BG / EN
Начало » Новини » Новини » Изложба „Златни дарове от Свещари“ в Националния музей на Дания в Копенхаген
Изложба „Златни дарове от Свещари“ в Националния музей на Дания в Копенхаген

23.04.2013
По случай първото официално посещение на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев в Кралство Дания Държавният културен институт към министъра на външните работи на Република България, посолството на Република България в Копенхаген и Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) организират изложба „Златни дарове от Свещари“ в Националния музей на Дания в Копенхаген от 24 април до 26 май 2013 г.
 
Организирането на това голямо културно събитие, което съпътства президентското посещение, е изключителна възможност да бъде показанo новооткритото тракийско златно съкровище от Голямата (Омуртагова) могила край с. Свещари. Златното съкровище бе открито на 7 ноември 2012 г. от археологическия екип с ръководител проф. д-р Диана Гергова от НАИМ-БАН при проучването на най-голямата могила от некропола в националния археологически резерват „Сборяново“ при село Свещари, община Исперих. Могилата е част от некропола на гетския религиозен и политически център от I хил. пр. Хр., който представлява голям комплекс от селища, светилища, култови места и могилни некрополи.
 
Златното съкровище е било поставено в дървено сандъче, а предметите в него принадлежат на три групи. Първата от тях включва женски бижута – златна спирална диадема с изваяни фигури на лъвове, пантери, розетки и фантастични същества, четири многоспирални гривни с лъвски глави и един златен пръстен с образа на Ерос във висок релеф. Втората група се състои от апликации към конска сбруя – начелник с конска глава, набузници с изображения на богинята Атина с шлем, повече от петдесет апликации с изображение на женско лице (Атина) или флорални мотиви, както и 120 апликации с полусферична форма. Към третата група принадлежи откритата желязна юзда. При пресяването на пръста от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя.
Археологическият контекст на дървеното сандъче е от изключително голямо значение като източник на информация за погребалните обреди на гетите. Според проф. д-р Диана Гергова съкровището е било поставено като дар за боговете в процеса на насипването на могилата, която вероятно е свързана с погребението на гетския владетел Котела. Реконструкцията на гетските обреди на обезсмъртяването, показват, че те включват строга система от специални практики – повторно погребение на човешки кости, принасяне на дарове, животински жертви и т.н. Затова откриването на дървеното сандъче със златните предмети е най-ярката илюстрация на тези погребални практики. Съкровището може да се датира в края на ІV – началото на ІІІ век пр. Хр. – периода на политически и културен апогей на Гетската държава.
 
Стилистичните характеристики на предметите от златното съкровище показват сходство с някои от най-забележителните златни произведения на изкуството открити в тракийски и скитски гробници от периода ІV-ІІІ век и хвърлят нова светлина върху проблемите на културните и политическите взаимоотношения в елинистическия свят.
 
През 2013 г. археологическото проучване на Голямата (Омуртагова) могила край с. Свещари ще бъде предхождано от нови георадарни изледвания които със сигурност ще хвърлят повече светлина върху някои неизвестни аспекти от културата и погребалните практики на гетите.
 
Откриването на изложбата ще се състои на 23 април 2013 г. в присъствието на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев и датската Кралица Маргрете II. Датската кралица Маргрете II има силен интерес към българската археология, който демонстрира по време на посещението си в България през 2000 г. Тогава Нейно Величество кралица Маргрете II посети Старосел, след което направи лично финансово дарение за продължаването на археологическото проучване на тракийския комплекс. Кралица Маргрете II се е занимавала професионално с археология преди възкачването си на престола през 1972 г.
 
Организирането на тази изложба по време на посещението на президента Плевнелиев в Кралство Дания със сигурност ще има силен отзвук и ще бъде неоценим принос за популяризирането на богатството на археологическо наследство на България.
© 2019 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн