BG / EN
Начало » Новини » Новини » Лекция на д-р Драгана Антонович от Археологическия институт в Белград, Сърбия
Лекция на д-р Драгана Антонович от Археологическия институт в Белград, Сърбия

22.11.2012
Националният археологически институт с музей при БАН Ви кани на лекцията на д-р Драгана Антонович от Археологическия институт в Белград, Сърбия. Лекцията е на тема: „Енеолитен рудник за добив на мед (Мали Штурац) и Проучване на сечива от огладен камък в Сърбия (пример за спасителни проучвания в каменовъглените мини Тамнава)“ и ще се проведе в Заседателната зала на НАИМ-БАН, София, пл. „Атанас Буров“ № 1 (срещу президентството) на 22 ноември от 15 ч.
 
Лекцията ще се проведе на сръбски език.








 
Д-р Драгана Антонович е археолог-проучвател в Археологическия институт в Белград, Сърбия, и специалист в областта на сечивата от огладен камък. През 1990 г. д-р Антонович завършва Белградския университет, а през 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „Произход и развитие на  сечивата от огладен камък от епохата на неолита в Сърбия“. Научен ръководител на д-р Антонович е бил проф. Милутин Гарашанин.
 
Научните интереси на д-р Антонович са свързани с каменните сечива от мезолита, неолита и енеолита, суровините за производство, идентификацията, обмена и следите от употребата им, както и обмена и разпространението на предмети от нефрит, мрамор и алабастър. Друга сфера от интересите на д-р Антонович е свързана с началото на медната металургия на Балканите, мините и производството на медни оръдия.
 
Като специалист в областта на сечивата от огладен камък, д-р Антонович участва в археологическото проучване на няколко праисторически обекта - Винча, Лепенски Вир, Църквине в Стублине, Баташево, Тамнава и др. От 2010 г. д-р Антонович е ръководител на проекта за изледването на праисторическия меден рудник в Мали Штурац.
 
Д-р Драгана Антонович е автор на научно изследване, посветено на каменните сечива от праисторическия обект Лепенски Вир, както и на над 50 научни публикации. Повече информация за д-р Антонович можете да намерите тук.
© 2023 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн