BG / EN
Начало » Новини » Новини » Откри се Осмата Национална археологическа изложба „Българска археология 2014“
Откри се Осмата Национална археологическа изложба „Българска археология 2014“

20.02.2015
За осма поредна година Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките организира и е любезен домакин на Националната археологическа изложба “Българска археология 2014”. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон – както чрез някои от най-интересните находки, така и чрез богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори на изложбата са 16 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове.

На откриването присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров, заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова, заместник-кметът на София с ресор „Култура, образование и спорт" д-р Тодор Чобанов, дипломати и представители на чуждестранни културни институти в София, археологическата колегия и много посетители.
 
На откриването бяха връчени и ежегодните награди на журналисти за принос в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на България чрез средствата за масова информация. В категория Публикация в електронна медия (радио и телевизия) наградата получи Петра Талева (БНР, програма „Христо Ботев"), а в категория Публикация в печатна медия (вестници и списания) наградата бе присъдена на Димитър Николов (вестник "Новинар").

Българското национално радио получи награда за ролята си на национален информационен и културен институт с основополагаща роля за популяризирането и опазването на археологическото културно наследство на България. Наградата бе присъдена и във връзка с 80-годишния юбилей на Българското национално радио. Наградата получи г-н Иво Тодоров, програмен директор на БНР.
           
Изложбата „Българска археология 2014“ е експонирана в зала Временни изложби на музея от 16 февруари до 29 март 2015 г. Тя представя експонати от общо 23 обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти, от ранната праистория до късното средновековие.
          
Продължаващите българо-френски археологически проучвания на един от най-ранните обекти в Европа – пещерата Козарника, Белоградчишко (ръководители доц. д-р Николай Сираков и доц. д-р Жан-Люк Гуадели), и през 2014 г. предоставиха изключително интересни резултати. Най-впечатляващата находка е фрагмент от къснопалеолитна „Венера”, скулптирана от кост. Макар и малка по размер, находката е от изключително значение. Това е първата антропоморфна фигура от палеолита по нашите земи.

Ценна научна информация предоставиха спасителните проучвания на неолитното селище в м. Деве боаз до с. Мурсалево, с ръководители чл. кор. д.и.н. Васил Николов и доц. д-р Крум Бъчваров (НАИМ при БАН). Открити са и голям брой находки, които впечатляват с изключително добрата си запазеност. Сред най-интересните е напълно целият антропоморфен съд, изцяло орнаментиран с бяло-рисувани мотиви.

За поредна година интересни резултати и експонати предоставят проучванията на селището и некропола на Козарева могила, Бургаско (ръководител доц. д-р Петя Георгиева от Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Акцент сред тях е пълният инвентар на гроб от ранния халколит – керамични съдове, меден пръстен, мъниста от серпентинит и охлювчета, сечива от кремък, кост и рог.

През 2014 г. продължиха археологическите проучвания и на некропола на Балей, Видинско (късна бронзова епоха, краят на ІІ хилядолетие пр. Хр.; ръководител доц. д-р Стефан Александров от НАИМ при БАН). Те са представени чрез погребална урна, керамична антропоморфна фигура и бронзови накити (гривна и апликация).

Обектите от късножелязната епоха са представени с находки от некрополите на Аполония и Сборяново. В могила 23 е проучено най-богатото открито досега погребение на територията на елинистическия некропол на Сборяново (проучвания на проф. Дияна Гергова от НАИМ при БАН). Сред богатия инвентар впечатляват изящно изработените златни накити: две златни обеци с лъвски глави и златни елементи от огърлица; стъклените мъниста с изображения на човешки лица, сребърни и керамични съдове, изцяло запазен стъклен лакримарий.

По традиция некрополът на Аполония  предостави впечатляващи и много добре запазени червенофигурни съдове от V и ІV в. пр. Хр. (проучвания на доц. д-р Кръстина Панайотова от НАИМ). Сред тях се откроява червенофигурен кратер, с изобразена сцена със спътниците на Дионис – менади и сатир, в присъствието на Ерос. Принадлежи към стиловата група на Художника на Телос. Спасителните проучвания в рамките на античния град под ръководството на доц. д-р Стефан Александров (НАИМ при БАН) дадоха нови данни за урбанистичното устройство, живота и културата на Аполония Понтика.

И през тази година експонатите от римската епоха заемат значително място в изложбата. При спасителните проучвания на надгробната Дупна могила, Драгоманско (ръководител Диана Димитрова от НАИМ при БАН) са разкрити 41 гроба от периода ІІ-ІV в. Сред гробния инвентар се открояват златна обеца, глинени и стъклени съдове, глинени лампи и други. Изключително рядка и интересна находка е железният меч, за съжаление открит извън гробен контекст, с инкрустирана медна фигурка в долната част.

Ценни резултати предоставиха продължаващите проучвания на античния град Хераклея Синтика, Петричко (ръководител доц. д-р Людмил Вагалински от НАИМ при БАН) и Деултум, Бургаско (ръководители доц. д-р Людмил Вагалински и доц. д-р Христо Прешленов от НАИМ при БАН). Сред представените експонати са бронзови статуетки на Херакъл и Хермес от Хераклея Синтика, много добре запазени бронзови кантари и изящно изработена костена фигурка на Изида с малкия Хор от Деултум.

Много интересни в научно отношение са проучванията на Преториума в римския град Улпия Ескус (ръководител доц. д-р Гергана Кабакчиева от НАИМ при БАН). Те дават възможност археологически засвидетелстваният мащабен ремонт на сградата в първите десетилетия на ІV в. да се свърже с известно историческо събитие – посещението на император Константин Велики в града. Сред представените в изложбата находки са бронзов пръстен с гема от карнеол и малка мраморна статуя на седяща богиня.

Активните проучвания на обекти от римската епоха се допълват от находки от „Светилище на нимфите и Афродита” при с. Каснаково, община Димитровград (проучвания на гл. ас. д-р Веселка Кацарова от НАИМ при БАН), сред които най-забележителен е антов коринтски мраморен капител от ІІ в., както и колективна находка от 47 сребърни и 2 медни римски монети от спасителните разкопки на обект до с. Преславец, Симеоновградско (ръководители доц. д-р Венцислав Динчев и гл. ас. д-р Георги Иванов от НАИМ при БАН).

Късната античност е представена с находки от селището в м. Черешарника, Дупница (спасителни проучвания под ръководството на доц. д-р Методи Даскалов от НАИМ при БАН и Дойчин Грозданов от РИМ Кюстендил), крепостта Мисионис, Търговищко (Ангел Конаклиев от ИМ Търговище и проф. Николай Овчаров от НАИМ при БАН) и обектът в м. „Славната канара“, Добричко (ръководител Боян Тотев от РИМ Добрич). Сред тях се открояват капаче от бронзов съд с фигура на птица (Мисионис), бронзова статуетка на Хермес (Черешарника), колективна монетна находка в амфора и стъклена екзагия от времето на император Юстиниан І („Славната канара“).

Сред изследванията на средновековния период за поредна година важни резултати предоставят разкопките на първите български столици – Плиска и Преслав. В Плиска са проучени няколко жилища от първата половина на ХІ в. (ръководител доц. д-р Валери Григоров от НАИМ при БАН). Акценти сред находките от тях са бронзов катинар с форма на куче, печат на Теоктист, патриций и логотет на дрома (висока длъжност, която съответства на „външен министър” на Византия) и костена апликация с гравирано изображение на птица. Сред находките от Преслав се открояват два нагръдни кръста от края на Х – началото на ХІ в. (проучвания на доц. д-р Живко Аладжов от НАИМ при БАН).

Продължаващите проучвания на некропола при Топола (най-големият биритуален некропол в България) под ръководството на проф. Людмила Дончева-Петкова и доц. д-р Методи Даскалов (НАИМ при БАН) са илюстрирани с разнообразен погребален инвентар – керамични съдове, железни ножчета, бронзови звънчета, коланни токи. Материалите се датират от края на VІІ до средата на ІХ в.

Спасителните проучвания на средновековен обект до с. Константиново, Симеоновградско (ръководители Емилия Евтимова и Катя Меламед от НАИМ при БАН) са преставени от две керамични ойнохоета от ХІІ в.

През 2014 г. продължиха проучванията и на средновековните крепости Калиакра, Каварна и Лютица, Ивайловградско (ръководител доц. д-р Бони Петрунова от НАИМ при БАН). В Калиакра е регистриран некропол от ХІV в. Сред откритите в него находки с най-висока научна и експозиционна стойност са три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). Акцент сред експонатите от крепостта Лютица е бронзова позлатена шпора с богата украса от дракони и ластари.

Традиционен интерес предизвикват разкопките на скалния град Перперикон (ръководител проф. Николай Овчаров от НАИМ при БАН). Представените находки илюстират разнообразието на този обект – добре запазена бронзова брадва от ХV-ХІV в. пр. Хр., накити от римската епоха, накити от бронз и сребро, нагръдни кръстове и сребърни монети от Средновековието.

Постери за близо 50 обекта допълнително илюстрират основните резултати от активния археологически сезон през 2014 г.
© 2018 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн