BG / EN
Начало » Новини » Новини » Ново издание от поредицата „Годишник на Националния археологически музей” в памет на доц. д-р Лиляна Перничева-Перец
Ново издание от поредицата „Годишник на Националния археологически музей” в памет на доц. д-р Лиляна Перничева-Перец

12.01.2015
Излезе от печат новият том 12 на „Годишник на Националния археологически музей” на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН).

Настоящото издание е подготвено в памет на доц. д-р Лиляна Перничева-Перец и е под редакцията на гл. ас. д-р Виктория Петрова, гл. ас. д-р Станимира Танева и гл. ас. д-р Камен Бояджиев от НАИМ при БАН. Томът съдържа статии и студии, както от утвърдени наши и чуждестранни учени, така и от млади изследователи.
 
Съдържанието на тома можете да видите тук.



***
Лиляна Перничева-Перец е родена на 29 май 1940 г. в Пловдив. През 1964 г. завършва история с профил археология и музейно дело в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След няколко години прекарани в провинцията като учителка по история, тя се завръща в София и през 1972 г. постъпва на работа в Археологическия институт с музей при БАН. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Неолитна и халколитна архитектура в България“ в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

През 1993 г., с научния труд „Неолитни селища в долината на Средна Струма“, получава званието старши научен сътрудник, а по-късно и старши научен сътрудник ІІ степен. От 1996 до 1999 г. чете лекции за неолитната и халколитна архитектура в България в Нов Български Университет. До пенсионирането си през 2006 г. Лиляна Перничева работи в отдел „Експозиции“ на НАИМ при БАН, където отговаря за отдел Праистория.

Автор е на две постоянни експозиции в зала Праистория, създадени през 1983 г. и 2002 г. Освен дейността, която развива в музея, тя участва активно и в научната работа на Секцията за праисторическа археология към Националния археологически институт.
 
Научните интереси на доц. Лиляна Перничева са насочени предимно към изследването на праисторическите култури в долината на река Струма. Тя е един от заместник-ръководителите на българо-полската експедиция „Струма“ (1977-1981), благодарение на която са открити и регистрирани значителен брой археологически обекти в региона.
 
Сериозен принос в нейната работа представляват археологическите проучвания на няколко праисторически обекта – Струмско, Кайменска чука (1978-1979), Българчево (1974, 1977-1987), Коларово (1980), Турски дол, Марчин, Петрово (1981), Дамяница (1985, 1988-1989). С това Лиляна Перничева поставя силно начало на изследването на неолитните и халколитни култури по долината на Средна Струма, регион играещ важна роля в праисторията на Балканския полуостров.
 
Съществена част в професионалния живот на Лиляна Перничева заема проучването на раннонеолитното селище Ковачево. През 1981 г. тя прави сондажни проучвания, след които е създаден голям българо-френски проект за изследването на този изключително интересен за европейската праистория раннонеолитен обект. Заедно с проф. Марион Лихардус, проф. Жан-Пол Демул и проф. Васил Николов, Лиляна Перничева е един от ръководителите на тези проучвания, продължили с известни прекъсвания до 2007 г. Със своите професионални знания и опит, тактичност и търпение, тя е много обичана и уважавана от всички членове на експедицията в Ковачево. Едновременно с прекрасното и ползотвор но сътрудничество с френския екип, тя привлича и български студенти и докторанти, които с много обич и уважение помнят съвместната работа с нея.
 
Лиляна Перничева остави разнообразно научно наследство от над 50 статии и студии. То обхваща всички аспекти на праисторическата материална култура, като особен акцент е поставен върху анализите на керамичните модели на постройки, антропоморфни и зооморфни фигурки. Научните изследвания на Лиляна Перничева, сред които са и обобщаващите анализи за периодизацията на неолита в Югозападна България и различните етапи в развитието на халколита по долината на река Струма, допринасят изключително много за изследването на праисторията в този регион. Кулминация в нейното научно творчество представлява монографията „Balgarchevo. The Prehistoric Settlement I“ в съавторство с Малгожата Грембска-Кулов, Илия Кулов.
 
Лиляна Перничева-Перец ни напусна на 6 ноември 2011 г. Следата, която тя остави като човек и професионалист, ще остане завинаги в сърцата на нейните колеги и приятели, които ще я запомнят не само с високия ù професионализъм, но и с голямата ù доброта и толерантност.
 
Виктория Петрова, Станимира Танева, Камен Бояджиев
© 2024 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн