладжов (НАИМ при БАН)


В резултат на петгодишни проучвания се разкри цялостно нов ранносредновековен паметник, част от архитектурния ансамбъл на първата българска столица Плиска.

На площ от един декар, на средна дълбочина 1,60 м, се разкрива каменна настилка, съставена от 8 редици плочи. Площадката е с размери север-юг 35 м и запад-изток 32 м. За нареждане на плочника са използвани три вида скали – варовици, мергели и мрамори. На места са използвани и тухли. Дълбочината на каменната настилка варира в рамките на 0,30 м, на дълбочина 1,30 до 1,60 м от нивото на съвременния терен. Цялото съоръжение е вкопано на един метър от средновековния терен и е оградено с дървена ограда.

В непосредствена близост до площадката се разкопаха и останки от дървени конструкции, функционирали едновременно с нея. Покрай северната периферия вероятно са били издигнати трибуни, а следите от дървени греди π ред източната страна указват мястото на единствения вход в оградата.

Настилката е била наредена в края на IX век и е функционирала през целия X век. Архитектурните особености на площадката – вкопана и оградена – свидетелстват за нейната функция – игрално (спортно) съоръжение, каквото би трябвало да съществува в един голям град като Плиска.

При разкриването на основите за дървената колонада на монументална трибуна в северната периферия на площадката беше открито депозирано в основите на строежа съкровище от 20 стъклени плочки. Шест от тях са особено интересни – състоят се от две кръгли стъклени пластинки, като на долната със злато са гравирани човешки фигури, заобиколени от ластари.

Тази находка е, в точния смисъл на думата, уникална. Стратиграфската ситуация, при която е открита, ни позволява да я датираме в първата половина на X век. Традицията на златно-стъклената технология се прилага до края на IV век, след което прекъсва и откриването на това произведение на ювелирството в известната с липсата на скъпи находки Плиска е твърде неочаквано. Находката дава нова насока при осмислянето на високата култура в първата българска столица.

***

Археологически проучвания на обект „Средновековен град Трапезица – сектор Южен“ през 2012 г.
Деян Рабовянов (НАИМ при БАН), Жулиета Гюлева, Пламен Дойчев (Великотърновски университет "Св. Cв. Кирил и Методий")
 
Фиг. 1
Археологическите разкопки в Южния сектор на Трапезица продължиха и през 2012 г. в петия си пореден сезон. Намаленото финансиране позволи само частично да се разшири проучваната площ с основна цел да се разкрие по-цялостно жилищния квартал от втората половина на XIV в., разположен до южната крепостна стена.
 
Цялостно или частично се разкриха три нови жилища, с което обшият брой на разкритите сгради от квартала достигна 10. Въпреки че той е бил напуснат организирано след превземането на Търновград от османците през 1393 г., като населението е взело със себе си своите притежания, все пак бяха открити много предмети, свързани с протеклия там живот.

Фиг. 2
Пример за това е откритият голям меден съд, поставен в камера в пода на едно от жилищата, който е служил за хранилище за ценности. Намерената залепнала за дъното му сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен не само показва неговата функция, но е и указание, че този ценен и за времето си предмет е бил набързо изпразнен и изоставен в бързината и страха по време на напускането на крепостта.

Фиг. 3
Разкрита е и друга важна част от градоустройството на Трапезица – 20 метрова отсечка от една от главните й улици. Настланото с чакъл широко 3 м платно е минавало между жилищните квартали в южната част на града, свързвайки ги с югоизточната и югозападната порти на Трапезица.

Наред с това бяха проучени и две вкопани в скалата помещения, използвани от населението на Трапезица през XIII – началото на XIV в., преди изграждането на жилищния квартал. Открити бяха и използваните от тях боклучни ями.
Фиг. 4
Фиг. 5
Продължи изследването на предшествалите средновековния период ранни етапи в обитаването на хълма. Откриха се материали и структури от периодите на късния халколит, преходния период между халколита и бронзовата епоха и най-вече от ранножелязната епоха, когато Трапезица е била заета от процъфтяващо тракийско селище.
 
Откритите през 2012 г. керамични съдове, предмети на бита, инструменти, украшения и въоръжение обогатиха представата за живота на Трапезица, а намерените 364 монети прецизираха датирането на средновековните сгради и структури с точност до 30 години в рамките на периода на съществуване на крепостта като част от столичния град (между 1230 и 1400 г.).
 
Липсата на консервация на разкритите сгради наложи те да бъдат частично засипвани с цел да се предпазят от разрушение.

***

Българо-гръцки археологически разкопки на многослоен обект от късния неолит и І хил. пр. Хр. при извора Халка Бунар, с. Горно Белево, община Братя Даскалови. Проучвания през 2012 г.
Милена Тонкова (НАИМ при БАН), Атанасиос Сидерис (Foundation of the Hellenic World, Athens)
 
Фиг. 1
През 2012 г. бе проведена четвъртата поред археологическа кампания по проекта за съвместни българо-гръцки проучвания на многослойния обект при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево, разположено в равнината на запад от Чирпанските възвишения.

Проучванията бяха проведени под ръководството на доц. д-р Милена Тонкова (НАИМ при БАН) и д-р Атанасиос Сидерис (Foundation of the Hellenic World, Athenes). В тях взеха участие инж. д-р Н. Тонков, геофизик в НАИМ при БАН, археологът д-р М. Василева, Е. Петкова и Д. Димчева, дипломанти в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Нов български университет, както и Р. Йоргова, художник от Археологическия музей “Марица-изток“, Раднево.

Фиг. 2
Цел на кампанията през 2012 г. бе да се завършат проучванията на археологическите комплекси в сектор ІV, VІ и ІХ. В сектор ІХ, в района на глинобитна постройка с есхара от ранноелинистическата епоха, бяха проучени ями от втората фаза на ранножелязната епоха (VІІ – VІ в. пр. Хр.), от класическата епоха (V – нач. на ІV в. пр. Хр.) и от ранноелинистическата епоха (кр. на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр.).
 
Във всяка една от тях бяха открити индикативни за съответната епоха находки: бронзова двуспирална фибула от ранножелязната епоха в яма 2, характерна кана с висока дръжка от класическата епоха в яма 3 и монета на Севт ІІІ.
Фиг. 3
Фиг. 4
Фиг. 5
В същия комплекс, в яма 1 от ранноелинистическата епоха, бе открита и изключително интересна висока цилиндрична керамична поставка за съд с характерна гръцка форма (тип lebes).

Фиг. 6
В сектор VІ бе завършено проучването на комплекс от ритуални ями от класическата епоха. В сектор ІV бяха направени вълнуващи открития. Бе довършено проучването на две пещи за керамика от ранноелинистическата епоха, като при една от тях се оказа, че са запазени на място върху скарата деструкции от купола на пещта. Обикновено такава информация липсва и затова откритата ситуация е безценна за възстановката на този вид съоръжения и за изясняване на технологичния процес. 
 
 

 
Фиг. 7
И едно друго откритие: непосредствено до пещта бе проучена яма от ранноелинистическата епоха с два скелета на мъж и жена в анормална позиция. Те бяха интерпретирани като останки от двойно човешко жертвоприношение. Този факт увеличи аргументите ни за наличието на изявени култови функции на тракийското селище при Халка Бунар.
 



 
 
***

Археологически проучвания в римската колония Деултум през 2012 г.
Людмил Вагалински (НАИМ при БАН), Красимира Костова (ИМ-Средец), Христо Прешленов (НАИМ при БАН)

Колония е римски град с най-висок статут извън Италия. На Балканите има петнадесет, три от които се намират на територията на България. От тях Деултум е най-старата (основана през 70 година) и най-запазената. Градът е разположен на 15 км южно от Бургас на пътя за гр. Елхово. Той е единственият археологически обект в България, обявен за европейско културно наследство.

Фиг. 1
Фиг. 2
В ЮЗ край на село Дебелт са разкрити чрез спасителни разкопки (ръководител Красимира Костова, ИМ-Средец) четири гроба, два от които съдържат богат гробен инвентар от първата половина на III век сл. Хр: чифт златни обици, бронзов антропоморфен балсамарий, два гностични амулета-геми в златен обков и със златна тръбичка-разделител, желязна стригила, мъниста, стъклени съдове и пр.

Фиг. 3
Продължи проучването на мащабната обществена баня/терми (ръководител Красимира Костова, ИМ-Средец).

Фиг. 4
Разкрити са: културен пласт от втората половина на VІІ – ІХ век с опожарени кирпичени жилища; масивно ранновизантийско стопанско помещение пред източната ранновизантийска крепостна стена; опожарен културен пласт от първата половина на V век; луксозна латрина (тоалетна) на термите от II век; улична настилка от II век, пострадала от опожаряване през III век (оставило богат комплекс от глинени съдове) и частично застроена в края на IV век и през втората четвърт на V век.

Фиг. 5
В северната градска зона на Деултум около храма на императорския култ се проучиха улични платна, канализация, водопроводна мрежа и прилежащи сгради (ръководител Христо Прешленов НАИМ-БАН). Застроената площ на инсулите (кварталите) тук е около 1 югер (2520 кв. м), което се равнява на около половината от площта на кварталите в Помпей. Установени са разрушения, причинени от вражески нападения и земетресения. Улиците са стеснени и застроени с кирпичени постройки през IV-V век. Керамични форми и тяхната изработка показват присъствие на местно население до края на VIII век, тоест непосредствено преди превземането на града от хан Крум, който преселил жителите му на север от Дунав.

Фиг. 6
Проучването на укрепителната система на Деултум (ръководител Людмил Вагалински НАИМ-БАН) се обогати през 2012 г. с разкриване на втора западна ранновизантийска порта. Открити са част от северната привратна кула и масивни каменни плочи-настилка.  В едно от заварените от портата помещения бяха намерени две колективни находки с общ брой от 200 бронзови монети, най-късните от които са отсечени в периода 457-474 г. Находките потвърждават датировката от 2006 г. на изграждане на ранновизантийската крепост на Деултум – след 457 година и във втората половина на V век. Намерената с монетите бронзова контролна нумизматична тежест (също от V век) подсказва, че въпросното помещение е играело роля в паричния обмен в града.


***

Археологическо проучване на останки от периода VII-XX в. на обект „Метростанция 8-II, Изток“, гр. София, през 2012 г.
Снежана Горянова (НАИМ при БАH)
 
На проучваната през 2012 г. площ от над 3 дка в първата половина на ХХ в. са били изградени няколко многоетажни постройки с масивен градеж, които са унищожили голяма част от археологическите структури от средновековието и Българското Възраждане.

Фиг. 1
Най-богата информация предостави проучването в северната част на обекта, тъй като там, южно от Баня баши джамия, е съществувал малък пазарен площад и е преминавало трасето на някогашната ул. „Търговска“.

Разкритите части от калдъръмените настилки на площада и на улицата са изработени от внимателно подбрани необработени камъни, а нивото е повдигано повече от два пъти във времето между ХVI и ХIХ в. Под трасето на калдъръмената улица и близо до него са разкрити 10 водопровода, които довеждали вода от юг. Единият от тях е бил от дървени тръби, свързани с железни обръчи. Водоснабдяването на жилищата е ставало и от три новоразкрити кладенци с цилиндрична форма.
 
Жилищни и производствени структури
На терена през настоящия сезон няма регистрирани постройки от перода на същинското средновековие (VII – XIV в.). Интензитетът на строителство и преустройства на градската среда е много висок от края на XIV – XV в. до края на XIX в.
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4
Само в основи или с малки части от изгорели дървени конструкции са проучени еднопространствени жилища и жилища с верижен план. Основите им обикновено са от камък, споен с глина, а конструкциите във височина са били от много плътен и твърде песъклив кирпич или от дърво. Освен жилищата в северната част на обекта са проучени две работилници от ранния период на османското владичество – за производство на кухненска и сграфито керамика и ковачница. Във връзка с тези дейности са и четири от проучените осем пещи. След тяхното разрушаване на тази територия са били разположени източната част на един кервансарай и няколко масивни многопространствени дву- или триетажни сгради.

* * *

Археологически проучвания в aнтичен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи край село Рупите, община Петрич през 2012 г.
Людмил Вагалински (НАИМ при БАН)

Фиг. 1
Целта на разкопките беше да се допроучи жилищен квартал в рамките на подобект 2, разположен в полите на южния склон на хълма Кожух, така че той да се превърне в засега най-представителната за туристически посещания част от този известен гръко-македонски и римски град.

Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4
Разкрихме отлично запазено масивно обществено каменно стълбище, водещо към квартала. То е било изградено през III век заедно с прилежаща подпорна стена в opus mixtumи със засводени помещения, едно от които разкрихме източно от стълбището. Комплексът е фунционирал през III-IV век.
Фиг. 5

Усилията ни бяха съсредоточени към аварийно консервиране на разкритите римски градежи на този късноримски занаятчийски квартал.

Фиг. 6
В хода на разкопките бяха открити над 100 елинистически и римски монети, фрагмент от мраморен релеф с Немезида, архитектурна украса, много предмети от бита, каменни, бронзови и глинени фигурки.

Единадесет американски студенти, организирани от Американския изследователски център в София в лицето на археолога Емил Нанков, се обучаваха на обекта. 





* * *

Археологическо проучване на обект „Метростанция 8-II”, сектор Изток, през 2012 г.
Марио Иванов (НАИМ при БАН)

Археологическото проучване на обект „Метростанция 8-II”, сектор Изток, през 2012 г. представляваше заключителен етап на проучванията във връзка с изграждането на метростанцията и реализацията на проекта „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”. В течение на 7 месеца беше проучен теренът източно от бул. „Княгиня Мария Луиза” в посока към ЦУМ, с което общата разкрита площ на комплекса се увеличи на над 6000 кв. м.

При разкопките бяха доразкрити източните части на улиците и сградите, проучени през 2010-2011 г. в участъка под булеварда. Интерес представлява разкритият голям вътрешен двор с каменна настилка и залата с пиластри източно от него. Заедно с няколко по-малки помещения те оформят източната част на обществена баня от началото на IV век.

В обхвата на две други антични сгради бяха проучени три много добре запазени битови пещи, датиращи от II и VI век. Изключително важно откритие през 2012 г. беше проучената значителна част (около 35 м) от трасето на cardo maximus – главната улица на Сердика, водеща от северната порта към форума. Улицата с ширина 7 м е с настилка от големи каменни плочи, фланкирани от двете страни от каменни бордюри. Под нея е разположен главният градски канал, част от който беше разкрит близо до стълбите към подлеза при ул. „Пиротска.” Датировката на запазената улична настилка е в IV век, като кардото е функционирало с различни поправки до края на VI век.

При пресечката на кардо максимус с един от малките декумануси беше проучена обществена латрина (тоалетна) от V век, разположена при ъгъла на една от сградите. Непосредствено на изток от трасето на кардо максимус беше разкрита част от нова неизвестна досега сграда, запазена в значителна височина. Проучените от нея част от басейн с полукръгла форма и помещение с хипокауст позволяват тя да бъде идентифицирана като баня, датираща от IV век.

В централната и в северната част на обекта бяха проучени нови участъци с добре запазени дървени останки от най-ранните римски жилища от I век. Откритата импортна керамика, стъкло и бронз, както и части от римско въоръжение потвърждават хипотезата за първоначалното възникване на Сердика като военен пост.

* * *

Археологически проучвания на праисторическия град Провадия-Солницата през 2012 г.

проф. д.и.н. Васил Николов (НАИМ при БАН)

Продължиха проучванията на къснохалколитната каменна отбранителна система на селището в два сектора. Беше установено, че сравнително стръмните склонове на извисяващата се вече няколко метра селищна могила са били облечени с кожух от плътно наредени камъни, а над него, в периферията на могилата е била издигната дебела каменна стена, изградена от големи и по-малки камъни.

По-късно върху каменния кожух в северозападната част на укрепителната система, пред стената, е изграден каменен бастион, пълен с трамбована пръст. Ширината му в основата е 10 м, височината отпред е достигала до 2,50 м. Целта на този строеж остава неясна.

Направен беше стратиграфски сондаж във вътрешността на Северозападния сектор. Установено беше, че дебелината на културния пласт на селищната могила е 9 м, от които 1,50 м принадлежи на късния неолит, а 7,5 м – на средния и късния халколит.

Започнаха и проучванията на открития през миналия сезон къснохалколитен некропол на праисторическия град Провадия-Солницата. Установени бяха 19 гроба, които дадоха обилна нова по характер информация за погребалната обредност и вътрешните конфликти в общността около Варненските езера в края на късния халколит. Гробовете са първични и вторични.

Първичните са на възрастни и деца, като почти всички са единични. Детските гробове са по-плитки, възрастните са положени в по-дълбока гробна яма. Мъртвите са в свито положение. Погребалният инвентар се състои от керамични съдове, кремъчни артефакти и медни предмети, преди всичко медни игли. Специално ще отбележа два гроба, в които са погребани само части от тялото – в един случай само горната (над таза), а в друг – средната (от корема до коленете). В друг случай са били отрязани ходилните части на двата крака. В един гроб са установени керамични съдове и мъниста, които са били поне в три наниза. В следващ гроб е погребана много възрастна за времето си жена. Особен интерес предизвиква единственият троен гроб – жена с две деца, едното зад гърба й, другото – върху краката й.


Другата група гробове са вторичните, които са два. Препогребани са по-едрите кости и черепът, пренесен е и гробният инвентар, макар че керамичните съдове са се начупили. В единия случай в черепа на погребания са налични две дупки, вероятно от бойна медна брадва.

Съвсем в края на сезона е установен колективен гроб в голяма кръгла яма, но не е проучван в дълбочина. Във всеки случай в най-горния пласт от скелети в ямата са установени шест черепа, два от които с дупки от удар.

Разширяващият се обхват на теренните проучвания на Провадия-Солницата, особено резултатите от разкопките през сезон 2011 и 2012 г., позволяват да се погледне по нов начин на този изключителен археологически паметник. Според възприетите за подобни случаи критерии праисторическото селище Провадия-Солницата може да бъде дефинирано като праисторически град, съществувал между 4700 и 4200 г. пр. Хр. Сред основните предпоставки за това са специализираното производство на сол и успешната търговия на далечни разстояния с този жизненоважен за хората продукт.

През месец юли 2013 г. две от водещите световни списания, представящи най-интересните открития в областта на археологията, публикуваха материали за проучванията в Провадия-Солницата. Статията в списание Аrchaeology, издание на Археологическия институт на Америка, можете да видите тук, а статията в Current World Archaeologyтук.

* * *

Средновековен параклис в Сарафово-Бургас

Людмил Вагалински (НАИМ при БАН)

Фиг. 1
Обектът бе проучен в рамките на проекта „Виа Понтика“ на Министерски съвет.

В ЮЗ ъгъл на параклиса е изграден свещен кладенец – аязмо – зареждащ се със сладка подпочвена вода (фиг. 1).

Храмът е издигнат на стръмния морски бряг (фиг. 2) през XII век и е разрушен през първата половина на XIII век – най-вероятно от  латинските рицари.

Фиг. 2
Фиг. 3

Стените му са запазени до 1.65 м над тогавашния терен (фиг. 3). Оцеляла е и каменната олтарна маса, издялана от по-ранни архитектурни елементи.

Фиг. 4

Качествените стенописи и техните скъпи бои издават високия авторитет на параклиса сред жителите на Анхиало/Поморие (фиг. 4).

Около 1000 мозаечни каменни кубчета/тесери в пет цвята са закопани ритуално пред апсидата. Най-вероятно принадлежат на пода на по-ранен и доста по-голям християнски храм, върху чиято апсида стъпва параклиса.

Фиг. 5

В стените на последния са преизползвани мраморен капител (фиг. 5) и мраморна страница на врата от голяма римска обществена сграда от II век.

Северно от параклиса попаднахме на масивни зидове от това време, принадлежащи на римски храм или на римска вила рустика (чифлик). Източно от параклиса проучихме две синхронни с него християнски погребения, които са част от унищожен от местното свлачище средновековен некропол.

Фиг. 6

Проверката от военни водолази за древни градежи по прилежащото морско дъно не даде резултат. Големите каменни плочи-настилка по брега обаче (фиг. 6), както и устни сведения на сарафовци, предполагат такива.

Параклисът бе аварийно укрепен. Издигнат бе и каменен насип, който да го брани от морските вълни.




* * *

Археологически проучвания на раннохристиянски некропол в Карагонско, Банско, през 2012 г.
Катя Меламед (НАИМ при БАН)

Местността Карагонско се намира на около 8 км западно от Банско. Представлява обширна затревена поляна, оградена с дерета от север и юг, сега безводни. Надморската й височина е около 1000 м.

В западния край на поляната се е развил голям некропол. Обхожданията показаха, че съответното му селище се е намирало на север от него, на почти същата по големина и височина тераса отвъд дерето.

Гробовете са оградени и покрити с масивни шистови плочи или върху тях са наредени тегули, подпрени по дългата си страна така, че да образуват покрив. Ориентирани са изток – запад. Разположението на скелетите в тях подсказва християнски обред. Забелязват се обаче многобройни отклонения – някои от гробовете са празни, в други липсват части от скелета или костите не са в анатомичен порядък, като най-често това се отнася до черепите. В насипа върху тялото се откриват късове глинена мазилка. Личат следи от силно обгаряне. В общия насип на терена не се откриват такива мазилки, липсват каквито и да било данни за структури. Като най-вероятно изглежда мазилките да са били носени от селото специално за погребението. Липсват гробни дарове.


 

Изключение правят два гроба, в които мъртвите са погребани заедно с войнишките си колани. И в двата случая коланите са били предварително накъсани и парчетата разхвърляни в самия гроб, както и върху насипа над тялото, преди да се постави масивната шистова плоча отгоре.

Единият колан е бил апликиран с правоъгълни бронзови пластини с щампована украса, занитени върху кожата.

Гарнитурата на втория колан е рядка находка. Открива се за първи път на юг от Стара планина. Състои се от 15 бронзови апликации, тока, ажурна плочка, украсена със свастика, халка и щифт за поддържане на торбичка. Коланът е от времето на Константин Велики (ок. 280 – 337).

Анализът на керамичните фрагменти, открити по време на проучванията, добре датира целия некропол в рамките на IV – V век. 

Населението, погребвало на поляната в Карагонско, е местно, съвсем наскоро приело християнската вяра, но все още не съвсем укрепнало в нея.


Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Плиска-Преслав
Достъпен за хора с увреждания
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн