Излезе от печат новият том XLVII на „Известия на Националния археологически институт“ на НАИМ при БАН. Настоящият сборник е посветен на Румен Катинчаров със съставител проф. д-р Диана Гергова и под редакцията на д-р Жени Василева и Татяна Стефанова от НАИМ при БАН. Томът съдържа статии от петдесет и трима български и чуждестранни учени – археолози, историци, геолози, геофизици и реставратори.  

В тома е представена професионалната биография на Румен Катинчаров, както и пълна библиографска справка. В сборника са включени и спомени на приятели и колеги на Румен Катинчаров. 

Онлайн версията (със свободен достъп) вече е достъпна на адрес: https://series.naim.bg/index.php/BNAI, откъдето можете да я свалите като PDF файл. 

Румен Василев Катинчаров е роден на 19 април 1934 г. в гр. Якоруда, Благоевградски окръг. Завършва прогимназия в гр. Якоруда, а по-късно гимназия в гр. Велинград. През 1954 г. е приет за студент във Философско-исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършва висшето си образование през 1959 г. със специалност история и профил музейно дело и археология. 

През октомври 1960 г. постъпва на работа в Археологически институт и музей при БАН като специалист археолог. През 1977 г. защитава дисертация на тема „Бронзовата епоха в Югоизточна България” с рецензенти проф. Георги Георгиев и проф. Мария Чичикова. Същата година чете лекции в Амстердамския университет, Холандия.  

Румен Катинчаров е сред основните ръководители в изграждането на експозицията на НАИМ БАН. През годините води редица курсове и спецкурсове по Бронзова епоха в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител е на аспиранти и дипломанти, между които и редица аспиранти от Виетнам. 

През 1981 г. е избран за директор на Национален археологически музей, а през 1983 г. за заместник директор на Археологически институт. Между 1982 и 1989 г завежда секция Праистория. От ноември 1985 г. до декември 1994 г. е директор на Национален Исторически Музей – София.  

Автор е над 60 научни студии и публикации в България и чужбина. Научните интереси на ст. н.с д-р Румен Катинчаров са насочени главно към въпроси на периодизацията и хронологията на Бронзовата епоха, обществена структура, религиозния живот през Бронзовата епоха и др. Катинчаров е и сред първите български археолози, проследяващи културните контакти на днешните български земи с Микена, Троада и др. региони през Бронзовата епоха. 

Румен Катинчаров е член на авторския колектив на том I на Многотомната история на България. Участва в написването и редактирането на съвместната българо-съветска монография „Езеро. Раннобронзовото селище”, публикувана през 1979 г. Дългогодишен член на редколегията на списание „Археология” и на редколегията на българо-съветската поредица „Студиа прехисторика”. 

Като археолог и специалист по Бронзова епоха Румен Катинчаров участва активно в редица археологически проучвания в днешните български земи – селищна могила Езеро, Сливенско, селищна могила Чавдар, Софийско, селищна могила при град Казанлък, селищна могила при Стара Загора и др. Като научен ръководител Румен Катинчаров ръководи разкопките при пещера Магурата, надгробна могила при с. Главан, Старозагорско, селищна могила Нова Загора, селищна могила Юнаците, Пазарджишко и праисторическото селище до с. Балей, Видинско. През 1977 г. става ръководител на българо-холандската археологическа експедиция на селищна могила Дядово, Сливенско.  

Румен Катинчаров участва в редица международни научни конгреси и симпозиуми в България и чужбина.