Скръбна вест - Национален археологически институт с музей при БАН

BG / EN

Скръбна вест

06.03.2013

На 4 март 2013 г. почина проф. д-р арх. Стефан Бояджиев,
почетен член на НАИМ при БАН

проф. д-р арх. Стефан Бояджиев

(1920-2013)

Отиде си един изтъкнат представител на българската научна общественост и почетен член на НАИМ-БАН! Изказваме искрените си съболезнования на всички роднини и близки!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

От колегите от Националния археологически институт с музей при БАН

Проф. д-р арх. Стефан Бояджиев е роден на 10 август 1920 г. в град Разград. Той завършва френския колеж в София през 1939 г. През 1942 г. започва да следва архитектура в Technische Hochshule – Мюнхен, но прекъсва заради участието си във Втората световна война. През 1950 г. завършва специалност „Архитектура" в Държавната политехника в София (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия).

Бил е аспирант на Археологическия институт с музей при БАН в периода 1951-1959 г., където под ръководството на арх. Сава Бобчев защитава своята кандидатска дисертация на тема „История на крепостната стена на Сердика" (1959).

Проф. Бояджиев е бил проучвател в Службата за защита на паметниците на културата, където е ръководител на Секцията по консервация на антични и средновековни архитектурни паметници в периода 1951-1961 г. През 1970 г. започва работа като изследовател в Института по теория и история на градоустройство и архитектурата при БАН, където работи до 1986 г.

Проф. Бояджиев е бил дългогодишен преподавател в Националната художествена академия, Духовната академия (днес Богословски факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски"), Югозападния университет "Неофит Рилски в Благоевград и в Нов български университет.

Избран е за почетен член на Националния археологически институт и музей при БАН през 2010 г. по повод на 90-годишнината му. През същата година е награден със златна значка от Съюза на архитектите в България.

Проф. д-р арх. Стефан Бояджиев посвещава своята научна дейност на изучаването на античните и средновековни паметници на монументалната архитектура в българските земи и извън тях. Сред тях са крепостната стена на Сердика, софийската „Св. София", Старата митрополия в Несебър, Червената църква край Перущица, Еленската църква при Пирдоп, базиликата край с. Голямо Белово, църквата на Джанавар тепе при Варна, Кръглата църква в Преслав, църквата до с. Виница (Варненско), елементи от вътрешното укрепление на Велики Преслав, както и подземната ротонда в Дамус-ел-Карита в Картаген, Ерехтейонът на Атинския акропол, участъак от стената на римския горнодунавски лимес, преминаващ край град Пфалхайм (Германия).