Излезе от печат книгата "Археологическа карта на Плиска" със съставител гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ при БАН).

Книгата е резултат от тригодишния проект на НАИМ при БАН „Старите български столици Плиска и Велики Преслав и техните околности“, спечелен на конкурсна сесия на Фонд "Научни изследвания" през 2009 г. Опечатването на книгата е заключителната част на този проект.

Ръководител на проекта бе доц. д-р Павел Георгиев, координатор бе гл. ас. д-р Андрей Аладжов (НАИМ при БАН), а участници в него бяха гл. ас. д-р Янко Димитров (НАИМ при БАН, филиал Шумен), асистент Стефан Стаменов (Институт за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките – ИКИТ при БАН), доц. д-р Ваня Стаменова (ИКИТ при БАН), Христина Стоянова (РИМ-Шумен), Станислав Иванов (НАИМ при БАН, филиал Шумен) и Станимир Стойчев (РИМ-Шумен).
 

Анализът на постигнатите резултати е обобщен в книгата в следния вид:
 

• Обходена е приблизително 12 000 дка площ в и извън територията на Външния град на Плиска;
• Регистрирани са 94 нови обекта, от които 60 сгради, 32 селища, един плосък некропол и една могила;
• Всички обекти, включително и 50 от вече известните, са нанесени на археологическата карта на Плиска с географски координати;
• За пръв път след 115 години изследване контурът на земленото укрепление е измерен с геодезични инструменти;
• Полигоните на всички, регистрирани в миналото, обекти, са привързани към геореферирана топографска карта с М 1:5000 и орторектифицирано сателитно изображение на изследваната територия;
• Създадена е една унифицирана план-квадратна мрежа, обхващаща цялата площ на Плиска, в която всеки обект е ситуиран в съответните полигони;
• Въведен е нов метод на тотално теренно издирване, базиран на ГИС технологиите;
• Разработен е концептуален модел на гео-база данни за Външния град на Плиска.

За екипа, работил по съставянето на археологическата карта на Плиска, това изследване е донякъде завършен етап, но в много по-голяма степен е поставяне на вярно начало в изследването на този изключителен паметник – първата ранносредновековна столица на българската държава.
 

Съдържанието на книгата можете да видите тук.