BG / EN
Начало » Новини » Новини » Публична лекция на гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова от НАИМ-БАН на тема „Скалният манастир при Мурфатлар – един проект на НАИМ–БАН в Северна Добруджа“
Публична лекция на гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова от НАИМ-БАН на тема „Скалният манастир при Мурфатлар – един проект на НАИМ–БАН в Северна Добруджа“

07.12.2023

На 12.12.2023 г. (вторник) от 17.00 ч., в сградата на Националния археологически институт с музей на площад „Атанас Буров‟ № 1 (срещу Президентството), гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова ще изнесе лекция от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“, в която ще представи резултатите от новите проучвания на екип на НАИМ-БАН в скалния манастир при Мурфатлар (дн. Северна Добруджа, Румъния) през 2021 – 2023 г. Презентацията е във връзка с участието на НАИМ-БАН в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”.

Скалният манастир при с. Мурфатлар, обл. Констанца, е паметник с национално значение за две държави, чиято обща граница разделя историко-географската област Добруджа, в която той се намира – Република България и Република Румъния. Мурфатларският манастир е средновековен религиозен комплекс, който е добре познат на научната общност, ако и да не е изцяло проучен и документиран. Най-разпознаваеми от него са стотиците графити: рисунки и надписи, които (особено надписите) са били предмет на задълбочени дебати в десетилетията след откриването му през 1957 г. от екипа на проф. Йон Барня (1913 – 2004) от Археологическия институт в Букурещ. Утвърдената датировка на комплекса е в края на IX – началото на XI век.

Деструктивният фактор на природната среда, който обезличава надписите, а и самата инфраструктура на комплекса – от една страна, както и някои слабости на досегашната графична документация – от друга страна, бяха основателните причини НАИМ-БАН да инициира собствена експедиция с една основна цел – нова цялостна документация на най-важните и застрашени участъци от манастира. Теренните дейности се осъществиха в 4 етапа, проведени в периода 2021 – 2023 г. В интердисциплинарния екип участваха специалисти от седем научни институции от страната и чужбина. За този период бяха предприети 3 лазерни сканирания, които онагледиха с 3D модели централните и западните участъци, в които се намират четири църкви, два параклиса, две крипти, четири галерии, една скална ниша и една шахта. Документирани са около 500 графита, от които 126 надписа, или два пъти повече от известните досега. Някои от тях променят досега утвърдената горна хронологическа граница – от началото на XI до втората половина на XIII в.

Евгения Коматарова-Балинова завършва археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2004 г. В периода 2007 – 2010 е докторант на Националния археологически институт при Българската академия на науките. Работи по проблемите на Ранното средновековие в Източна Европа. Като редови член или пък в ръководството на изследователски екипи е участвала в разкопките на биритуалния некропол при Балчик, Кръглата каменна площадка в Плиска, Хайрединския вал, а също така на Пастирското градище (Украйна), Семикаракорското градище, селището Криничное и средновековни некрополи на полуостров Самарска Лука (Русия). През 2021 г. печели финансиране по вътрешен проект на НАИМ-БАН: „Кръглата каменна площадка в Плиска: строителни материали, графити, знаци и надписи”, в който скалния манастир при Мурфатлар и манастира при Равна са използвани като сравнителна база. В периода 2021 – 2023 г. е научен координатор по двустранното споразумение между Националния археологически институт с музей – БАН и Музея за национална история и археология в Констанца с предмет: „Проучване и документиране на скалния манастир при Мурфатлар”. В същия период ръководи и теренните дейности там.

© 2024 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн