Излезе от печат монографията „Непознатият римски лимес в България. Част 1. Между реките Вит и Осъм“ с автор професор д-р Сергей Торбатов от Секция за антична археология на НАИМ при БАН. Книгата е двуезична, на български и английски езици. 

Настоящата първа част от планираната поредица съдържа детайлно проучване на много слабо познатия участък от Дунавския лимес между реките Вит и Осъм. 

Съвременната дунавска граница на България по различно време в периода от началото на І в. до последната четвърт на VІІ в. е съставлявала интегрална част от северната граница на Римската империя – т. нар. Дунавски лимес. 

Внимателният анализ на писмените извори и епиграфските свидетелства показва, че до III в. сл.Хр. включително терминът limes се среща твърде рядко и се употребява в смисъл на „военен път” или „сухоземна граница”, като в нито едно от споменаванията няма и намек, че под limes се е подразбирала съвкупност от отбранителни съоръжения или особена форма на военно-административна организация. От IV в. насетне терминът получава много широко разпространение, но и през този период той няма фортификационна стойност и не означава система от гранични укрепления, а обособена област, обхващаща част от дадена гранична провинция и намираща се под юрисдикцията на специален военен командир с титла dux (в отделни случаи – comes). Следователно, през късната античност limes следва да се разбира като военно-административно понятие с приблизителен смисъл на „гранична зона”, очертаващо териториалния обхват на компетенциите на конкретен дукс. 

Така или иначе, но терминът limes, в смисъл на укрепена и отбранявана граница със специфична, прецизно планирана и изградена фортификационна и спомагателна инфраструктура, свързана с военен път, се ползва с изключително широка популярност и е придобил аксиоматична стойност в съвременната историография. 

Античните писмени източници са съхранили 54 топонима, със сигурност свързани с инфраструктурата на коментирания участък от Дунавския лимес: имена на пътни станции по протежението на Крайдунавския път, легионни лагери, лагери на помощни части, по-малки военни укрепления, късноримски и ранновизантийски укрепени селища с различен правен статут. Допуска се, че някои от тези топоними се отнасят до едни и същи обекти, които по различни причини са били по-късно преименувани. Специално трябва да се отбележи, че почти половината от тях все още не са еднозначно локализирани, а последните изследвания показват, че, макар и общоприета, предложената идентификация на някои драстично противоречи на античните писмени свидетелства и на археологическите реалности. 

От друга страна, теренните обходи и археологическите разкопки са установили останки от повече от 70 укрепени обекта по Дунавския бряг, датировката на огромното мнозинство от които със сигурност или с много висока степен на вероятност се отнася към римската, късноримската или ранновизантийската епохи. Наличната информация за част от тях обаче е доста остаряла, непълна или със съмнителна научна стойност. Освен това, драстичните ландшафтни и хидрологични преобразувания в крайбрежната зона на р. Дунав през последните стотина години, както и твърде големите вариации и чести промени в местната топонимична номенклатура, често силно затрудняват ползването на по-старите сведения за конкретни обекти. Изтъкнатото до тук ясно показва, че е дошло време наличната към момента информация за българския участък от римския Дунавски лимес да бъде подложена на детайлна теренна проверка и преосмисляне. 

Разумният подход към това огромно предизвикателство е в подготовката на отделни критично-аналитични изследвания за обособени микрорегиони и групи обекти. Съвкупността от тези изследвания ще представлява своеобразен синтез за същността, структурата и историческото развитие на римския Дунавски лимес в пределите на България, който в значителна степен ще е лишен от присъщите на досегашната историография дефекти в интерпретацията на широк кръг от взаимосвързани проблеми. 

С. Торбатов. Непознатият римски лимес в България. Част 1. Между реките Вит и Осъм. Издателство Faber, Велико Търново, 2021, 240 с. (билингва); ISBN 978-619-00-1245-0. 

Page BreakThe monograph The Unknown Roman Limes in Bulgaria. Part 1. Between the Vit and the Osam rivers by Professor Dr. Sergey Torbatov from the Department of Classic Archaeology, has been published