BG / EN
Начало » Новини » Новини » Ранните групи на Homo sapiens в Европа са били изложени на субарктически климат
Ранните групи на Homo sapiens в Европа са били изложени на субарктически климат

23.09.2021

Нови открития за климатичните условия на ранната миграционна вълна на нашия вид в Европа през последния ледников период.

След като изследват зъбния емайл от животни, които са били част от препитанието на палеолитните хора обитавали пещерата Бачо Киро, посредством анализ на стабилния изотоп на кислорода, изследователите от Института Макс Планк за Еволюционна Антропология, Германия и от НАИМ при БАН, България, установяват, че човешките групи от ранната вълна на разпространение на нашия вид в Европа, са били изправени пред много студени климатични условия обитавайки пещерата преди 46 000 - 43 000 години. Разкритите останки от Homo sapiens и придружаващите ги археологически находки в пещерата Бачо Киро са най-старите до сега от началото на късния палеолит в Европа. Така се отваря уникален прозорец във времето. Тогава нашият вид е започна миграция от Близкия изток през Предна Азия, за да се разсели в средните ширини на Евразия. Това е част от археологическия феномен, определен като Начален късен палеолит.  

Начините по които нашият вид се е разселва в нови територии по това време, представляват важен поврат в историята на човечеството, който води до разселването на Homo sapiens из всички континенти, където обитава в разнообразни климатични условия. Механизмите улеснили първоначалните миграционни вълни все още се дискутират. Повечето хипотези досега, са базирани на сравнения на даннити от археологическите обекти с климатични данни от отдалечени райони. Интерпретацията на тези сравнения показваше, че човешките групи разчитат на промени към по -топли климатични условия, за да се придвижват на север. 

Използвайки директни доказателства от археологическите пластове в пещерата Бачо Киро, международния екип установява, че верояятно тогава хората са издържали на по- студени климатични условия, в продължение на няколко хиляди години. Те били донякъде подобни на характерните за днешна Северна Скандинавия.  

„Нашите нови данни сочат, че тези човешки групи са били по-приспособими към околната среда, която са обитавали, както и по-адаптивни към различни климатични условия“, казва водещият автор Сара Педерзани, изследовател от Института за еволюционна антропология Макс Планк (MPI-EVA). Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция в MPI-EVA, добавя: „Сега, с тези нови данни, старите хипотези трябва да се преразгледат и да се изградят нови модели на разселването на Homo sapiens в Евразия, като се вземе предвид тяхната по-голяма климатична адаптивност." 

Чрез директно изследване на археологически находки като зъбите от тревопасни животни от ловната плячка на палеолитните хора, за събиране на климатични данни, групата по палеоклимат, ръководена от Сара Педерцани и Кейт Бритън пресъздава местните климатични условия. Тези данни се отнасят конкретно до времето, когато хората са обитавали пещерата Бачо Киро. 

„Този метод позволява по-директна и точна възстановка на местните климатични условия, в сравнение с често използваната досега хронологическа аналогия между локалните археологически данни с климатични данни от отдалечени райони. Методът на стабилния изотоп на кислорода дава представа за какъв е бил животът „на земята“, казва Кейт Бритън. „Изследванията на кислородните изотопи или други начини за установяване на климатични данни директно от археологически обекти остават оскъдни за времето, когато Homo sapiens се разпространява за пръв път в Евразия ”, добавя Педерцани. Това е първото такова проучване за периода на Началния Късен палеолит. 

„Чрез този специфичен анализ включващ 179 проби се получиха много прецизни данни за летните, зимните и средногодишните температури, за периода от 50 000 до 43 000 г.- на обитаването на първата миграционна вълна на Homo sapiens в пещерата Бачо Киро“, казва Педерзани. 

Проучванията в пещерата Бачо Киро, започнали през 2015 г. се провеждат от международен екип ръководен от Николай Сираков от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН) и Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова и Шенън Макферън от MPI-EVA. Пластовете от ранното обитаване на Homo sapiens съдържат голям брой животински кости, каменни сечива и оръжия, украшения- пандантиви, мъниста и човешки останки. Според Николай Сираков и Ценка Цанова новите проучвания разкриват най-ранната поява на Homo sapiens, в Югоизточна Европа от Близкия изток и следите от неговото обитаване на пещерата в началото на Късния палеолит.

Снимка 1 

Пещерата Бачо Киро e в тясна карстова долина в централна северна България, в която под входа на пещерата е река Андъка, течаща под входа на пещерата. (Снимка: Сара Педерцани, MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0) 

Снимка 2 

Разкопките в пещерата Бачо Киро. На преден план се измерват координати на разкрити артефакти означени с цветни габърчета от пласт I датиран в Началния късен палеолит. Тук са открити останки от Homo sapiens, както и следи от неговото обитаване- каменни и костени сечива, много животински кости. Животинските останки са изследвани чрез анализи на стабилни изотопни на кислорода, за да се установят климатичните условия по това време. (Снимка: Željko Režek, MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0) 

Снимка 3 

Актуалните проучвания в пещерата Бачо Киро, 2021 г. разкриват артефакти от средния палеолит свързани с обитаване на неандерталците. Пластът I може да се различи на профила зад проучвателите като най-тъмният. Проучвателите са с маски и ръкавици, за да предпазят от пробите от замърсяване. (Снимка: Ценка Цанова, MPI-EVA Лайпциг, Лиценз: CC-BY-SA 2.0)

Снимка 4 

Зъб от див кон с висока коронка, разкрит в долните пластове на пещерата. Такива бяха анализирани за състава на кислородните изотопи в зъбния емайл, за да се установят сезонните температури по време на съществуването на животното. (Снимка: Sarah Pederzani, MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0)

Снимка 5 

Пробите от емайла на животински зъби се обработват в химическа лаборатория, за да се изолират съдържащите кислород съединения за анализ на стабилените изотопи, които дават информация за климата. Водещият автор на изследването добавя киселина към пробите, за да ги вкара в разтвор. Тъй като този процес включва използването на опасни вещества, тук се носят предпазни средства като ръкавици, престилки и щитове за лице. (Снимка: MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0)

Снимка 6 

След химическа обработка, малка част от пробите се зареждат в касетката на масспектрометъра преди анализ. Всички проби се анализират многократно, за да се осигури висока точност на резултатите. Общо в това проучване са направени повече от 500 измервания на пробите. (Снимка: MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0)

Снимка 7 

Климатичните данни са получени от съотношенията на стабилни изотопи на кислорода съдържащи се в зъбния емайл на животните с помощта на високотемпературен анализатор на химически елементи (TC/EA), свързан към масспектрометър за изотопи (IRMS) в Института за еволюционна антропология на Макс Планк. (Снимка: MPI-EVA Лайпциг, лиценз: CC-BY-SA 2.0)

© 2021 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн