BG / EN
Начало » Новини » Новини » Пета Национална археологическа изложба „Българска археология 2011”
Пета Национална археологическа изложба „Българска археология 2011”

08.02.2012
За пета поредна година Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките организира и е любезен домакин на Националната археологическа изложба “Българска археология 2011”. Тя представя резултатите от последните теренни проучвания през изминалия сезон. Тази година съорганизатори на изложбата са 21 исторически и археологически музеи в страната. Заради силния интерес към постиженията на българската археология през тази година продължителността на изложбата ще бъде три месеца и половина: от Деня на археолога – 14 февруари до 31 май 2012 г.

Откриването ще бъде на 14 февруари от 17.00 часа в Централната зала на Националния археологически музей, а самата временна експозиция ще бъде подредена в залата за временни експозиции”ю.

2011 година беше забележителна за българската археология. През тази археологическа година откритията и находките не бяха малко. Като основни акценти в изложбата се открояват праисторическите проучвания на селището при Ябълково, Хасковско, с ръководител доц. д-р Красимир Лещаков (Софийски университет “Св. Климент Охридски”). В неолитното селище бяха открити прекрасно орнаментирани съдове от началото на този период. Също така интересни и важни са керамичните съдове от разкопките на селищната могила при с. Юнаците, Пазарджишко, с ръководител доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ-БАН). Великолепни предмети от гробни комплекси постъпиха във фонда на РИМ-Сливен от проучваните могили от Диана Димитрова (НАИМ-БАН), датиращи от ранната бронзова епоха – аскос, бронзови брадви и златно украшение.

От етапа на прехода между праисторията и античността, периода на къснобронзовата и ранножелязната епоха, най-силно впечатление правят проучванията на златодобивните рудници при Ада тепе, Крумовградско с ръководител гл. ас. д-р Христо Попов (НАИМ-БАН) и гл. ас. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) – съръководител. При разкопките на обекта са открити редица сечива и инструменти, използвани при добива на злато, един от най-мащабните по нашите земи, при това започнал още през II хил. пр. Хр.

От периода на Античността откритията са също така важни. Сред тях на първо място трябва да отбележим спасителните разкопки в центъра на София с ръководител гл. ас. д-р Марио Иванов (НАИМ-БАН), от които произхождат значителни и много атрактивни находки от ранноримската епоха – фини съдове римска керамика – тера сигилата, прекрасна гривна, уникална златна монета на Британик, син на император Клавдий (41-54 г.). Освен това в центъра на римска Сердика, на мястото на бъдещата метростанция № 8, бяха открити и цели мозаични пана.

В сферата на изследванията на римските надгробни комплекси особено впечатление прави поредната богата гробна находка от могилния некропол до с. Борисово, Елховско, с ръководител Даниела Агре (НАИМ-БАН), където са разкрити голям брой бронзови апликации от колесници и тоалетни сандъчета, представящи фигури на орли, митични животни, както и няколко великолепно декорирани бюстове на богинята Диана и фигурка на Сатир.

В средновековния период се открояват проучванията на старите български столици – Плиска с ръководител доц. д-р Павел Георгиев (НАИМ-БАН, филиал Шумен); Преслав с ръководители доц. д-р Живко Аладжов (НАИМ-БАН) и Кремена Стоева (АМ „ Велики Преслав”); Велико Търново с ръководител гл. ас. д-р Деян Рабовянов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново).

Силно впечатление правят откритите стенописи от църквата „Св. Петър и Павел“ във Велико Търново от разкопките на доц. д.и.н. Николай Овчаров (НАИМ-БАН) и доц. д-р Хитко Вачев (РИМ-Велико Търново); средновековните монетни съкровища от крепостите Кастрици и Урвич, разкопки на доц. д-р Бони Петрунова (НАИМ-БАН) и доц. д.и.н. Николай Овчаров (НАИМ-БАН).

Традиционните археологически разкопки на нос Калиакра с ръководител доц. д-р Бони Петрунова (НАИМ-БАН) и на скалния град Перперикон с ръководител доц. д.и.н. Николай Овчаров (НАИМ-БАН) също предоставиха редица интересни метални, каменни и монетни находки, които са основни акценти в тази изложба.

В Кастрици, Калиакра и особено Урвич са открити цели монетни съкровища, главно сребърни монети. Пластинката от медальон от Велики Преслав с изображение на птица е изключително рядка.

Поредните проучвания на тракийското светилище, римския и ранновизантийски град и средновековната крепост Перперикон продължиха на “Южния склон”, където бе открит цял един храм от римската епоха (III-IV в.). От него произхождат и находките в тази изложба – оброчна плочка на тракийския конник, както и оловни печати от V-VI и ХI-ХII в.

© 2019 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн