През месец септември 2012 г. Кралската академия на изкуствата в Лондон ще представи най-значимите бронзови творби от миналото и настоящето. Изложбата има забележителен исторически, географски и стилов обхват. Тя обхваща период от 5000 години и представя творби от Азия, Африка и Европа. Част от творбите са едни от най-интересните археологически открития.

Изложбата „Бронз“ ще представи значими бронзови произведения в няколко тематични секции като човешки фигури, животни, групи обекти, релефи, богове, глави и бюстове. Ще бъдат показани бронзови творби от древногръцката, римската и етруската епохи, както и творби от средновековния период. От епохата на Ренесанса ще бъдат изложени произведения на скулптори като Лоренцо Гиберти, Донатело, Бенвенуто Челини, Джамболоня, Де Врийс и др. Ще бъдат представени и творби от бронз на артисти от XIX и XX век като Огюст Роден, Умберто Бочони, Пабло Пикасо, Джаспър Джонс, Хенри Мур и др.

Бронзът е сплав, състояща се предимно от мед и по-малки количества калай, цинк и олово. Поради присъщата си издръжливост и съпротивление на материала през вековете бронзът има разнообразна употреба. Изложбата предлага уникално изследване на художествената практика, разбиране на физичните свойства и отличителните качества на бронза, както и рядката възможност да се видят най-добрите примери на едно място. Такава мащабна изложба се прави за първи път в Обединеното кралство. Повече за изложбата можете да откриете на www.royalacademy.org.uk.

Сред най-ранните произведения в изложбата са „Колесницата на слънцето“ от 14-ти век пр. Хр., експонат от Националния музей в Копенхаген, Дания, древнокитайски ритуални бронзови съдове, както и шедьоври на етруското изкуство отпреди 400 г. пр. Хр. от Националния археологически музей във Флоренция, Италия, и още много други. В изложбата ще бъде показано и едно от значимите археологически открития в България – великолепната бронзова портретна глава на цар Севт III от началото на елинистическата епоха. Експонатът е част от Репрезентативния фонд на НАИМ-БАН.

Бронзовата глава е открита през 2004 г. в могила Голямата Косматка край Шипка, Старозагорско, пред гробницата на одриския владетел Севт ІІІ.

Могилата, висока 20 м и с диаметър около 90 м, е сред най-големите в Тракия. Вероятно е насипана първоначално като свещен хълм, а по-късно част от насипа е отнет и на негово място е изграден монументален храм с вход от юг, впоследствие използван за гробница.

Гробницата е съставена от дромос (коридор) и три отделни помещения. Фасадата ѝ е представителна, широка 7 м и висока около 3 м. Към нея води 25-метрова алея. От входа, разположен в средата на фасадата, започва 13-метров необичайно широк (1,6 м) и висок (2,1 – 2,45 м) дромос, изграден от обработени камъни, настлан и покрит с дървени греди. Следват три помещения, странични правоъгълни и централно кръгло, първоначално отделени от дромоса чрез изящна мраморна врата, украсена с релефни изображения на Селена и Хелиос, впоследствие ритуално счупена на няколко части.

Първите две помещения са изградени от отлично обработени големи каменни блокове, споени с железни скоби, залети с олово. Третото помещение, наподобяващо саркофаг, е издялано от един гранитен блок, върху който е монтиран трапецовиден камък, подобен на нисък двускатен покрив. В това помещение е моделирано ритуално легло с продължение на изток във форма на плитко правоъгълно корито, което е изпълнявало роля на ритуална маса.

Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Богатият инвентар, сега в колекциите на Историческия музей в Казанлък, съдържа златен венец, съдове от злато, сребро, бронз и керамика, богато украсено въоръжение, златна гарнитура за оглавник от конска амуниция. Стилистическите особености на предметите и монетите, открити в дромоса, датират погребението в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. Надписите, гравирани върху сребърен съд и върху шлем от инвентара, определят гробницата като владетелска и я свързват със Севт ІІІ, чиято столица Севтополис лежи днес под водите на близкия язовир Копринка.

След погребението входовете към първите две камери били сухо зазидани, а дромосът – опожарен и запълнен с камъни и насипна почва.

Глава от бронзова статуя била ритуално заровена по трасето на алеята на 7 м от фасадата на гробницата. След това цялата алея била запълнена с камъни и насип.

Бронзовата глава принадлежи на статуя в естествен ръст, вероятно представена в изправено положение. Очите са изработени от алабастър и стъклена паста в светло зелен, кафяв и черен цвят. Слъзните жлези са подчертани с червена стъклена паста, а миглите са предадени чрез изрязани медни ламарини. Занемарените коса и брада, бръчките на челото и около очите, орловият нос и малката бенка на лявата скула придават на главата портретен характер.

Според откривателя Георги Китов това е портретът на самия Севт ІІІ, погребан в могила Голямата косматка. Дело на елински майстор, вероятно от художествения кръг на Силанион, главата се нарежда сред най-забележителните скулптурни произведения от ранната елинистическа епоха.