Конференцията ще се проведе в гр. Созопол на 25 и 26 юни 2022 г. Тя се посвещава на 100-годишнината от първите разкопки на Националния археологически институт и Музей при БАН (НАИМ при БАН) в Созопол и 20 години от началото на Френско-българската археологическа мисия.

НАИМ при БАН и археологическите проучвания на Аполония Понтийска

Интересът към старините на милетската колония Аполония Понтийска датира още от времето на Руско-турската война през 1828 – 1829 г. След първите разкопки на консулите А. Гофас, А. Чаховской и Александър Дегран на надгробни могили в района на Созопол и на о-в Св. Кирик в края на XIX – началото на XX в., десетки специалисти от Археологическия музей и институт - София (по-късно НАИМ при БАН) посвещават своите изследвания на Аполония. С цел да установи местоположението на Аполонийския некропол през 1912 г. Народният археологически музей в София организира сондажни разкопки под ръководството на Богдан Филов по склоновете на височините „Св. Илия“ и „Св. Марина“ около Созопол.

През 1924 г. Васил Миков прави археологически сондажи на о-в Св. Кирик, предхождащи построяването на Рибарското училище. Разкрити са основи от сгради, гробове, фрагменти от съдове, бронзови монети и др. Авторът публикува и мраморен блок с посвещение на Аполон Иетрос.

Периодът 1946 – 1949 г. е белязан от мащабни археологически проучвания на аполонийския некропол на Харманския плаж (м. Калфата), проведени от екип на Археологическия институт под ръководството на Иван Венедиков. Разкрити са 801 гробни съоръжения, които се отнасят към времето от втората половина на V до края на ІІІ в. пр.Хр. Същият екип прави разкопки и в Морската градина на Созопол, където са открити 89 гроба. датирани в ІІІ – ІІ в. пр.Хр. и римската епоха.

Съвременни строителни работи в м. „Калфата/Буджака” предизвикаха възобновяването на проучванията на аполонийския некропол в м. Калфата през 1992 г. ръководени от Кръстина Панайотова. Спасителните разкопки в м. Калфата, на п-ов Буджака и в кв. Харманите продължават и до сега, ръководени или с участието на редица специалисти от НАИМ. Проучени са над 2000 гробни съоръжения, стотици останки от пост-погребални ритуали и хиляди артефакти (някои от които са реставрирани в Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ при БАН), публикувани са множество статии и монографии.

В началото на ХХI в. няколко екипа от специалисти, ръководени от Анелия Божкова, Веселка Кацарова, Стефан Александров проучват могилния некропол на нос Колокита. През 2007 г. Методи Даскалов и Катя Трендафилова проучват средновековна църква в м. Солинария. От 2009 г. до сега, под ръководството на Кръстина Панайотова продължават разкопките на о-в Св. Кирик, където е локализиран теменосът на Аполон Иетрос. Екип от специалисти от НАИМ при БАН, ръководен от Кръстина Панайотова проучва и антично светилище и средновековни базилика и некропол на нос Скамни в стария град Созопол през периода от 2011 г. до 2016 г. Освен на сушата, специалисти от НАИМ при БАН извършват заедно с Центъра за подводна археология в Созопол подводни проучвания в акваторията на града.

В същото време няколко изследователски програми, обединяващи български и чуждестранни институции, проявяват интерес към територията на Аполония или икономическите дейности на града. Част от тези проучвания от 2002 г. до сега се извършват в изпълнение на българо-френски научно-изследователски проекти по договор между НАИМ при БАН и университета Екс – Марсилия и Музея Лувър. В резултат на това сътрудничество са проучени части от аполонийския некропол в м. Калфата и от територията на града в м. Месарите и Св. Марина.

Редица находки, открити в Созопол са представени в много български и чуждестранни изложби, между които е изложбата „Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите” през 2018 г.

Основната цел на тази конференция е да се направи синтез на исторически, археологически, епиграфски, нумизматични и мултидисциплинарни проучвания на Аполония през един дълъг хронологичен период – от основаването ѝ до влючването на града в границите на римската империя.

За повече информация вижте програмата на конференцията на български език, както и на английски език.