BG / EN
Начало » Новини » Новини » Нов брой № 27 на списание "Интердисциплинарни изследвания"
Нов брой № 27 на списание "Интердисциплинарни изследвания"

27.05.2022

Излезе от печат новият брой № 27 на списание "Интердисциплинарни изследвания", издание на Националния археологически институт с музей при БАН. 

В настоящият брой са включени четири публикации на различни теми. Първата статия представя резултатите от изследването на растенията и растителната храна в погребалната обредност в римската провинция Тракия, представяйки данните от първичните археоботанични анализи на растителни останки, открити в гробове с трупоизгаряне в надгробни могили № 4 и № 5 в м. Големия кайряк, Ямболско, датирани във II в. сл.Хр. През 2018 г., по време на археологическото проучване на двете могили са събрани 26 проби, в които са идентифицирани овъглени останки от 10 растителни вида. Сходствата в резултатите от отделните структури свидетелстват за поставянето на ритуална храна на кладата – хляб, зърно, плодове и ядки. Особен интерес предизвиква структура 2А, където растителните „дарове“ са най-многобройни. Сред тях са и голямо количество останки от ядки и шишарки на средиземноморски чадърест бор (Pinus pinea L.), смятани за луксозна вносна стока. Антракологичният анализ показва, че използваните за кладата дървесни видове са такива, които развиват висока температура при горене – бук (Fagus sylvatica), дъб (Quercus sp.) и бор (Pinus sp.). Резултатите от изследването дават основание на Ханна Христова да приеме, че изследваните археоботанични материали успешно допълват данните за местните и импортните растителни видове, както и за мястото им в погребалната обредност през II в. сл. Хр. в римската провинция Тракия. 

Втората сататията е посветена на прилагането на модерни фотографски техники при документиране на графити от средновековни църкви в град Несебър. Рефлексно-преобразувателна фотография, фотограметрия и гигапикселова панорамна фотография са били използвани при документиране на графитни изображения на кораби в църквите „Св. Спас“, „Св. Стефан“, „Св. Йоан Алитургетос“ и „Св. Тодор“. Целта на проекта, в който са участвали авторите на статията Здравка Георгиева, Найден Прахов, Миглена Райковска, Кристен Джон и Кристи Лий-Сийтън, е да се създаде архив и цялостна база данни, отговарящи на съвременните стандарти и технически възможности за научна документация. Авторите демонстрират предимствата на тези техники при подробното проучване на графитите, при оценката на тяхното физическо състояние и възможностите за публикуването и представянето им според съвременните стандарти. 

Статията на Цветана Попова представя нови археоботанични данни за появата на маслината на територията на България. Находки на маслини в археологическите обекти досега почти не са регистрирани въпреки значителните археоботанични изследвания. Статията се фокусира върху резултатите от археоботанични изледвания на овъглени останки от маслини, открити в 9 археологически обекта на територията на страната. В резултат на анализите се доказва, че най-ранните находки на култивираната форма Olea europaea subsp. Europeа от територията на България се датират между V и III век пр.Хр. Материалът, получен от ритуалните огнища в некропола на територията на Созопол (Аполония Понтика), дава важна информация за някои от практиките при погребалните обреди, свързани с използването на растения. В тази връзка археоботаничните доказателства от тези 9 археологически обекта представляват особен интерес. Очевидно е, че през III в. пр. н. е. маслините са били внесени заедно с други видове, като шам фъстък, пиния, фурми и др. Присъствието `и показва външни контакти със Средиземноморския регион. Получената информация върля светлина върху значението на Olea europaea subsp. europea, не само като хранителен ресурс, но и като важен атрибутивен елемент в ритуалните практики. 

Последната статия на Селена Витезович представя използването на черупки от мекотели за орнаменти през бронзовата епоха в Южнокарпатския басейн. Гладките им повърхности и блестящите цветове са някои от причините те да бъдат естетически привлекателни за много праисторически общности. Орнаментите, направени от черупки, често са имали символична стойност – те са били използвани за показване на статут, престиж, принадлежност към група и могат да бъдат индикатори за търговски и обменни маршрути. Въпреки това те са получили по-малко внимание от изследователите. В статията е направен преглед на използването на черупки за орнаменти в културата Марос от бронзовата епоха в Южнокарпатския басейн. Досега те са били анализирани само в контекста на погребалния инвентар и връзката им с други накити. Те обаче могат да дадат допълнителна информация за някои от символните аспекти и културното отношение към определени суровини, както и някои аспекти на търговията и обмена. 

Онлайн версията (със свободен достъп) вече е достъпна на адрес https://publications.naim.bg/index.php/IntStudies, откъдето можете да я свалите като pdf файл.
© 2022 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн