Излезе от печат деветият том от поредицата Дисертации на НАИМ при БАН – „Въоръжение през халколита в българските земи“ с автор гл. ас. д-р Камен Бояджиев от НАИМ при БАН.

Обект на изследване са онези видове предмети от халколитната епоха в българските земи, които са били създадени с цел да бъдат използвани като въоръжение. В археологическата литература редица артефакти от този период са дефинирани като оръжия. Често се срещат определенията каменни боздугани, бойни брадви от камък, мед и рог, върхове за стрели и копия от кремък и кост, каменни и глинени „бойни топки“. В повечето случаи обаче тези видове предмети и особено проблемът за тяхната функция не са обект на специализирани изследвания. Липсват и обобщаващи проучвания по темата за въоръжението и въпросите, които тя поставя – особено по въпроса за възможни „военни“ конфликти през този ранен период от човешкото развитие.

Изследването се концентрира върху оръжия, предназначени за бой, и такива, които могат да имат както ловна, така и бойна употреба. Това включва анализ на всички видове предмети, за които в литературата е предполагана подобна функция (макар и в повечето случаи без конкретна аргументация).

Основните цели на изследването са три:

• Да се изясни кои видове предмети от халколита могат да бъдат действително разглеждани като специализирани оръжия;
• Да се определи, доколкото и когато е възможно, тяхната конкретна функция – бойна или ловна, т.е. да се отговори на въпроса дали може да се приеме съществуването на специализирано бойно въоръжение през тази епоха;
• Да се очертаят хронологическото развитие и/или регионалните специфики в разпространението на различните видове оръжия през халколита и съответно потенциалните възможности те да бъдат използвани както като културни индикатори, така и като източник на информация за евентуални въоръжени конфликти.

Хронологическите рамки на темата са естествено определени от предмета на изследване. Повечето от разглежданите оръжия се появяват именно през халколита (известен и като енеолит или каменно-медна епоха и обхващащ V хилядолетие пр. Хр.) и са сред характерните за епохата артефакти.

В териториално отношение работата се концентрира върху днешните български земи. Този избор е пряко свързан с предмета и целите на изследването. Именно на територията на съвременна България се очертават контактните райони между основните културни явления на Балканите през този етап от праисторията – явления, които намират най-ярък израз в обособяването на къснохалколитните културни комплекси Криводол-Сълкуца-Бубани хум Іа, Коджадермен-Гумелница-Караново VІ и Варна.

Изследването включва подробен преглед на различните видове артефакти, които могат да бъдат използвани като специализирани оръжия, като представя техните специфични характеристики, хронологическо развитие и териториално разпространение. Особено внимание е отделено на проблема за тяхната функция. В резултат от анализа на различните видове оръжия и тяхното разпространение е направен и опит за поглед отвъд самите артефакти и поставянето им в контекста на други данни, които дават възможност да се проследят възможни въоръжени конфликти през халколита.


Камен Бояджиев. Въоръжение през халколита в българските земи. (Дисертации, том 9), София, НАИМ-БАН. 2014 г. ISBN 978-954-9472-30-1. 231 стр., 44 обр., 6 карти.