За седма поредна година Националният археологически институт и музей при Българската академия на науките организира и е любезен домакин на Националната археологическа изложба “Българска археология 2013”. Изложбата е част от програмата за отбелязване на 145-годишнината на Българска академия на науките (1869-2014). По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон – както чрез някои от най-интересните находки, така и чрез богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори на изложбата са 12 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове. Изложбата ще бъде реализирана в Централна зала на музея от Деня на археолога – 14 февруари до 30 март 2014 г.
 

Изложбата представя експонати от общо 18 обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти, от ранната праистория до средновековието.
 

Продължаващите българо-френски археологически проучвания на един от най-ранните обекти в Европа – пещерата Козарника, Белоградчишко (ръководители доц. д-р Николай Сираков и доц. д-р Жан-Люк Гуадели), и през 2013 г. предоставиха изключително интересни резултати. Най-впечатляващата находка се състои от украшения, изработени от охлюви и миди. Те се отнасят към късния палеолит и са едни от най-ранните известни накити от Балканите. Към този период се отнасят и находките от пещерите Редака, Белоградчишко и Манастира, Великотърновско (проучвания на д-р Алета Гуадели).
 

Ценна научна информация и многобройни находки предоставиха спасителните проучвания на многослоен обект от праисторията, античността и средновековието в м. Хауза, до с. Капитан Андреево, с ръководител проф. д.и.н. Васил Николов (НАИМ при БАН). Сред тях особено впечатление правят изящно изработените и богато украсени антропоморфни съдове и зооморфен съд във формата на бик с човешка фигура върху него, отнасящи се към късния неолит (втора половина на VІ хилядолетие пр. Хр.).

Много интересни и богати са резултатите от други спасителни проучвания, на праисторически обект при с. Нова Надежда, Хасковско, с ръководител доц. д-р Крум Бъчваров (НАИМ при БАН). Най-впечатляващите находки (антропоморфни фигурки, съдове и др.) са представени в изложбата. Резултатите от изследванията на халколитни обекти се допълват от експонати от продължаващите разкопки на селищна могила Юнаците (с ръководител доц. д-р Явор Бояджиев, НАИМ при БАН) и селището и некропола на Козарева могила, Бургаско (с ръководител доц. д-р Петя Георгиева от Софийски университет „Св. Климент Охридски“): богато орнаментирани съдове, украшения от средиземноморската мида Spondylus и др.
 

През 2013 г. продължиха археологическите проучвания на два от най-интересните през последните години обекти от късната бронзова епоха (края на ІІ хилядолетие пр. Хр.): златодобивния рудник Ада тепе до Крумовград и некрополa на Балей, Видинско. Те са представени чрез богато украсени керамични съдове – погребални урни, купи и др.
 

Особен интерес сред обектите от късната желязна епоха предизвикват откритията в т. нар. „Храмов комплекс на о-в Св. Кирик”, Созопол, с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова (НАИМ при БАН). В две ритуални ями са намерени голямо количество еднофитилни лампи и различни по форма и функция съдове, сред които впечатляват антропоморфни и зооморфни арибали и чаша с изключително интересен и единствен по рода си надпис в дорийски диалект, която е неоспоримо доказателство за почитането на Аполон Лечител на това място още в началото на съществуването на Аполония Понтийска. Интересни находки произхождат и от продължаващите проучвания на един от знаковите обекти от късната желязна епоха – Емпорион Пистирос (международен българо-английско-чешки проект с ръководители доц. д-р А. Гоцев от НАИМ при БАН, проф. Ян Боузек от Карловия университет, Чехия и д-р З. Арчибалд от Университета в Ливърпул, Великобритания).
 

Експонатите от римската епоха заемат основно място в тазгодишната изложба. Сред тях се открояват находките от надгробна могила до с. Жельо войвода, Сливенско (Гурева могила, ръководител на проучванията Диана Димитрова, НАИМ при БАН) и некрополът на римската колония Деултум, Бургаско, с ръководител Красимира Костова (ИМ Средец). От два богати гроба от Гурова могила произхождат бронзова амфорка и патера, стъклени и керамични съдове, златна лунула, железни стригили и др. Сред многобройните погребални дарове от некропола на Деултум особено впечатляват рядка находка на цял сгъваем войнишки стол, златни обеци, бронзово огледало, антропоморфни съдове, бронзови антропоморфни апликации. Картината на активните и резултатни проучвания на обекти от римската епоха се допълва от експонати от възобновените археологически разкопки на колонията и провинциална столица Улпия Рациария, Видинско (ръководител гл. ас. д-р Здравко Димитров, НАИМ при БАН) и спасителните проучвания до с. Нова Надежда, Хасковско (ръководители доц. д-р Венцислав Динчев и гл. ас. д-р Марио Иванов, НАИМ при БАН). Интерес предизвикват вносни паници тера-сигилата от италийските земи (от Рациария) и костена „вотивна хурка“ с врязана украса (от Нова Надежда).
 

И през тази година ценни резултати и находки произхождат от късноантичната крепост на нос Св. Атанас до Бяла. Сред тях е съкровище от 7 златни монети на императорите Юстин І (518–527) и Юстиниан І Велики (527–565).
 

Сред изследванията на средновековния период за поредна година важни резултати предоставят разкопките на първите български столици – Плиска и Преслав. Акценти сред представените находки са сърцевидна апликация с позлата от Плиска (проучвания на доц. д-р Валери Григоров, НАИМ при БАН) и кръст-енколпион с изображения на Разпятие Христово и Богородица от Преслав (проучвания на доц. д-р Живко Аладжов, НАИМ при БАН).
 

Над 40 постера илюстрират основните резултати от проучванията на близо 1/4 от проучваните през 2013 година обекти.