Исторически музей – Балчик гостува на Националния археологически музей с временната постерна изложба „Храмът на Понтийската майка на боговете – Кибела от Дионисополис“ (15.02 – 21.05.2023). Дионисополис (античното селище под днешния Балчик) възниква през VI в. пр.Хр. Разкритите при археологически разкопки обществени сгради, крепостни съоръжения, гробници с богат погребален инвентар, множество епиграфски паметници и разнообразни градски монети, сечени в продължение на повече от пет века, свидетелстват за проспериращо селище с градско самоуправление, което е било обитавано от елини, траки и скити. През Ι в. градът попада в границите на римската провинция Долна Мизия, а от края на ΙΙΙ в. е един от главните градове в провинция Скития. Дионисополис е разрушен и изоставен от жителите му след страшно природно бедствие, което станало в средата на VI в. сл. Хр. Според Теофан Изповедник през 544/545 г. морето се надигнало и навлязло четири мили навътре в сушата... Огромната приливна вълна вероятно била предизивикана от земетресение с епицентър в морето. Именно тогава върху античния град се свлякла земна маса от околните височини, „запечатвайки“ съществуващите сгради. И така през 2007 археолозите се натъкват на останките от храма на Понтийската Майка на боговете.

Храмът е изграден от масивни каменни блокове (квадри) и има правоъгълен план, с размери 8,70 Χ 11,47 м. Сградата се състои от предверие (пронаос) и централна зала (наос), с вход от юг. Фасадата е била обърната към морския бряг. Съставена е от две челни, издадени напред надлъжни зидове (анти) и две йонийски колони, поддържащи антамблеман (архитрав, фриз и корниз) с релефна украса от окичени с лаврови гирлянди бичи черепи (букрании) и зъборез. Пред фасадата има стълбище с четири стъпала и праг. Зданието е имало двускатен покрив с покритие от плоски керемиди от коринтски тип и извити керемиди от лаконски тип. Вътрешните стени са били измазани и покрити с мраморни облицовъчни плочи. В централната зала, точно срещу входа, е била разположена плитка ниша (едикула), издигната върху подиум и увенчана с триъгълен фронтон, в която е била поставена храмовата статуя. Фронтонът на едикулата е украсен с релефно изображение на Хелиос с лъчиста корона на главата и четири коня. Храмът е построен в първата половина на ΙΙΙ в. пр.Хр. и е функционирала до първата четвърт на ΙV в.

Настоящата постерна изложба представя постери с 3D въстановки на култовата постройка и снимки на най-интересните находки: варовикови и мраморни скулпутрни изображения на хора и божества: Хелиос, Херакъл, Тракийския конник, Деметра/Афродита. Най-многобройната група от статуетки, статуи и релефи са с изображения, които представят Понтийската Майка на боговете като Кибела. Освен мраморни и варовикови статуи в храма е имало и сребърна статуя на богинята, за което научаваме от постамент с надпис на латински език (Ι – ΙΙΙ в.). При разкопките са разкрити над тридесет надписа, както и многобройни графити върху парчета от мазилка, даващи информация за имената на богинята, за честваните празници и ритуали, за съдържанието на посвещенията и за съществувалите по това време култови сдружения.

Използвана литература:

Лазаренко и др. 2013: И. Лазаренко, Е. Мирчева, Р. Енчева, Д. Стоянова, Н. Шаранков. Храмът на Понтийската майка на боговете в Дионисополис. Варна, 2013.