Последните разкопки в пещера „Бачо Киро“, проведени от 2015 до 2021 г., предоставиха важна информация за технологичните и поведенчески промени на ранните Homo sapiens по време на началния късен палеолит. Каменните ансамбли от обекта, датирани между 45,040 и 43,280 cal BP, включват над две хиляди артефакта, които се свързват с обитаването и препитанието на първите Homo sapiens заселили се в района след кратко съжителство с последните неандерталци.

Кремъчните сечива произхождат предимно от пласт I, разкрити заедно с многобройни фаунистични останки, сечива изработени от животински кости, човешки останки и други културни останки като лични украшения- висулки (пандантиви), изработени главно от зъби на пещерна мечка и камък. Публикуваното изследване предоставя нови данни за произ хода,производствените техники и използването на тези кремъчни инструменти, разширя вайки нашите познания за техническите иновации и икономическата адаптация на древните модерни хора. Статията акцентира върху произхода на кремъчните суровини, технологията на производство на пластини, както и подходите при преработка и преизползване на кремъчните инструменти на място в пещерата.

Ключови открития:

Анализът на суровините показва, че древните Homo sapiens, обитавали пещерата „Бачо Киро“ (Централна северна България), са се снабдявали с долнокреден кремък от района на Лудогорието в Североизточна България и горнокреден кремък от района на Никопол, на река Дунав. Това подчертава тяхната значителна мобилност, транспортиране на готови продукти (пластини) и логистични мрежи, обхващащи разстояния до 190 км.

Технико-икономическият и типологически анализ на транспортираните кремъчни пласти ни показва прилагането както на еднопосочна, така и на двупосочна нелевалоазка пласти нова технология, която се различава от технологията на предходните неандерталци. Установява се и че кремъчните сечива са били систематично фрагментирани и прера ботвани на място в пещерата чрез техниката на двуполюсно разломяване върху подложка. Това отразява както сложния процес на преработка и подръжка на инструментите в резултат на увеличаване на дейностите в пещерата, така и динамичната и адаптивна икономика, която вероятно е следствие и от ползването на по-отдалечените източници на висококачествен кремък. Относно културното и поведенческо развитие сведенията за изработка на каменни и костни сечива на място в пещерата предполагат увеличаване на животинската плячка и дейностите по транжирането, изработване на костни инструменти, лични украшения - пандантиви. Тези находки показват напреднали културни практики и адаптивен отговор на екологичните предизвикателства, подчертавайки поведенческата гъвкавост на ранните Homo sapiens в началния късен палеолит.

Пещерата „Бачо Киро“ е ключова за разбирането на технологичното и поведенческото раз витие на древните Homo sapiens в Западна Евразия. Добре датираните контексти и ансам бли предоставят детайлна картина за началния късен палеолит и разселването на Homo sapiens, като подчертават значителната им поведенческа гъвкавост и адаптивност. Проек тира се бъдещите изследвания да разгледат тази динамика чрез детайлен простран ствен анализ и проучване на икономиката на каменните суровини.

„Пещерата „Бачо Киро“ предоставя изключителна възможност за разбиране на технологиите и начините на препитание на ранните Homo sapiens,“ казва Ценка Цанова, водещ автор на статията и координатор на изследванията. „Нашите открития подчертават напредъка и адаптивността на тези древни Homo sapiens заселили се между Дунав и Стара планина.“

„В изявен контраст с предходното поведение на неандерталците, анализът на произхода на суровините от пещерата „Бачо Киро“ показва как първите европейски Homo sapiens са пла нирали своите материални нужди доста преди пристигането си в пещерата,“ заключава Венсан Делвинь, специалистът по петрология в изследването на кремъчната колекция от „Бачо Киро“. „Това наблюдение предвещава движенията на древните съвременни хора през следващите 30 хилядолетия, когато групите развиват мобилни системи между лагери, поня кога разположени на стотици километри един от друг.“

"Установените в пещерата Бачо Киро иновации, адаптации и промени в поведението на ранните Homo sapiens в Европа не са изолирани, временни или случайни. Например, систе матичното им снабдяване с качествена каменна суровина - кремък и пластини от него, от отдалечени находища, е един от предвестниците на още по-голямата предприемчивост и мобилност в следващото развитие на тази популация: охотно придвижване далеч на изток, с кратки (вероятно рядко по-дългосрочни) разселвания през Средна, Източна и Североиз точна Азия, до значимото й участие в колонизацията на Новия свят."- обобщава Н. Сираков, ръководител на последните разкопки.

За допълнителна информация и висококачествени изображения, моля, свържете се с Ценка Цанова, email: tsenka.tsanova@unibo.it

Обр. 1. Част от екипа археолози и сътрудници на българо-германската експедиция през 2021 г., пред входа на пещера „Бачо Киро“. Заден ред отляво надясно: Боряна Милушева, Лъчезар Витанов, Стефан Симеонов, Шанън Макферън, Николай Сираков, Иван Станев(+), първи ред отляво надясно: Венцислава Иванова, Йоанна Димитрова, Елена Начева, Ценка Цанова , Жан-Жак Юблен, Елка Анастасова, фото- В. Симеонов.

Обр. 2 (заглавен). Разкопките в пещерата „Бачо Киро“ през сезон 2021 разкриват нови артефакти от неандерталските заселвания през средния палеолит. Пласт I, свързан с обитаването на Homo sapiens през началния късен палеолит, се вижда на заден план като тъмна ивица в профила. Археолозите носят маски и ръкавици, за да минимизират замърсяването на пробите, които систематично се събират за молекулярни анализи. © MPI-EVA/ Ц. Цанова.

Обр. 3. Кремъчни и костни находки от началния късен палеолит в пластове I и J от пещера та „Бачо Киро“- 1-5 Заострени пластини (кремъчни остриета), 6-7 Каменно мънисто от псамит (вид пясъчник ), 8 Мънисто от бивна на мамут, 9 Гладилка изработена от кост, 10 Висулка - пробит зъб на животно, 11 Зъб - долен кътник на H. sapiens, Рисунки: Ивайло Крумов; фотоси: Ц. Цанова (1- 4, 6), Н. Мартисиус (7, 8, 10), Ш. Макферън (11).

Обр. 4. Анализ на три аспекта на каменните колекции от пещерата „Бачо Киро“ в Нацио налния исторически музей в София през 2022 г.: вдясно - Ж. Марейрош изследва следите от употреба; в средата - В. Делвинь идентифицира суровината; вляво, Ц. Цанова въвежда данни за технологията; фото: Е. Ендарова.

Обр. 5. Част от изследователския екип на българо-немския проект и други участници пред паметника на Бачо Киро в къщата за гости Платекс, Дряново, октомври 2019 г. Отляво надясно, заден ред: Наоми Мартисиус, Матея Хайдиняк, Ивайло Крумов, Свобода Сиракова, Десислава Филчева и Вайълет Фиш, Елка Анастасова (горе), Елена Ендарова; На преден план отляво надясно: Владимир Лафчийски, Николай Сираков, Николай Захариев, Росен Спасов, Ценка Цанова, Педро Хорта и Сванте Пеебо; фото: П. Петрунов.