BG / EN
Начало » Новини » Новини » Мелник – 50 години теренни археологически проучвания
Мелник – 50 години теренни археологически проучвания

08.04.2022

През 2021 г. се навършиха 50 години от началото на дългосрочната програма за проучване и опазване на богатото културно наследство на Мелник – един от най-бележитите и най-древни исторически градове в България и на Балканите, днес Национален археологически резерват. Тя беше инициирана от Министерство на културата и Българската академия на науките, под надслов „Мелник – кръстопът на цивилизации“, с крайна цел превръщането му в център на българския и международен туризъм. Археологическите разкопки в град Мелник се провеждат под егидата на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, в партньорство с Националния институт за недвижимо културно наследство, Регионален исторически музей – Благоевград (РИМ – Благоевград) / Градски исторически музей – Мелник (до 1994 г.) и Археологически музей Сандански / Филиал Музей за история на Мелник (от 1995 г. и досега). Проучванията са подпомагани в отделни периоди и от Националния исторически музей, Нов български университет и частни спонсори. Първоначален ръководител на системните разкопки в Мелник е доц. Соня Георгиева, а от 1980 г. до сега – проф. д.и.н. Виолета Нешева (обр. 1 – 2). 

В изминалите пет десетилетия са извършени редовни и спасителни разкопки и наблюдения на 22 църкви и 4 манастира, крепостни съоръжения, 17 водохранилища, над 40 жилищни и стопански сгради и различни съоръжения. Резултатите от проучванията са отразени в множество публикации – седем монографии и множество научни и научно-популярни статии и студии (обр. 3 – 4). Проучените недвижими културни ценности могат да се видят на място, а откритите артефакти запълват значителна част от фондовете и залите на РИМ – Благоевград и на Музея за история на Мелник. 

*** 

Проучено е ядрото на старинния град – платото „Свети Никола“ с основни архитектурни паметници: Военната резиденция на владетелите на Мелник (обр. 5), Митрополитският ансамбъл с църквата „Св. Никола“ (обр. 6), напречна крепостна стена, разполовяваща платото, манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“, построен в периода 1209 – 1211 г. от българския деспот Алексий Слав, манастирът „Св. Харалампий“ – „Св. Архангели“, издигнат през 1205 – 1206 г., както и 12 водохранилища. 

В подножието на крепостта, на мястото на днешния град, където са били кварталите на Мелник през Средновековието и Възраждането, са проучени значителни сектори в централната част – на възвишението Чатала и в околностите му, с ред жилищни и стопански сгради и съоръжения. Емблематична сред тях е т. нар. Болярска къща – основна част от двореца на управителите на Мелник, част от която е издигната още през ХІІІ в. (обр. 7). 

Археологическите данни са важен извор за историята на Мелник. Благодарение на тях е изяснено възникването на селището през Античността – като малък тракийски охранителен и контролен кръстопътен пункт по време на колонизацията на земите по Средна Струма при похода на Александър Македонски през 340 г. пр. Хр. През римската епоха (І – ІV в.) селището се разраства като център на императорски домен – saltus, основан от император Траян през 97 г. Вероятното му име е Гареск. През VІ в. е най-важна крепост при нашествията на славяни, авари и българи в хинтерланда на Солун. През ІХ в. възниква старобългарският град-крепост Мелник, превърнал се в началото на ХІ в. в главен градски опорен пункт в епичната война между цар Самуил и император Василий ІІ Българоубиец. Най-бляскавият период в развитието му е в първите десетилетия на ХІІІ в., когато е столица на самостоятелната държава на българския аристократ деспот Алексий Слав. След него Мелник е владение ту на българи, ту на византийци и сърби – в него резидират различни най-високопоставени балкански велможи, които наслагват усилията си в неговия възход като най-голям политически, административен, стопански и културен център по Средна Струма, независимо от политическата конюнктура. 

*** 

Участници в проучвателския екип на Мелник: археолозите Димка Стоянова-Серафимова, д-р Борис Цветков, доц. д-р Дора  Димитрова, Георги Стоянов, ас. Цветана Комитова, Оля Миланова, в отделни години – Елена Георгиева, Людмила Иванова, Иван Балджиев,  Юлиана Дончева, Весела Писарова, Владимир Петков, доц. д-р Стоян Попов, гл. ас. д-р Здравка Коркутова, д-р Методи Златков; епиграфите проф. д-р Василка Герасимова-Томова и доц. д-р Катерина Венедикова, нумизматите доц.  д-р Владимир Пенчев, Маргарита Андонова, проф. д-р Дочка Владимирова-Аладжова, архитектите Златка Кирова, Никола Мушанов, Милена Живкова, проф. д-р Красимира Вачева, гл. ас. д-р Валентина Дочева и Юлий Фърков, архитектурни проектанти Теодора Никова, Петър Димитров, Елена Крондева, художници-реставратори Лозинка Койнова, Александър Пенев, Росица Пенева, доц. д-р Иван Ванев, керамик-реставратори Габриела Владимирова и Руска Манджукова, фотографи Роза Станева, Мария Йовкова, Катя Карабельова и Красимир Георгиев.

© 2022 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн