BG / EN
Начало » Текущи проекти » Археологически разкопки » Археологически проучвания през 2014 г.
Археологически проучвания през 2014 г.

05.09.2014
Спасителни археологически разкопки по трасето на автомагистралите „Марица“ ЛОТ 1 и „Струма“ ЛОТ 2 през 2014 г.

От началото на м. април 2014 г. Националният археологически институт с музей при БАН изпълнява договор за спасителни археологически разкопки по трасето на АМ „Струма“ ЛОТ 2 „Дупница – Благоевград“, а от началото на м. май започнаха и спасителните археологически проучвания по ЛОТ 1 на АМ „Марица“.

Археологическите проучвания са възложени на НАИМ при БАН от Агенция „Пътна инфраструктура”.



Спасителни археологически разкопки на обект № 3, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23+630 до км 23+770)
Веселка Кацарова (НАИМ при БАН)

Спасителните археологически разкопки на обект № 3, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23 + 630 до км 23 + 770) стартираха от началото на м. май 2014 г. Първоначално теренът бе почистен от растителност – храсти и високи треви, с цел подготовката му за пълно геофизично проучване. Направено е цялостно геофизично проучване на площ от 5 600 кв. м. Отложена е археологическа план-квадратна мрежа с квадрати 5 х 5 м. В северната половина на сервитута са проучени 50 археологически квадрата, а в южната – 43. Общо проучената площ на обекта до момента е над 2300 кв. м. Разкрити са разнородни археологически структури – струпвания от камъни и фрагменти строителна керамика, ями, зидове, трасе на керамичен водопровод и др. Откритите находки и археологически материали датират от времето на ранната бронзова, ранножелязната, късножелязната, античната и османската епохи.

Една от структурите в североизточния край на обекта е идентифицирана като жилище от късножелязната епоха (IV-III в. пр. Хр.). То е било слабо вкопано в материковия терен. Стените му са били с конструкция от колове и плет, обмазан с глина. В югозападната четвърт на жилището е било изградено глинобитно огнище. До момента са проучени четири ями. В две от тях, разположени в източната част на обекта, са открити фрагменти от керамични съдове, синхронни с времето на обитаване на жилището.

Материалите от римската епоха – главно фрагменти от битова и строителна керамика, се намират пръснати по терена, без определен контекст. Намерени са три бронзови монети, най-ранната от които е постумна на император Октавиан Август, отсечена в монетарницата на Филипи (Македония, дн. Гърция) в периода 5 – 14 г. сл. Хр., а най-късната – фолис от средата на III в.

Най-съществени останки на терена са документирани от времето на османския период и възраждането. Става дума за нетрайни постройки с плитки каменни основи и покриви от керемиди. Голяма част от керемидите са деформирани (производствен брак). Вероятно тук са били разположени съоръжения за производтво на строителна керамика. Тези структури са пострадали най-значително от съвременните интервенции на терена. Археологическите находки, свързани с този период на обитаване, са фрагменти от керамични лули, една сребърна монета, глазирана кухненска керамика – паници, цедки, гърнета и пр., порцелан, железни гвоздеи, железни инструменти и др.


Спасителни археологически разкопки на обект № 5, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23+945 до км 24+160)
Станимир Стойчев (РИМ – Шумен)

Съгласно договор Д-26/30.04.2014 г. между НАИМ при БАН и Агенция „Пътна инфраструктура” и с разрешение за Спасително археологическо проучване N 266/30.04.2014 г. беше извършено археологическо проучване на обект № 5 от АМ Марица ЛОТ 1 от км 23+945 до км 24+160. Проучванията бяха проведени в периода 18.05.2014 г. – 27.06.2014 г.

Разкритите по трасето на АМ Марица ЛОТ 1 от км 23+945 до км 24+160 археологически структури дават данни за наличието на селища от различни периоди:

Ранен неолит
7–6 хилядолетие пр. Хр. В квадрати Г20, Г21, Д20 и Д21 е засечена вкопана структура  от ранния неолит. Вкопаването е с размери 7.50 м по оста СЗ-ЮИ и 5.00 м СИ-ЮЗ и е с неправилна елипсовидна форма. В северния ъгъл на вкопаването е разкрито отоплително съоръжение с приблизителни размери 1.10 х 1.00 м.

Характерът на керамичния материал предполага датирането на жилището в ранния неолит, в етапа на култура Караново I.

Късножелязната епоха
VI –V в пр. Хр. В квадрати Г5, Г6, Д5 и Д6 е проучена структура с кръгла форма от Късно желязната епоха /VI-V в./. Конструктивно свързана със структурата е яма в северната й периферия. В структурата се засичат две ями за греди от носеща конструкция. Южната периферия на структурата е нарушена от битова яма от ХI–XII в.

Период на късния елинизъм
В квадрати Ж6, 7, 8, З6, 7, 8 и И6, 7, 8 е проучено вкопаване с кръгла форма и с размери С-Ю 9.50 м И-З 10.50 м. В него се засякоха 4 дупки за греди, очертаващи правоъгълен план с размери 6.00 х 4.50 м. Отоплителното съоръжение е с кръгла форма  и диаметър 1.50 м. В северната част на съоръжението са вкопани четири дълбоки ями.  Северно от него се разкри дренаж /подпорна стена/, служещ за предпазване на жилището.

Средновековие
Четири вкопани жилища с правоъгълен план и запазени ями за носещите гради от VIII-XIII в. Проучени са над 20 ями от различни периоди, както и гроб /трупополагане/ с ориентация изток – запад /глава на изток/. Западната граница на гробната яма попада извън рамките на обекта, но в рамките на сервитута.

Структурите са разположени на границата на заливна и първа незаливна тераса на р. Старата река, приток на р. Марица. Обектът са развива в северна посока, като е разположен на билото в м. Теке ямач.

Посочените като цел на проучването пет структури, най-вероятно пещи за строителна керамика от периода на Възраждането, се оказаха пещи за строителна керамика от началото на ХХ в. Контролно със сондаж е проверено предпещното пространство на пещта, намираща се в квадрат Е16. Открита е тухла с печат, показващ датата на производство – периода 1900-1909 г.
Въздушна снимка на обект № 5, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23+945 до км 24+160)
Сн. И. Вайсов


Спасителни археологически разкопки на обект № 3, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 326+120 до км 326+310)
Дойчин Грозданов (РИМ  Кюстендил) и Методи Дасколов (НАИМ при БАН)

След почистването на терена от дървета и храсти и отнемането на чимовия пласт с техника, бе положена план-квадратната мрежа на обекта – общо 380 работни квадрата.

До момента са разкрити:

  1. Помещението от сградата с нападалите върху пода й керемиди и деструкции от стените, изградена от ломени каъмни ссъс спойка от кал. 
  2. Зидове на помещения от поне още 3 сгради, изградени от ломени и речни камъни със спойка от кал и един зид със спойка от хоросан.
  3. Разнесени камъни, примесени с фрагменти битова и строителна керамика, от унищожени археологически структури при обработката на земята.
  4. Фрагментирани питоси.
  5. Вкопани негативни структури (22 броя) с различна форма и големина, както и ями (24 броя) с различно прадназначение.

Подемният археологически материал, освен от фрагменти битова и строителна керамика, се състои от монети (включително колектнивна находка от 43 броя монети), токи и апликации от коланни гарнитури, бронзови и железни фибули, железни предмети от бита (длето, гвоздеи с различна форма и големина, куки, фрагментирани ножчета), върхове на стрели и др. До момента са инвентирани над 233 броя находки. 

Предварителният анализ на базата на досега разкритите артефакти показва, че археологическите структури на обект № 3 са на селище от късноантичната епоха, съществувало в периода от ІІІ в. до VІ в.


Спасителни археологически разкопки на обект № 4, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 326+400 до км 326+500)
Галина Грозданова (НАИМ при БАН)
 
Спасителните археологически проучвания на обект № 4 по трасето на АМ „Струма“, ЛОТ 2, км 326+400-326+500 се проведоха в периода 31.03.2014 г. – 4.05.2014 г. от екип в състав: научен ръководител – д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), зам.-научен ръководител – Анна Агре, Атанас Данов (СУ „Св. Кл. Охридски”) и Орлин Рачев (РИМ-Перник). В разкопките взеха участие работници от гр. Дупница и близкия район, в променлив състав, чийто брой не надхвърли 18 човека.

Целта на археологическите проучвания бе залагане на сондажи на около 10% от предполагаемата площ на обекта и оценка на общите му параметри в рамките на сервитута, а именно граници, наличие и интензитет на археологическите структури и дебелина на културния пласт, прецизиране на хронологията.
 
Съгласно работната програма археологическите проучвания бяха предшествани от геомагнитно заснемане, извършено от д-р Чавдар Кирилов (СУ „Св. Кл. Охридски”). Геомагнитното измерване не установи наличие на аномалии от предполагаеми археологически структури.

В хода на теренните проучвания бяха отворени 18 сондажа на обща площ от 360 м2. Никъде в сондажите не бе установено наличието на културен пласт или археологически структури.

Подемен материал – единични фрагменти битова и строителна керамика се открива в границите на обекта, но те са изключително дребни, нехарактерни и вероятно са разнесени или вследствие на ерозионни процеси от разположения наблизо обект  № 3 (късноантично селище в м. Черешарника), и/или вследствие земеделската обработка на терена като лозя и овощни градини.
 
Сондажните проучвания бяха допълнени от наблюдение във връзка с прокопаването на изкоп за заравяне на ел. кабел по протежение на цялата дължина на обекта от запад с ширина около 1 м – т.е. още 100 м2 и дълбочина около 1,20-1,40 м. Никъде в границите на изкопа не бе регистрирано наличие на археологически структури. 
 
В процеса на проучване бяхме затруднени от лошите метеорологични условия, които предвид спецификите на почвата още повече затрудняваха и забавяха работата.

Във връзка с горепосочените резултати от теренното археологическо проучване предлагам обектът да бъде освободен за строителство. 




Спасителни археологически разкопки на обект № 9, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 334+300 – 334+400)
Милена Тонкова (НАИМ при БАН), Румяна Георгиева (ИБЦТ-БАН), Любен Лещаков (НАИМ при БАН), М. Василева

Обект 9 заема площ от 7,5 дка и обхваща части от заливна и незаливна тераса на левия бряг на р. Джерман, разделени от залесен стръмен скат. Археологическо проучване бе проведено само на незаливната тераса. Проведените преди кампанията обход и геофизично проучване на заливната тераса, както и направените с машина регулярно положени сондажи не показаха наличие на археологически материали.

Обектът беше проучен през април-май 2014 г. от 66 работници и екип от 13 археолози и специалисти с ръководители доц. д-р М. Тонкова (НАИМ-БАН) и доц. д-р Р. Георгиева (ИБЦТ-БАН) и зам. ръководители гл.ас. д-р Л. Лещаков (НАИМ-БАН) и д-р М. Василева.

Археологическото изследване на незаливната тераса бе осъщeствено чрез стандартна план-квадратна мрежа (квадрати 5 х 5 м) и отнемане на механични пластове до изчерпване на културните останки, с които бе наситен пластът от 0,30 до 0,70 м.Намерените археологически находки са от средните векове и 17-19 в. Бяха проучени: части от стопански или жилищни постройки от 12-13 в., маркирани с разсипи от дребни/средни по размери камъни и значително количество фрагменти от керамични съдове;
полувкопана структура от османския период с близка до правоъгълник форма  и размери 3 х 4 м, с множество фрагменти от  отухлени мазилки от падналите стени, с останки от глинобитно (отоплително?) съоръжение и гнездо от дървен стълб; ями с форма на обърнат пресечен конус (с диаметри на устията от 0,80 до 1,40 м и дълбочина до 1,50 м) от 12-13 в. и османския период; вкопана в древното ниво средновековна пещ с овална форма и размери 1,7 х 0,95 м с фрагментиран съд, въз основа на който тя бе датирана в 12-13 в.; обилни останки от глинобитни съоръжения (пещи, подници) и керамични фрагменти, принадлежащи на разрушени структури главно от средните векове.

На обекта бяха изцяло изследвани и 5 шурфа (вертикални шахти), свързани с опробване на терена за добив на делувиално злато или наносен магнетит. В дълбочина те достигат до 2,30 м. Формата и начинът им на разполагане на терена са характерни за работата на саксонските рудари, които в края на 14 в. достигат Чипровци, а към XV-ХVІІ в. се разселват на други места, включително и по р. Струма. Откритите в шахтите малко фрагменти от съдове позволяват тази дейност да се отнесе към османския период.

По време на кампанията бяха проведени консултации и експеримент „гравитационно обогатяване” с доц. Д. Вангелов и гл. ас. Д. Йовчев от ГГФ на СУ и доц. З. Цинцов от БАН.




Спасителни археологически разкопки на обект № 12, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 343+400 до км 343+510)

Анелия Божкова (НАИМ при БАН)

Спасителното археологическо проучване на обекта се проведе на два етапа:

  1. От 31.03 до 29.04. 2014 г. съгласно Договор между АПИ и НАИМ-БАН с разрешение № 40/17.03.2014 г. на името на доц. д-р Анелия Божкова – ръководител и маг. Яна Мутафчиева – зам.-ръководител;
  2. От 05.06. до 06.07. с разрешение № 40/17.03.2014 г. на името на доц. д-р Анелия Божкова – ръководител, маг. Яна Мутафчиева – зам.-ръководител и доц. д-р Стефан Александров – научен консултант.

Обектът е локализиран на 6000 кв. м, от които за предварително проучване бяха определени 600 кв. м (10%). В действителност при направения оглед в началото на теренното проучване се установи, че част от предвидения за проучване терен попада в рамките на трасе на временен път, изграден за нуждите на строителството на магистралата. Трасето на пътя се разполага върху източната и южната част на обекта.

През втория етап работата бе концентрирана в участъка между км 343+445 до км 343+510, като хумусният слой бе отнет с помощта на механизирана техника.

Резултати от проучването
В резултат на спасителното проучване през двата етапа бяха открити, проучени и документирани следните структури:

  • Голяма и дълбока яма от края на ранната желязна епоха (6 в. пр. Хр.), запълнена със сива пепелява пръст, парчета мазилки, животински кости и керамични фрагменти от съдове, работени на ръка и на грънчарско колело;
  • 6 ями със средни размери, с дълбочина до ок. 0,40 – 0,60 м, запълнени със сиво-черна пръст и въглени, с висока концентрация на керамични фрагменти, датиращи в ранната бронзова епоха – втората половина на 4 хилядолетие пр. Хр.;
  • Локализирани бяха още 6 трудно разграничими негативни структури с пръст, сходна с тази на околния терен, в които се откриха фрагменти от керамични съдове, работени на ръка, датиращи както в края на ранната желязна епоха, така и в ранната бронзова епоха;
  • В три сондажа бяха локализирани и проследени участъци от линейни негативни структури – ровове (?), с посока северозапад-югоизток, също запълнени с жълто-кафява пръст, сходна с тази на околния терен. В границите на структурите бе документирана ниска концентрация на керамични фрагменти, работени на ръка, вероятно от ранната бронзова епоха.




Спасителни археологически разкопки на обект № 14, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 346+120 до км 343+346+260)

Веселина Вандова (РИМ-Кюстендил)

Неолитното и ранносредновековно селище в м. „Герена” при с. Мурсалево се ситуира върху надзаливна тераса на левия бряг на р. Струма. Обектът има значителни размери, но в рамките на сервитута на АМ „Струма” попада само източната му част. Проучваният терен се намира в участъка от км 346+120 до км 346+260 по трасето на магистралата и обхваща площ от 8450 кв. м. Срокът, предвиден за работа на обекта, е 84 работни дни, при дебелина на културния пласт 1 м.

Проведените археологически разкопки показаха, че дебелината на културния пласт надвишава прогнозната от 1 м и достига (с вкопаните структури) до 2,00 – 2,20 м. Това налага удължаване на периода за проучване с два месеца, което ще позволи цялостно изследване на културните напластявания.

Проучени и документирани са 135 структури (жилища, съоръжения, ями, вкопавания и гробове), датиращи от периода на късния неолит (втората половина на VI хил. пр. Хр.) и от ранносредновековната епоха (IX-XI в. сл. Хр.).
Въздушна снимка на обект № 14, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км. 346+120 до км 343+346+260)
Сн. И. Вайсов


Спасителни археологически разкопки на обект № 15, ЛОТ 2, АМ „Струма“
Васил Николов (НАИМ при БАН)

От началото на м. април т.г. започнаха спасителните археологически проучвания по ЛОТ 2 на бъдещата автомагистрала „Струма“ – от Дупница до Благоевград. Както и предварително се предполагаше, най-значимият археологически паметник по тази част от трасето се оказа раннонеолитното селище в м. Деве боаз до с. Мурсалево, Кюстендилска област, съществувало през VІ хилядолетие пр. Хр. Досегашните проучвания обхванаха около 10 дка от него, което е най-голямата проучвана площ на праисторическо селище в Югоизточна Европа!

Предварителното геофизично изследване очерта невиждана картина на изрядна планировка на селището от преди 8000 години – три успоредни улици и няколко по-тесни напречни, които оформят „квартали“ с по 3-4 къщи. Това предполага силна социална организация на най-ранните европейски земеделци и скотовъдци и много добри специалисти по предварително планиране на селищната територия – доскоро недопустима хипотеза за този период. Разкопките обаче я потвърдиха. И още нещо много важно. След известен период на обитаване това село е било преднамерено запалено от неговите обитатели, които освен това са оставили в къщите цялото си имущество. Преднамереното запалване на селището поради някаква причина също предполага силна социална организация на най-ранните земеделци и скотовъдци - в този смисъл проучванията ни на брега на Струма пишат също нова страница в праисторията на Югоизточна Европа. Всъщност проучванията край Мурсалево потвърждават за сетен път тезата, че дн. български земи лежат в центъра на първата европейска цивилизация.

Опожареното селище лежи върху останките на други поне четири села, изграждани на това място пак през ранния неолит. Дебелината на останките от всички селища, съществували тук едно след друго в рамките на няколко столетия в началото на VІ хилядолетие пр. Хр е около 2,70 м, което прави този раннонеолитен културен пласт най-дебел по долината на Струма.

В проучваната площ са констатиран останки от около 25 къщи. Те са били приблизително правоъгълни, обикновено с едно помещение; стените им са били изградени от забити в земята стълбове, изплетени с лескови пръчки и обмазани от двете страни с глина. Таванът е бил сложно съоръжение от разцепени дървета и дебел глинен пласт над тях, а двускатният покрив е бил изграден от дървена конструкция и слама. В къщата е имало глинена куполна пещ, каменна мелница до нея, направени от глина върху пода кръгли и четиристранни хранилища за лимец и ечемик, може би дървена лежанка, вертикален тъкачен стан. При разкопките намираме къщите като дебел пласт от силно изпечени късове стенни и особено много тавански мазилки. Запалването на такава глинена къща е невъзможно без внасянето на голямо количество дървен материал.

Направените експресни проучвания за температурата на изпичане на късовете от стени и таван от учени в Геофизичния институт на БАН показват високи стойности, което потвърждава хипотезата за преднамерено изгаряне на селището. Тази хипотеза се дискутира от около две десетилетия в европейската научна литература, но едва селището при Мурсалево ще даде пълен и ясен отговор на базата на стотици изследвани проби, което ще бъде силен принос за късната европейска праистория.

Строителната схема на проучваното селище напомня строителни планове от по-късни времена, например т.нар. хиподамова система от І хил. пр. Хр. в гръцкия свят. Появата й в долината на Струма около пет хилядолетия преди това тепърва ще удивлява специалистите по древността.

Освен това някои от стените на къщите са били покрити с бяла боя – бялото е символ на плодородие в ранноземеделския свят. На някои места по стените са открити и части от релефни изображения – безспорен израз на представи от ранноземеделската религиозно-митологична система.

Оставените в къщите керамични съдове и предмети, които сега се откриват цели или подлежат на реставриране са много и често се срещат за първи път. Между тях се открояват пластични изображения на богинята Майка, изображения на животни, дребни предмети от камък и мида спондилус, тълкувани като белег на социален престиж, както и други предмети, които са обслужвали култа – култови масички, модели на житно зърно.






Нов елемент за праисторията на ЮИ Европа са масивните керамични „столчета“, които са поставени на пода на поне няколко къщи, а край тях са наредени керамични съдове. Засега предназначението им е неясно. Особено красиви са фините керамични съдове, орнаментирани с боя.

За първи път в едно селище се установяват останки от повече от една двуетажна къща – досега от българските земи са известни само 3-4 от това време, докато край Мурсалево при досегашните проучвания са установени поне няколко такива постройки. Двуетажните къщи свидетелстват за сложните технически познания на древните строители и са следващ белег на първата европейска цивилизация.

В периферията на разкопаваната площ са открити останки от къснонеолитни постройки, които вероятно обграждат извор. Ако се съди по значителния обем култови предмети, включително уникални антропоморфни съдове (изображения на богинята Майка), съоръжения с богата украса, керамични съдове с особени форми и т.н. може да се предположи предимно култовото им използване. Досега в дн. български земи не са срещани подобни постройки. Особената роля на този извор в живота на живеещите наоколо вероятно се запазва и по-късно – край него беше намерена и златна апликация от началото на ІV хилядолетие пр. Хр., която произхожда от Средна Европа; вероятно е оставена като вотивен дар-посвещение. Тя е единствена от този вид, намерена на  Балканите и подчертава продължаващата роля на Струмския неолитен път като основна артерия на контактите на Егейския ареал и Средна Европа в последните хилядолетия на късната праистория.

Разкопките ще продължат до края на м. ноември т.г.


Спасителни археологически разкопки на обект № 16, ЛОТ 2, АМ „Струма“ (от км 351+780 до км 351+970)
Румен Спасов (РИМ-Кюстендил)

Обект № 16 има площ 14 343 кв. м. Времетраене на теренното проучване – 160 календарни дни, 106 работни дни. Разрешение за спасително археологическо проучване № 44/17.03.2014 г.

План-квадратната мрежа на обекта включва 573 археологически квадрата.

За времето от 31.03.2014 г. (начало на разкопките на обекта) до 29.07.2014 г. са регистрирани различни по вид и дата структури. В хронологичен план същите датират от ранносредновековната епоха (между края на VΙΙ – нач. на VΙΙΙ в. и първата половина на ΧΙ в.), късножелязната епоха (VΙ-V в. пр. Хр.) и късния неолит (VΙ хилядолетие пр. Хр.).

Общото число на разкритите структури (наземни и вкопани) до този момент е 174 (жилища, ями, гробове и др.). Намерени са 234 находки (от метал, камък, глина и кост), даващи важна информация за бита и поминъка на населението, обитавало този район от долината на р. Струма през споменатите епохи. Изключително важен и твърде интересен от научна гледна точка е фактът, че на обекта се открива раннославянска керамика. Това означава, че за първи път се получават данни за раннославянската култура по течението на Средна Струма. Досега в региона не са разкривани селища и структури от този период.

Освободена (с решение на комисия) за строителство на магистралата бе полоса с шир. 7 м и дълж. 190 м (обща площ 1330 кв. м), разположена по източната периферия на обекта. В тази зона впоследствие бе прокаран път във връзка с изграждането на мост над р. Рилска.

Разчетът на предстоящата работа (съобразно общата площ на изследвания терен и прогнозна дебелина на културния пласт 1 м) предполага разкопките на обекта да бъдат извършени в рамките на предвидените срокове.

Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Известия на Националния археологически институт
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн