На 14 февруари 2024 г. бе открита временна изложба „Българска археология 2023“. На откриването присъстваха арх. Чавдар Георгиев, заместник-министър на културата, Амелия Гешева, заместник-министър на културата, член-кореспондент Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН, доц. Пламен Славов, съветник по култура на Президента на Република България, дипломатически представители, директори на музеи и културни институти в София.

Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей за седемнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 23 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Провадия, Приморско, Средец, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.

Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания през 2023 г. са илюстрирани чрез постери за близо 50 обекта.

Изложбата „Българска археология 2023“ може да бъде посетена в Централна зала на НАИМ от 15 февруари до 26 май 2024 г.