BG / EN
Начало » Новини » Новини » Вълчитрънското златно съкровище в Бургас
Вълчитрънското златно съкровище в Бургас

06.06.2012
На 31 май 2012 г. официално бе открита изложбата "Най-големите съкровища на траките" в зала "Ал. Г. Коджакафалията" на Културен център "Морско казино" в град Бургас. Изложбата "Най-големите съкровища на траките" включва цялото Вълчитрънското златно съкровище и подбрана колекция от Рогозенското сребърно съкровище. Изложбата бе открита от кмета на Община Бургас Димитър Николов и заместник министър-председателя и министър на финансите на Република България Симеон Дянков, в присъствието на директора на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински и доц. д-р Нарцис Торбов от Регионалния исторически музей във Враца.

Още в деня на откриването си изложбата бе видяна от много бургазлии и гости на града. Сред тях бяха областният управител Константин Гребенаров, зам.-кметовете Йорданка Ананиева и Красимир Стойчев, народни представители и общински съветници, както и участниците в LI Национална археологическа конференция в град Бургас.

За 3 месеца /31 май – 31 август/ изложбата "Най-големите съкровища на траките" ще представи две от най-значимите и изящни находки – Вълчитрънското златно и Рогозенското сребърно съкровище. Най-голямото златно съкровище, Вълчитрънското златно съкровище, е част от Репрезентативния фонд на НАИМ-БАН и един от най-важните експонати на Националния археологически музей. То принадлежи към най-редките и най-интересните паметници на торевтиката, които светът познава.
 
Съкровището се състои от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, сребро – 9,7 %, мед – 1,74 % и желязо – 0,4 %. Общото тегло на съкровището е 12,425 кг. Открито е през един декемврийски ден на 1924 година, при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от село Вълчитрън, Плевенско. Лопатите им издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Подведени от тяхната многобройност и най-вече от големината на предметите, сметнали, че те са "пиринчени", т.е. от месингова сплав и ги изтълкували като знак, че на това място е имало заровени пари. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд, поради удобството от двете масивни дръжки, бил пренесен в селото и послужил като "сервиз за храна" на прасето на единия от братята. Едва когато то влакомията си успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина – предметите били изработени от чисто злато с природна чистота от близо 23 карата. Съкровището набързо било събрано и започнала оспорвана борба и орязване на някои от предметите, поради което днес трудно може да се каже какво е представлявалото в първоначалния си вид. След намесата на полицията и сътрудници от Народния музей в София, приемник на който е днешният Археологически музей, в неговите сбирки попадат само тринадесетте съда с общо тегло от 12 килограма и 425 грама.

Датировката му е поставяна по протежението на един огромен обхват от време между средната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до Великото преселение на народите (V-VI в), а тълкуванието му е преминавало през становищата от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти-цимбали. Днес вечеза това забележително съкровище, което се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край полусфери, доста категорично може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-дунавския регион през втората половина на XIV – началото на XIII в. пр. Хр.

Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Предназначението на Вълчитрънското златно съкровище, което е единно по своето съдържание и изработка, без съмнение е ритуално. Най-вероятно съкровището е принадлежало на някое голямо светилище в чест на бога Дионис. При изработката на съкровището са използвани различни материали. Само от злато са изработени петте вази, от злато и електрон – тройният съд, а седемте капаци под луковицата на дръжката в централната си част имат подплата от солидна бронзова подложка. Цялата украса на съкровището – и врязаните орнаменти, и изчуканите канелюри и перли, и прилепналите сребърни орнаменти, са изпълнени по един съвършен начин. Особено място в съкровището заема триделният съд с необичайната си форма и канелирана повърхност. Вълчитрънското златно съкровище още дълго ще остане една загадка в науката. Всички отделни елементи в неговата форма и украса са достъпни за местното занаятчийство и това е една от причините да се счита, че то е изработено от траките.
© 2018 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн