Първата уникална колекция възпроизвеждаща най-редките и ценни български монети от Средновековието е съвместен проект на Монетен двор на Българската народна банка и Национален археологически институт с музей при БАН. 

В този проект са възпроизведени седем монети от началото на монетосеченето по българските земи през Средновековието, което е поставено при управлението на цар Иван Асен II (1218 – 1241). 

Най-дълго и най-масово произвежданите български средновековни сребърни монети, отсичани в огромни за времето си количества, са сребърните емисии на цар Иван Александър с неговия син Михаил Асен. Монетите от този тип съставляват значителна част от съдържанието на голям брой съкровища, укрити през втората половина на XIV и началото на XV в., откривани както в българските земи, така и в съседни региони. Това са най-често намираните средновековни български монети, чието производство е продължило дори и след смъртта на Иван Александър през 1371 г., през ранните години от управлението на цар Иван Шишман. Основната причина за това е голямата популярност, която тези монети са имали всред тогавашното население, както и значителното място, което са заемали в състава на циркулационната среда. Сребърните монети на Иван Александър с Михаил Асен са продукт на най-интензивното българско монетосечене, своеобразен връх в производството на сребърни монети на Балканите през XIV в. 

Други възпроизведени монети са златната перпера и медната скифата на цар Иван Асен II, сребърна монета на цар Теодор Светослав, сребърна монета на цар Михаил Шишман, сребърни монети на цар Иван Александър и сребърна монета на цар Иван Срацимир.